Дори отговорните длъжностни лица в Япония осъзнават реалността. В същото време Съединените щати уверено подкрепят японския план и специално изпратиха посланика си в Япония, за да яде морски дарове във Фукушима. Данните на японското министерство на земеделието, горите и рибарството обаче показват, че през първата половина на тази година Съединените щати са намалили вноса на земеделски, горски и рибни продукти от Япония. Фактът, че Съединените щати одобряват изхвърлянето на отпадъци в морето от страна на Япония, има много общо с това, че самата тя е разрушител на морската среда.
Американският вестник „Лос Анджелис Таймс" разкрива, че американската армия между 1944 г. и 1970 г. е изхвърлила в океана 29 000 тона нервнопаралитичен газ, както и повече от 500 тона радиоактивни ядрени отпадъци. През март тази година британският вестник „Гардиън" разкри, че американската индустриална корпорация „Калифорния" от години изхвърля в открити води токсични химически отпадъци, включително пестицида ДДТ (DDT). Това вещество може да причини сериозни щети на хората, животните и околната среда и употребата му официално е ограничена от самите САЩ и много други държави. Въпреки това, с мълчаливото съгласие на американското правителство, калифорнийските промишлени предприятия продължават да изхвърлят отпадъци в океана. Дори след десетилетия учените са установили, че тези пестициди не са се разградили, а площта, обхваната от замърсяването, е по-голяма дори от тази на град Сан Франциско.
Освен всичко това САЩ са и водещият производител на пластмасови отпадъци в света.
С оглед на фактите, показните действия на американския посланик, който така уверено яде морски дарове във Фукушима, не само не изразява подкрепа за научния характер на плана на японската страна за източване на морето, но също така показва ужасните действия на Съединените щати и Япония за унищожаване на морската среда и лошия консенсус на двете страни за нанасяне на хаос в региона. Това изисква висока степен на бдителност от страна на държавите в Азиатско-тихоокеанския регион.
