“България може да се превърне в туристически „хъб“ - събирателна точка на няколко летища, които имат пряка връзка с Китай“, смята доц. Драганов, като в интервюто той разказва повече за тази своя идея. Румен Драганов е бил зам.министър по въпросите на туризма в Министерството на търговията и туризма и Председател на Комитета по туризъм към МС на България, член е на Контролния съвет на Националния борд по туризъм, член на Управителния съвет на Фондацията за реформа в местното самоуправление, както и на УС на Асоциацията за алтернативен туризъм и първи ротационен председател на Конфедерацията на българския туристически бизнес.
В. Доц. Драганов, Вие имате преки наблюдения върху туристическия интерес към България на чуждестранни граждани, но също и обратно – желанието на българи да посещават други страни. Кажете с какво този туристически сезон е по-добър от предишни и какви са предимствата за чуждестранните гости?
О. Наистина, през настоящата година можем да се похвалим както с по-големия брой на чуждестранни посетители от цял свят, така и с нови места за почивка и посещения, на нови обекти за туристически пътувания които привличат чуждестранни туристи към България. Можем да направим сравнение с периода на пред-пандемичната 2019 г. и края на миналата година - имаме над 1 милион повече влезли в страната чуждестранни туристи. През настоящата година очакваме числото да достигне 13 милиона и 800 чужденци които влизат в България. 56% от тях са от ЕС, като най-голям е техния брой от съседните на България държави – Турция, Румъния, Гърция, но е значителен и обемът на чужденци от страни, извън Европейския съюз.
В. Какъв е интересът на китайските туристи към България и обратно – има ли голям интерес от българи, които искат да посещават Китай?
О. Интересът към Китай е много голям, както от страна на българите, така и от съседните на България страни – Турция, Гърция, Сърбия, Румъния. Всички тези страни изключително много напредват по отношение на посещението на китайски туристи. Но, всички те имат редовни самолетни линии, които летят между Пекин и столиците им. И разбира се, нищо ново не казвам, но подчертавам, че това е една от основните причини за по-малкия брой китайски туристи в България.Знаем че се водят сериозни преговори и в скоро време се надяваме и тази свързаност между България и Китай да бъде решена. Има интерес от доста български авиокомпании Те се интересуват както от карго-превозите за различните пратки както за българския пазар, така и за балканските страни, така и по отношение на туристи, които биха могли да ползват същите самолети, като споделят места в тях.
България може да се превърне в един „хъб“, тоест – такава събирателна точка на няколко летища – летището в Истанбул, в Атина, Букурещ, Белград и Будапеща, защото там кацат редовните линии от Китай. В този смисъл България може да стане „медиатор“ , като организира и предлага програми и различни организирани маршрути и други туристически продукти за Балканите, които могат да включват комбинация от няколко столици. Например , ако самолет кацне в някоя от тези столици – в Букурещ да речем, тогава можем да организираме преминаване и пребиваване в София, Прищина, Подгорица, Тирана, и да се връща през Белград и оттам да лети обратно към Китай. Тези туристи, които пристигат със самолет от Китай, обикаляйки столиците на другите страни с автобуси, ще се връщат обратно по същия път. Така се дава възможност да се видят едновременно няколко столици на няколко държави за сравнително кратко време. Тук именно става дума за страни, като България, в които няма пряка самолетна линия с Китай. И това, според мен е едно уникално решение за туризма, защото могат да се посетят много различни места за кратко време.
В. Можем ли да мислим за изготвянето на специални маршрути за китайски туристи за България, в каква насока е най-добре да бъдат те, за да предизвикат по-голям интерес?
О. Нашата цел е свързана с осигуряването на туризъм, който поставя акцент на опознаване вътрешността на страната и в този смисъл можем да имаме един по-дългосрочен престой на туристи - например четири или шест месеца. Този вид туризъм може да се насочи главно към китайски граждани които вече са приключили със своята трудова дейност – пенсионери, и биха искали да изкарат няколко месеца на спокойни и красиви места в друга държава. В момента се търсят такива варианти. Разбира се и тук отново се поставя въпроса с визите – винаги когато ства дума за Китай това е един от основните въпроси. Защото в съседна Гърция, в Сърбия, в Румъния, и във всички държави, които са извън Европейския съюз този проблем не е на дневен ред,не съществува и затова тези страни могат да имат много повече посещения на китайски туристи. Например в Белград има над 200 000 китайски туристи, а ние се борим едва за около 20 000, именно поради тази причина. Все пак, предвид огромните възможности, които имаме за развитие на туризъм с Китай, можем да мислим дори за числа които надминават 100 000 души годишно, но това задължително минава през по-бързото издаване на визите. Защото – няма как визите да се получават два дни, след като самолетът е излетял…
В. Изкуственият интелект в туризма – използва ли се, помага ли, пречи ли, използва ли се повече, в каква насока?
О. Да, използва се много активно, ние вече имаме така наречените „асистенти“ в голяма част от информационните центрове, в хотелите, всеки може да зададе конкретен въпрос свързан със страната и веднага да получи отговор на всички световни езици, много използван е изкуственият интелект и като преводач , използваме го също така и от гледна точка на роботизирането – има много машини на всеки етаж на хотелите, които работят автоматично. Много сериозно е използването на ИИ при обработката на данни, като именно в тази насока той е може би най-полезен, тъй като в най-кратко време могат да се извлекат най-необходимите и полезни данни, свързани както с временната заетост на различните туристически обекти, с цената, с наличността на свободни стаи в хотелите, както и данни, които следят приходите на хотела в реално време, като същевременно може да се реагира веднага според желанията на клиентите , за да има пълна лоялност по отношение обслужването.
Накрая бих искал да кажа, че има много прилики между китайската и българската култура и дори много общи символи между двете страни поставени в храмове и други старинни забележителности и когато китайски туристи дойдат в България и видят тези символи, самите те откриват колко сме близки като народи и също по отношение на символиката , използвана хилядолетия и в едната ив другата култура. Самият аз насърчавам непрекъснато по-младите ми колеги да посетят Китай, защото има огромно значение за тях да се запознаят с безпрецедентното развитие на технологиите, както в нашия бизнес, така и във всички други сфери на живота.
