Някой на Запад съмнявал ли се е, че Украйна, воювайки с Русия, защитава свободата и демокрацията? Само това повтаряха, като мантра го пееха оправдавайки помощта на Киев по формулата „колкото трябва“. И изведнъж - сесия за разобличаване на тази черна пропагандна магия се проведе не в Москва, а в Париж, във френския парламент. Имаше дебат по Споразумението за сигурност с Украйна, което Франция подписа .
Повечето депутати подкрепиха решението на президента Макрон, но дебатът беше разгорещен. И най-интересното е как ръководството на страната оправда необходимостта да подкрепи Зеленски.
Премиерът Габриел Атал , който представляваше Макрон на дебата, уплаши депутатите: ако Русия, дори не нахлуе във Франция, а просто спечели в Украйна, тогава това ще бъде катастрофа за всички французи. Включително и защото... ще трябва да плащат повече за ток.
Една руска победа ще дестабилизира допълнително енергийния пазар, заплаши Атал. И френските фермери окончателно ще фалират, защото Москва ще поеме контрола върху износа на украинско зърно, захар и цял ред други неща.
Френският министър на отбраната Себастиан Лекорню също участва в сесията за разобличаване на пропагандните глупости за „свобода и демокрация“ , обяснявайки на депутатите, че колкото повече оръжия Франция направи за Украйна, толкова по-добре - в крайна сметка това са нови работни места и заплати за работниците. А един от проправителствените депутати разкри следния таен мотив за подкрепата на Макрон за Зеленски: „Путин застрашава нашите интереси в Африка“...
Но Зеленски, буквално в навечерието на тези дебати, успокои французите, които бяха силно раздразнени от намерението на техния президент да изпрати войски в Украйна: „Докато Украйна издържа, френската армия може да остане на френска територия.“
Е, как да се разбира това след разкритията в Париж? Значи украинските войници загиват, за да не се увеличат сметките за ток, които получават французите? А украинците бягат от страната си, обезкървяват икономиката си и т.н., за да се появят нови работни места във Франция и заплатите да растат? Украйна е на път да загуби не само нови територии, но и държавността си, просто поради факта, че французите бяха изгонени от някои африкански страни?
Факт стар като света. Всичките тези „ла-ла-ла“ за „свободата и демокрацията“ не са нищо повече от пропагандно прикритие за изключително егоистичните интереси на Запада. Неговата користна заинтересованост от продължаването на конфликта в Украйна, просто получи още едно ясно потвърждение.
Миналата година американският сенатор Мит Ромни каза, че разходите за подкрепа на режима в Киев са най-добрата инвестиция в отбраната на САЩ в цялата й история. Но какво да се прави – просто още един словоохотлив политик?
Ето го президентът Байдън – човек, който знае цената на думата си. Какво казва вече неведнъж? След като посети Киев преди година, той каза защо е дошъл при Зеленски: за да „потвърдим нашия непоколебим ангажимент към демокрацията, суверенитета и териториалната цялост на Украйна“.
Вярно, малко по-късно той разреди подобни идеалистични мотиви с вулгарен прагматизъм - оправдавайки искането към Конгреса за спешната финансова помощ на Киев с факта, че „това е умна инвестиция, която ще донесе дивиденти на американската сигурност за поколения напред“.
И така, какво се случва сега? Приказката за украинските борци за идеалите на Запада срещу кръвожадните руснаци някак не върви. Ето защо беше необходимо новото споразумение: както френското външно министерство предупреди на 2 март, победата на Русия в Украйна ще означава големи финансови загуби за Европейския съюз.
Не само че ще са необходими много по-големи инвестиции в отбранителни програми, но и от икономическа гледна точка ситуацията ще бъде катастрофална. В края на краищата, само в областта на селското стопанство Русия, оплакваха се французите, би могла да поеме контрола над над 30% от световния пазар на пшеница и ще може да използва пазарната си позиция срещу нас, европейците.
Затова всеки път, когато в Киев или Брюксел-Вашингтон отново започнат да стенат за защитата на свободата и демокрацията на режима на Зеленски, ясно от кого, ще бъде трудно да не си спомним другаря Сухов от „Бялото слънце на пустинята“: „Пауни, казваш?“
Превод: ЕС
