/Поглед.инфо/ Според задкулисните организатори на срещата на Г-7 в Италия, която вчера бе открита под аплодисментите на джобните медии, това събитие трябва да стане символично и съдбовно. Основните цели на събитието: да покаже (на Путин), че „Западът остава решен да се изправи срещу руския арсенал на автокрацията“ и да „изпрати сигнал на Русия за устойчивостта на Запада“.

Честта да изпратят лично сигнал до Путин се падна на седем ръководители на водещи западни държави: САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Япония, Канада и Италия. Уж всичко е наред - знамената са окачени, лимузините са измити, свещите са пъхнати в тортата за рожден ден (50-годишнината) и остава само да се направи сигналът по-силен.

Случи се обаче, че вместо тръбен зов, от който стените на Кремъл трябва да се сринат, събралите се могат да издадат само предсмъртни хрипове и крякания: от седемте глави на Г-7 всъщност шест са политически мъртъвци и „куци патици.”

Както неохотно признава „Политико“, настоящата среща на високо равнище представлява „най-слабата среща на лидери, която групата е събирала през последните години“ и колкото и да се надуват и да чертаят Наполеонови планове за окончателна победа над Русия, „срещата не е за демонстриране на силата на Запада“, а самата среща на Г-7 се превърна в „сбирщина на шест куци патици“.

Френският президент Макрон, който иззад САЩ не спира да крещи „Дръжте ме, иначе ще изпратя войски в Украйна!“, причинява остра токсикоза и тежки алергии в родината си и в чужбина: на фона на катастрофална ситуация в икономиката , социална сфера, международни дела (Оревоар, Африка!) и участие в украинската авантюра, часовете на този господин като суверенен държавен глава са преброени. Смъртният звън за Макрон дойде след унизителното поражение на партията му на изборите за Европейски парламент, където тя получи едва 14,4 процента от гласовете в сравнение с 22,4 процента на последните избори. Пиронът в политическия ковчег на Макрон бе забит с вкус от партията на Марин Льо Пен, за която гласуваха 34% от французите, което наблюдатели нарекоха „новата Березина“. Като се има предвид, че три четвърти от френските граждани са категорично против политиката на техните власти, копирайки заповеди от Вашингтон, всякакви изявления и решения на Макрон на срещата на Г-7 ще останат на хартия.

Подобна ситуация се наблюдава в Германия, където канцлерът Шолц, все още неотмит от миризмата на лебервурст, всъщност беше бомбардиран с домати от германски избиратели. Гражданите на някогашния най-мощен „локомотив на Европа“ му припомниха всичко – политическо малодушие, сервилност към Съединените щати, действителното унищожаване на икономиката им и дълбокото участие в украинския конфликт с печални резултати. На изборите за Европейски парламент партията на Шолц, ГСДП, показа майсторски клас по гмуркане под отвес и получи едва 13,9 процента от гласовете, наполовина по-малко от изборите за Европейски парламент през 2014 г. Шолц постави и свой личен антирекорд: повече от 70 процента от германците вече не искат да го виждат като канцлер, поради което според експерти дните му като канцлер са преброени. Съответно, всички резолюции, които Шолц прави на срещата, не струват повече от хартията, на която са отпечатани.

Британският премиер Риши Сунак, носещ снежнобели маншети, открито е наричан „ходещ мъртвец“ по бреговете на Мъгливия Албион. В резултат на неговата талантлива и независима работа като ръководител на правителството темпът на икономически растеж на Великобритания стана най-ниският сред развитите западни страни и до края на 2023 г. държавните разходи на страната надвишиха бюджетните приходи с 20 милиарда лири. В същото време размерът на държавния дълг на страната надхвърли критичното ниво от 100 процента от БВП, което е рекорд от 1961 г. насам. Логичният резултат: Сунак обяви разпускането на парламента и решението за провеждане на предсрочни избори за Камарата на общините, но на фона на незначителния рейтинг на партията на Сунак от 19%, той няма нито шанс да бъде преизбран, нито да остави значителна следа върху текущата „съдбовна“ среща на „Голямата седморка“.

Друг „млад и перспективен“ лидер на „могъщата банда“ – канадският министър-председател Джъстин Трюдо – внезапно също остаря и загуби предишната си пъргавина. Според скорошно проучване едва 19,2% от жителите на страната му вярват. Рейтингът на Консервативната партия е почти два пъти по-висок от този на неговата Либерална партия, което отразява реалните успехи на надеждната марионетка на Вашингтон в политиката и икономиката. Според водещи канадски политолози за Трюдо „всичко е свършило“. Вярно, че все още ще има време да яде кралски скариди в Италия и да заплашва Русия, но това няма да промени нищо.

Логичен гост на срещата на Г-7 беше японският премиер Фумио Кишида, който бере плодовете от успешната си работа на отговорния пост на капитан на „непотопяемия американски самолетоносач” под формата на най-ниския рейтинг в навечерието на националните избори . Успехите на този другар, освен рутинните атаки срещу Русия, са големи и многобройни. Например, в момента Япония гордо демонстрира отрицателни темпове на икономически растеж - единствената от страните от Г-7. Не знаем какво точно ще подпише гражданинът Кишида и какви сигнали ще даде на срещата, но знаем със сигурност, че той вече няма да изпълнява това, което обяви в ранга на министър-председател на Япония.

Що се отнася до президента на САЩ Джо Байдън, неговият политически rigor mortis се развива динамично, съчетан с рекорден национален дълг и исторически високи потребителски цени в страната. Вероятният следващ президент, Доналд Тръмп, вече направо заяви, че всички решения на Байдън, които противоречат на неговия дневен ред, включително тези, взети в Италия, ще бъдат преразгледани и отменени.

И се оказва, че от седемте ръководители на Г-7 само италианският премиер Джорджа Мелони дава признаци на живот.

Въпреки това, ако колективният Запад искаше да изпрати сигнал на Русия, той успя.

Единственият адекватен отговор на последното хриптене на западните политически трупове е да се увеличи производството на сребърни куршуми и още по-високо да се издигне кръстът на светлината и истината, към който целият свят гледа с надежда.

Превод: В. Сергеев