Стратегическото пренасочване на Рияд: Азия срещу Европа
По оценка на независими енергийни анализатори, решението на Saudi Aramco да обяви форсмажор (или фактическо съкращение) за Европа, а не за азиатските си клиенти, съдържа дълбока геоикономическа логика. Азиатските купувачи — главно Китай, Индия, Южна Корея и Япония — получават саудитския петрол директно от източните терминали в Персийския залив (Рас Танура и Джубайл). За тях инфраструктурата на Червено море е второстепенна.
Рияд няма никакъв икономически стимул да хаби корабен тоннаж и да поема астрономически застрахователни рискове за военна опасност, за да доставя суровина на Европа, чийто пазар така или иначе е определен от саудитските планиращи като свиващ се в дългосрочен план поради зелената регулация. За Saudi Aramco е далеч по-рационално да пренасочи наличните свободни обеми към пазарите на Изток, където търсенето остава стабилно, а платежната дисциплина не е обвързана с политически санкционни пакети.
По данни от корабоплавателни регистри, навлото за танкери клас Aframax и Suezmax в Средиземно и Черно море е скочило с 35% само за броени дни. Търговците на суровини са принудени да търсят алтернативи от иракски петрол през Басра (отново дълъг маршрут) или западноафрикански сортове от Нигерия и Ангола, които обаче са значително по-леки и скъпи.
Всичко това създава тежка калкулация за европейските преработватели. Инфлационният натиск върху дизеловото гориво и мазута за промишлеността през следващите месеци изглежда неизбежен.
Технологичната затвореност на рафинериите и отсъствието на застраховка
Има един детайл, който рядко се коментира в публичните декларации на политиците. Всяка рафинерия е проектирана като уникален химически организъм. Входната смес (blend) трябва да притежава точно определена киселинност, съдържание на сяра, парафини и тежки метали. Когато замениш Arab Light с американски шистов петрол Bakken или Eagle Ford, рафинерията започва да произвежда прекомерно количество леки фракции (нафта, пропан-бутан) и драстично по-малко средни дестилати — дизел и керосин.
А Европа има крещяща, структурна нужда именно от дизелово гориво за автомобилния си транспорт, логистиката и селското стопанство.
По изчисления на индустриални инженери, продължителна липса на саудитски и руски тежки/средни сортове ще доведе до изкуствено намаляване на преработвателния капацитет на европейските заводи с 10 до 15%, просто защото те не могат да оползотворят лекия суров петрол без да блокират фракциониращите си колони.
Към това трябва да се добави и фактът, че държавните стратегически петролни резерви (IEA 90-day stock) в редица европейски държави са вече частично изпразнени след освобождаването на обеми през последните две години за овладяване на ценовите пикове. Резервната възглавница е изтъняла.
Дали Orlen SA и останалите европейски преработватели ще успеят да намерят заместващи барели за следващия месец? Твърди се, че на спот пазара има достатъчно суровина, но въпросът е на каква цена и с каква логистична забава. Всяко забавяне от 10 дни означава работа на минимални технически мощности (hot standby), което е на крачка от пълно спиране.
Границата между енергийната сигурност и индустриалния застой отново се оказа с дебелина на един петролопроводен вентил. Континентът плаща цената на илюзията, че геополитическата нестабилност може да бъде изолирана от физическия пренос на атом и молекули.
