/Поглед.инфо/ Ирак в навечерието на избори

Националните избори са насрочени за 10 октомври в Ирак. Представители на над 75 държави и международни организации са поканени като наблюдатели.

Външни експерти и иракски политици имат големи надежди за предстоящите избори, тъй като през последните месеци Ирак беше разтърсен от различни кризи, от удари и последици от епидемията на коронавируса до нерешените проблеми със сигурността.

В същото време се обсъжда евентуалното изтегляне на американски войски от тази страна. Бившият шеф на израелската тайна служба Мосад Йоси Коен наскоро заяви, че скоро САЩ може да се изтеглят от Ирак.

Подобно мнение изразиха и иракските представители.

Случват се и други интересни събития. Иракският министър на отбраната Джума Инад обяви на 27 август, че Ирак е постигнал предварителна сделка за закупуване на оръжеен пакет за милиони долари от Турция, който ще включва бойни дронове, ударни хеликоптери и системи за електронна война.

Според турски източници преговорите продължават повече от година, като се очаква евентуален натиск от САЩ. От друга страна, иракското правителство постоянно съобщава на Турция за протестите си срещу военните операции на турците срещу Кюрдската работническа партия.

Всички действия на турските военни нарушават иракската граница, но Анкара се оправдава, че не нарушава иракския суверенитет, а иска само да се справи с терористите. Наскоро турската страна като цяло изрази намерението си да създаде постоянна военна база в района на Метина в Северен Ирак.

Кюрдският фактор

Турско-кюрдската тема остава доста сложна и объркваща. Външно изглежда, че кюрдите и турците са непримирими врагове. Но има сътрудничество в политическата и икономическата сфера. Например част от петрола, произведен в Иракски Кюрдистан, се продава на Турция.

Наскоро стана известно, че президентът на Иракски Кюрдистан Нечирван Барзани е съдействал за помирението между турския президент Реджеп Ердоган и престолонаследника на Абу Даби Мохамед бин Зайед.

Барзани беше в Обединените арабски емирства през юни, а широк кръг въпроси бяха обсъдени на среща с ръководството на страната.

Най-широко отразяваните теми в пресата бяха борбата срещу тероризма и помощта от ОАЕ за Иракски Кюрдистан.

След известно време обаче съветникът по националната сигурност на ОАЕ Тахнун бин Зайед ал Нахаян посети Анкара, по време на което се срещна с ръководителя на турската република.

ОАЕ и Катар

Известно е, че е обсъждан въпросът за инвестициите от ОАЕ в Турция. Това, което беше решено с основното противоречие, предизвикало разногласията между Турция и ОАЕ - дейността на Мюсюлманските братства (забранени в региона) - не се споменава.

Ако по-рано ОАЕ критикуваха много действия на Анкара, сега реториката се промени. Например Анвар Гаргаш, който преди това беше шеф на външното министерство на ОАЕ, а сега заема поста съветник по външна политика, нарече срещата в Анкара историческа и положителна.

Между другото, по-рано ОАЕ се опитаха да убедят Турция да възстанови нормалните отношения с Дамаск. И в отговор Турция разчиташе на известно влияние от ОАЕ върху сирийските кюрди. Сега трябва да гледаме доколко ще се промени официалната позиция на Анкара по отношение на Мюсюлманските братя.

Подобряването на връзките с египетските власти също ще сигнализира за промяна в турската политика спрямо радикалите. Но изглежда, че Турция постепенно, стъпка по стъпка, ще промени стратегията си, като поеме курс към установяване на добри контакти както с ОАЕ, така и с Египет.

Още през юни опозиционните египетски телевизионни канали със седалище в Турция получиха сигнал да спрат излъчването си.

И още по-рано турските медии спряха да критикуват египетските власти.

В същото време се появи и едно сближаване между ОАЕ и Катар. Доха, подобно на Анкара, подкрепяше Мюсюлманските братя, така че отношенията с Емирствата не бяха лесни.

Катар, от друга страна, по-рано успя да установи отношения с идеологическите съюзници на Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Египет.

Това позволи на Доха да работи с Кайро за насърчаване на прекратяването на огъня между Израел и Хамас, отблъсквайки Абу Даби, тъй като Емирствата не изпълниха обещанието си да използват Авраамовите споразумения за прокарване и засилване на мирния процес.

Междувременно Саудитска Арабия и Катар обсъдиха по-тясно сътрудничество по редица фронтове, което завърши с създаването на Съвета за сътрудничество между Саудитска Арабия и Катар - всичко това, докато двустранните връзки между Абу Даби и Рияд се преместиха от ниво меден месец през 2017 г. до конфронтацията в 2021 г.

ОАЕ са спрели да подкрепят Саудитска Арабия в Йемен, като в същото време представят това като триумф.

Вярно е, че Турция вярва, че Емирствата нямат друг избор, тъй като те вече не могат да разчитат на САЩ и тъй като отношенията със Саудитска Арабия са стигнали до задънена улица, за да могат те да устоят на Иран, емиратците се нуждаят от подкрепата на други регионални участници.

Въпреки това, нито Катар, нито Турция са ожесточени противници на Иран, като Саудитска Арабия. Изглежда, че въпросът е по -скоро в провеждането на по-балансирана външна политика от Емирствата, без агресивни действия и прекомерни амбиции.

Превод: СМ