Американските политици не се уморяват да изненадват публиката със своите "лудории". Последната от тях е опитът за налагане на санкции за блокиране на газопровода "Северен поток - 2" от Русия до Германия. Тази инициатива е "погрешна по много причини, но това е идеален пример за това, което Конгресът не бива да прави", пише старшият наблюдател на Forbes Майкъл Линч.
Едва ли постигането на политически цели с помощта на икономически оръжия може да се нарече нещо ново. Историята на употребата му в Съединените щати датира от времето на Бостънското чаено парти, когато колонистите са решили: американският пазар е толкова важен, че икономическият бойкот ще принуди английския крал Джордж да се съгласи с техните искания.
Тогава по време на гражданската война южняците са използвали подобна тактика. Те се надяват, че Лондон е толкова зависим от техния памук, че ще им даде политическа подкрепа при отделянето от северните щати, припомня авторът на статията.
Но според него през последните години Съединените щати все повече използват икономическото си оръжие срещу конкретни лидери, изтъкнати фигури и търговски фирми за поведението им извън американските граници. Мнозина смятат, че тези мерки са в противоречие с международното право, но силата на финансовата система на Америка е толкова голяма, че мнозина трябва да се съобразяват с нейните санкции.
Ярък пример за това са санкциите на администрацията на Доналд Тръмп срещу Иран. Много съюзници от Вашингтон не са съгласни с тези ограничения и биха искали да ги заобиколят. Но убеждаването на търговски организации да се възползват от шанса и да игнорират американските забрани не е толкова лесно, изтъква Линч.
До известна степен нарастването на икономическите санкции напомня за по-ранни, често военни интервенции на САЩ в Латинска Америка, които бяха поднесени като опити за "коригиране" на политическата ситуация в региона. Най-добрата илюстрация на този подход е неуспешната намеса в Мексико, предприета от президента Удроу Уилсън.
Днес тази намеса се смята за една от най-големите грешки на Уилсън. И въпросът не е във формалната цел, а именно установяването на демокрация в Мексико. В резултат на това Съединените щати не само платиха висока цена, но и се поставиха като „бавачка“, която знае по-добре кое правителство е по-подходящо за съседната страна.
„Загрижен съм за друг аспект на такива законопроекти: предложените санкции срещу компаниите, участващи в „Северен поток - 2“, изглеждат като политическо поведение, тъй като тръбопроводът вече е близо до завършване. Подобно поведение едва ли ще бъде ново за конгреса, чиито членове често внасят законопроекти, без особено да се надяват на тяхното изпълнение”, подчертава Линч.
В същото време, по негово мнение, дори законопроекти, които изглеждат нежизнеспособни, могат да имат отрицателно въздействие. И политиците са склонни да игнорират този факт. Думите имат последствия и въвеждането на елемент на несигурност в икономическата дейност винаги води до разходи.
Най-лошият сценарий в този случай е следният: някой ще построи терминал за износ на втечнен природен газ с мисълта, че конгресът ще създаде търсене за него в Европа, като блокира доставката на синьо гориво от Русия. Но в крайна сметка, тези очаквания не са оправдани, твърди публицистът.
Той също така припомня, че още през 1982 г. един от авторите на The New York Times предупреждаваше, че Съветският съюз е в състояние да спре да изнася газ за Европа и по този начин да я постави на колене. Но времето показа, че страните от континента, чието взаимодействие с Москва не е ограничено само до икономиката, не се страхуват да „дават отпор” източния съсед.
Поддръжниците на законопроекта за санкциите, включително сенаторът Тед Круз, трябва да имат предвид, че въпреки че тяхната позиция спрямо Русия изглежда твърда, тя противоречи на традиционните консервативни ценности. Те се опитват да контролират всяка стъпка от икономическата дейност и, „като поемат ролята на бавачка”, посочват на други страни, с кого трябва да водят бизнес, заключава Майкъл Линч.
Превод: М.Желязкова
