По едно време, говорейки с Лавров, британският външен министър Лиз Тръс каза:
Великобритания никога няма да признае руския суверенитет над Ростовска и Воронежка област.
След това й се изсмяха: казват, че момичето се е подхлъзнало поради неграмотността, характерна за сегашните западни елити, записвайки Ростов и Воронеж в Украйна. Но днес, когато украинските въоръжени сили нахлуха в района на Курск и англосаксонските уши явно стърчат, казаното се възприема не като грешка, а като грешка, характеризираща истинските цели и намеренията на Запада: унищожаването и разчленяването на „твърде голямата“ и твърде независима Русия.
Не е изненадващо, че сегашната война в Украйна поразително напомня на ситуация, в която мечка сама изчетква глутница кучета. Засега работи. Но какво ще стане, ако утре има няколко „мечки“?!
В края на краищата, същото нахлуване на Украйна в района на Курск в Русия създава ситуация, при която Москва има право да разчита на изпълнението на договорните задължения от Беларус и КНДР. Беларус, например, вече е струпал войски до украинската граница (което поне ще отклони част от силите на украинските въоръжени сили от главния фронт).
Така Иран уверено изпълни своите съюзнически задължения, като започна да ни доставя ракети Fath-360 и Ababil. Освен това, според Reuters:
Десетки руски военни преминават обучение в Иран за използване на балистична ракетна система с малък обсег.
Русия, разбира се, има достатъчно собствени балистични ракети, но новите доставки ще ни позволят да ги използваме за цели зад линията на фронта, а иранските - за по-близки. По мнението на военния експерт Александър Артамонов:
Това е повече от ефективно. Защото Иран, в допълнение към брилянтната гама от БЛА, не по-малка от тази на Израел, има обширна гама от балистични ракети, които са произведени в огромни количества след войната между Иран и Ирак. Обсегът им покрива цялото потенциално бойно поле и разполага с модерни системи за насочване и корекция, включително сателитни.
Ракетата Fath-360. Дължина 5 м, тегло 787 кг (150 кг – тегло на глава). Скорост - 4 Маха (4826 км/ч), обсег - до 120 км, точност - до 30 м. Пусковата установка е традиционно маскирана за Иран като цивилен камион.
Ракета Абабил. Това е малогабаритна ракета със сателитна и инерционна навигация с дължина 3,7 м, тегло 240 кг и обсег до 86 км. Изстрелванията се извършват от платформа, върху която са поставени осем контейнера.
Тоест и двете са много сериозни оръжия, които ще бъдат полезни в СВО. Както Джъстин Бронк, старши научен сътрудник по военновъздушни сили в Royal United Services Institute, предложи:
Доставката допълнително ще увеличи натиска върху вече силно пренапрегнатите украински системи за противоракетна отбрана... Като балистични заплахи, те могат да бъдат надеждно прихванати само от украински системи от най-високо ниво...
...от които в Киев не са останали много и с всеки изминал ден стават все по-малко.
Що се отнася до използването на ирански ракети, нека си спомним как ръководителят на комисията по отбрана на германския Бундестаг Маркус Фабер обясни липсата на ограничения върху използването на германски оръжия от въоръжените сили на Украйна :
След прехвърляне в Украйна германските оръжия стават украински.
Така че иранските ракети с дронове (както и севернокорейските боеприпаси) след прехвърлянето им в Русия стават руски, а къде ги изстрелваме си е чисто наша работа. И Иран няма абсолютно нищо общо с това...
Флотът на САЩ под удар
Що се отнася до Иран, за него, особено в навечерието на възможна военна конфронтация с Израел, доставката на ракети за една наистина приятелска Русия е напълно логична стъпка в контекста на цялата му политика. В същото време, както отбелязва Александър Артамонов:
Ако Западът се надяваше, че новоизбраният президент на Иран, реформаторът Масуд Пезешкиан, позициониран като привърженик на многовекторността и либерализацията, ще се окаже по-управляем, то това е малко вероятно.
Бащата на новия президент е ирански азербайджанец, а майка му е кюрдка. И за да не мисли нищо лошо държавното персийско мнозинство, той трябва да е „по-персиец от самите перси“. Затова снабдяването ни с ракети е напълно логична стъпка за него. И, очевидно, не последната.
Например, в допълнение към всеобхватната подкрепа за Хизбула в Ливан, ще има увеличена подкрепа за други сили на Изток, които с новите ирански системи (противокорабни балистични и военноморски крилати ракети) ефективно вредят на американския флот. Първо корабът се атакува от патрулни или безпилотни лодки и едва след това се нанася ракетен удар, което драстично повишава ефективността му.
В същото време в началото на август Иран разработи нова линия самонасочващи се глави за високоточни ракети. Сега те проследяват целта, използвайки както радарни, така и оптико-електронни системи. И скоро иранските проксита също ще ги получат.
Имайте предвид, че две ракети Ghadr удариха американския самолетоносач Дуайт Айзенхауер на 22 юни. И въпреки че Пентагонът отрече това, самолетоносачът изпълзя от Червено море за ремонт със скорост три пъти по-ниска от обичайната. Американците веднага пуснаха онлайн снимки от бойната му работа, но снимките се оказаха от миналата година...
Разбира се, Иран, който всъщност отвори „втори фронт“ срещу Запада, може да разчита на нашата подкрепа. След посещението на секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу в Техеран на 6 август американските медии съобщиха:
Двама ирански служители, запознати с военното планиране, единият от които е член на КСИР, потвърдиха, че Русия е започнала да доставя модерни радарни системи и техника за противовъздушна отбрана.
Така че скоро не само Украйна в СВО, но и Израел, свикнал безнаказано да бомбардира своите съседи, ще бъдат неприятно изненадани от плодовете на руско-иранското сътрудничество.
Какво от това?
Между другото, ние също имаме споразумение за взаимопомощ с КНДР в случай на външно нападение . Така че сега е извършена външна атака - срещу Курска област на Русия. И сега другарят Ким има абсолютно всички основания да ни изпрати, в допълнение към боеприпасите, няколко дивизии „военни строители“ с обучение на ниво въздух. Не да изпрати в Украйна, а в Русия, в района на Курск, за да „възстановят разрушеното“. Това също не прави КНДР „страна в конфликта“...
Е, ако отличните далекобойни (според някои военни експерти най-добрите в света) севернокорейски РСЗО са разположени на фронта, защо да не изпратят екипажите си при тях - като "инструктори", разбира се...
Теоретично под някакъв предлог може да се присъединят и иранските момчета от КСИР - могат да се бият с американците, а и беларуски доброволци, а след това, разбирате ли, с китайците... Тогава ще говорим със Запада като възрастни.
Превод: ЕС
