В. Г-н Симеонов, моля кажете ни Вашето мнение за развитието и инвестициите в областта на селското стопанство и земеделието в Китай през годините, за използването на нови технологии и методи, както и за очертаващите се перспективи?
О. През последните години китайското селско стопанство претърпя значителен възход, като страната се фокусира върху модернизация и технологично развитие в земеделието. Инвестициите в селското стопанство, използването на интелигентни технологии и подобрените методи за управление на ресурсите допринесоха за увеличаване на производителността и ефективността на китайските земеделски стопани. В последните години в Китай се извършват значителни инвестиции в селското стопанство, включително внедряване на селскостопански роботи, дронове и сензори, изкуствен интелект и дигитални платформи за подобряване на производствените процеси. Програмите за обучение и обмен на знания са подкрепени от държавата, а цифровите платформи предоставят информация за оптимални земеделски практики. Този технологичен напредък помага на земеделците да увеличат производителността и да се адаптират към съвременните предизвикателства в областта на селското стопанство. Също така се развиват и прилагат и нови методи и техники за устойчиво земеделие, като въвеждането на прецизно земеделие, рециклиране на ресурси и използване на по-екологични методи за производство.
Много важен момент е, че Китай подкрепя инфраструктурни проекти и инициативи за развитие в селските райони, включително подобрение на пътната мрежа, водоснабдяването и образователните услуги. Развиват се платформи за електронна търговия, които свързват производителите с потребителите директно, предлагайки по-добри условия на пазара.
В крайна сметка, Китай активно работи в посока на изкореняване на бедността в селските райони, предоставяйки подкрепа за селските домакинства чрез образование, заетост и социални програми. Тези усилия в селското стопанство съчетават традиционни практики с модерни технологии, като целта е да се гарантира сигурността на храните, устойчивост и подобрение на качеството на живот на селското население в Китай.
В. Бихте ли споделили някои конкретни данни и примери в това отношение?
О. Ръководството на Китай многократно е подчертавало важността на продоволствената сигурност през последните години. КНР е втората по големина икономика в света и най-големият производител, вносител и потребител на храни. Китай е и най-големият потребител на минерални торове и пестициди. Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН Китай е бил най-големият производител на ориз, пшеница и памук в света през 2021 г. Страната е на второ място по отглеждане на царевица и просо. Китай е най-големият производител на свинско и вторият по големина производител на пилешко месо. Страната е на първо място по много видове плодове и зеленчуци. Китай е един от най-големите доставчици на евтини пчелни продукти на световните пазари. Всяка година страната продава в различни части на света около 220-260 хиляди тона мед от различен произход, 3-3,5 хиляди тона цветен прашец, повече от 1,5 хиляди тона пчелно млечице, 2,5 хиляди тона восък, повече от 300 тона прополис. Освен това предлага препарати и приспособления за пчелари, които им помагат да облекчат работата си.
С 9% от наличната обработваема земя в света и 6% от водните ресурси, Китай изхранва 18% от световното население. Страната произвежда достатъчно основни храни, за да изхрани своите 1,4 милиарда души.
Китай не само иска да замени САЩ като суперсила, но също така иска сам да стане „селскостопанска суперсила“ . За да постигне това, страната използва умело собствените си ресурси. Например, Китай ограничи износа на фосфатни торове от 2021 г., като по този начин допринесе за повишаване на цените на световния пазар. Народната република умело използва настоящата геополитическа поляризация, за да прокара интересите си на суперсила: вносът на зърно от Русия се е увеличил с повече от 40% от началото на войната. ККП иска да избегне едностранните зависимости чрез диверсификация на веригите за доставки и търговските партньори.
Китай се опитва да разнообрази източниците си на доставки, особено в Азия и в страните, които са част от инициативата „Един пояс, един път“, като регистрира увеличени инвестиции в селскостопански проекти.
В. През настоящата година се навършват 75 години от установяването на дипломатически отношения между България и Китай. В тази връзка, какво е мнението Ви за досегашното сътрудничество между двете страни и в кои области смятате, че има най-добри перспективи за бъдещо взаимодействие?
О. Между България и Китай съществуват традиционни приятелски отношения. България е втората страна в света, признала и установила дипломатически отношения с Китайската народна република. През последните години нашите страни постигнаха значителни резултати в реалното сътрудничество в различни области. Обемът на търговията ни нарасна с над 60% – от 2,59 милиарда долара през 2018 г. до 4,12 милиарда долара през 2022 г. Демонстрационната зона за сътрудничество в селското стопанство между Китай и Централна и Източна Европа, която се намира в Пловдив, се развива стабилно. Аграрните университети в Пловдив и Тиендзин стартираха работилница за таланти „Лубан“.Селското стопанство е традиционен отрасъл за България, както и най-важната област за прагматично сътрудничество между нашите страни. През последните години търговията ни със селскостопански продукти нараства бързо. За първите три тримесечия на 2023 година обемът на търговията със селскостопански продукти между Китай и България възлиза на около 560 милиона долара, което е увеличение с 81% на годишна база.
И все пак, колкото и да е увеличен стокообменът между България и Китай, включително и в областта на селското стопанство, той е нищожен на фона на огромните, но все още нереализирани възможности за сътрудничество между двете страни. Независимо от международната обстановка, сътрудничеството между Китай и България има огромен потенциал и страната ни трябва по активно да развива и участва в съвместни инициативи като „Един пояс, един път“, чиято 10 годишнина отбелязахме през изминалата година.
