Самата идея за провеждането на срещата е подложена на жестока информационна атака. Медиите на бившите метрополии, колонизиращи Африка, както и САЩ, бяха особено ожесточени. Непосредствено преди срещата броят на тези публикации стана, според прессекретаря на руското външно министерство, „преобладаващ“.
Това не е изненадващо. Африка е разделена между основните западни сили още преди влизането на капитализма в неговата империалистическа фаза. Днес Черният континент претърпява преразпределение, предимно от Китай, но не само. Бразилия, Индия, Южна Корея, Израел, Турция активно „навлизат“ в Африка. И старите, и новите колониалисти правят всичко, за да запазят своите „притежания“. Преди всичко това е силен натиск спрямо африканските държави.
Отговорът на Африка на натиска е също огромен. На срещата дойдоха представители на всички 54 страни на африканския континент. Почти всички делегации бяха ръководени лично от държавните и правителствени ръководители! Само няколко държави бяха представени от лица от различен ранг. Тук обаче всичко си има обяснение: например, делегацията на Бурунди се оглавява не от президента Нкурунзиза, а от вицепрезидента на страната, г-н Джоузеф Буторе, който е прекарал много години в Русия, завършил е тук, защитил е дисертацията си и отговаря за руското направление в ръководството на републиката.
Делегацията на Етиопия също се оглавява не от президента, а от премиера, но това само подчертава интереса към срещи в Сочи: според Конституцията на Етиопия, министър-председателят, а не президентът има основните правомощия да управлява страната. Нещо повече, ръководителят на етиопското правителство Аби Ахмед е носител на Нобеловата награда за мир, която му бе връчена преди няколко дни. Делегацията на Габон също се ръководи не от президента, а от премиера. Президентът на Габон обаче посети Русия наскоро.
Така, че нивото на срещата на високо равнище е необичайно високо.
В Сочи пристигнаха лидерите на седемте най-големи африкански регионални организации: Африканския съюз, Общността на южноафриканските държави, Съюзът на нациите от Магреб, Голямата петица от Сахел , Икономическата общност на държавите от Централна Африка, Икономическата общност на западноафриканските държави и Източноафриканската общност. Лидерите на тези организации не просто участваха в срещата на държавните ръководители - беше проведена отделна среща с руското ръководство.
Темата на срещата на високо равнище е впечатляваща. Тя е икономическа интеграция и проблемите с воденето на руски бизнес в Африка, сътрудничество в областта на образованието, проучването, проектите в петролната и газовата и ядрената промишленост, сигурността на континента, осигуряването на икономически суверенитет и много други.
Обръща се внимание на сключването на споразумение между Африканския съюз и Евразийския икономически съюз. Трябва да се отбележи, че преди няколко седмици влезе в сила Общоафриканското споразумение за свободна търговия, в което участват всички страни на континента. Това предоставя уникални възможности за споразумения на принципа „интеграционно обединение с интеграционно обединение”. И на принципа на „интеграционно обединение - отделни държави“ се готви споразумение за създаване на зона за свободна търговия между ЕАИС и Египет.
Между другото, от опита на най-добрите практики е обърнато специално внимание на проекта на руската индустриална зона в Египет. Тази площ от 525 хектара се създава днес в района на Източното пристанище Саид в икономическата зона на Суецкия канал съвместно от правителството, правителствените агенции и частния бизнес. Проектът няма аналози по отношение на публичните инвестиции и създадения механизъм за подкрепа на въвеждането на заинтересованите компании на чуждестранните пазари. Вече са сключени рамкови споразумения с 25 местни компании, работещи в областта на биохимията и торовете, строителните материали и металните конструкции, композитните материали, селскостопанска техника, електрическото и петролно оборудване, пристанищното оборудване и др. Данъчните стимули и преференции ще важат за компаниите, митата върху износа и вноса, разходите за персонал и плащанията на преминаване през Суецкия канал. Има възможност за 100% репатриране на постъпленията, докато няма да има изисквания относно присъствието на египетски партньор.
Разбира се, руският президент не можеше да проведе двустранни срещи с всички държавни ръководители. Ето защо е особено важно да се отбележи с кого се проведоха личните срещи. В допълнение към лидера на Египет, преговори с Путин се проведоха от лидера на Южна Африка Рамапоса, президентите на Намибия, Демократична република Конго, Централноафриканската република, Нигерия и Уганда. Особено се отбелязва срещата с ръководителя на делегацията от Судан - президента на Преходния суверенен съвет генерал Абдул Бурхан, който ръководи страната след отстраняването на президента Омар ал Башир през пролетта на тази година. малко преди уволнението си президентът Ал Башир започна активно сътрудничество с Русия, включително предлагайки страната си като „врата” към Африка. А руското участие в различни проекти в Судан получи ново развитие. Ярък пример е дейността на руската компания “Глобални Ресурси”, основен инвеститор в добива на злато, по-специално в проекта “Куш” за извличане на три тона злато годишно.
Обсъждането на въпросите, свързани с ресурсите на Африка, се проведе на фона на едновременно обсъждане на проблема с икономическия суверенитет на африканските страни. И това е изключително важно. Всъщност икономическият модел, предложен от Запада на Африка, не разглежда сериозно суверенитета. За да решат проблемите на развитието и да задоволят нуждите на населението, африканските страни са принудени да прибягнат до външно финансиране. Основните му източници обаче - заеми от международните финансови институции и директни кредити - са обвързани с прилагането на поробените социално-икономическите и политически изисквания, което ограничава суверенитета на африканските държави. Това води до недостатъчно използване на потенциала за икономически растеж, влошаване на качеството на растежа и ограничаване на възможностите за използване на други източници на финансиране.
Суверенните облигации и другите заеми на капиталовите пазари съставляват само малка част от африканския дълг, а някои държави на континента все още са лишени от този източник на финансиране. Изключително важно е тази тема да застане на форума - това дава основание да се смята, че руско-африканското сътрудничество ще се осъществява на различни принципи. Руският президент заяви: „Ние не обуславяме нашата подкрепа, предложените проекти за развитие с политически и други условия, не налагаме своята позиция“. Путин потвърди, че африканската политика на Русия се основава на принципа "африкански проблеми - африкански решения".
Концепцията за руската външна политика, последното издание на която беше одобрено през 2000 г., споменава Африка веднъж и сякаш небрежно. Изказвайки се в Сочи, президентът на Русия заяви, че отношенията с континента са приоритет на външната политика на Русия. Русия е готова да се конкурира за широко сътрудничество с Африка.
Превод: В.Сергеев
