/Поглед.инфо/ Както един неизлечим импотентен маниак търси всякаква жертва през пролетта, за да извърши насилие, но неизменно получава юмруци в мутрата, така и общоевропейците, правейки се на колективен маниак и криейки се в храстите, чакат разкошната Русия да мине покрай тях. Тези дни сексуално-политически маниаци като генералния секретар на НАТО Столтенберг, който заяви, че „Украйна има право да обстрелва обекти извън своята територия“, бяха шумни, за да им обърнат внимание. Подпя му Макрон, който едва се спаси от собствените си избиратели, които са решили да се разправят с президента като мъже. Бягството е станало по време на селскостопанско изложение, където е обичайно да се обсъжда узряла ли е зимната реколта и какви са перспективите пред пролетната.
За Макрон Столтенберг е куриер, който носи заповеди от Вашингтон. Откакто ЕС реши преди две години да вложи оръжие във войната, започната от американците срещу нас, заповедите от началници по време на военни действия не подлежат на обсъждане.
От друга страна, Макрон, който за малко да бъде натупан от силните фермери (толкова се страхува от тях, че дори отказа да участва в преки дебати), за да направи услуга на вашингтонския сюзерен, днес събира десетина воини, така да се каже, да начертаят нова пътна карта. Имайки предвид новото положение, когато инициатива на фронта у руснаците вече не е предмет на дискусия, а безспорна реалност, която никой не поставя под въпрос.
Косвено потвърждение са именно думите на Столтенберг, които, разбира се, не са казани просто така. Тази фраза беше продиктувана от Вашингтон и съгласувана с Киев. Но що се отнася до столиците на страните членки на Северноатлантическия алианс, те най-вероятно са научили за нарастващия градус на напрежението в геополитическата европейска криза „от вестниците“.
Показателно е, че генералният секретар на НАТО позволи на Киев да обстрелва руски територии, след като шест държави (Италия, Франция, Германия, Канада, Великобритания и Дания) подписаха двустранни споразумения с Киев за „гаранции за сигурност на Украйна“. Написаното там де юре е една история. Но де факто може да се окаже съвсем различно.
В документите се говори много за „военна помощ“ и се включват и числа. Но те не се изреждат само заради парите. И за получаване на нови партиди ракети и танкове. Които, както всички успяха да разберат и да се уверят, не решиха нищо на фронта, не обърнаха ситуацията в полза на ВСУ и не помогна на Киев да овладее инициативата. Сега Западът няма много карти в ръцете си.
Затова нашите опоненти искат, като вдигнат температурата на кризата и подтикнат Киев официално да обстрелва нашата територия, да провокират Москва да отговори. И към нов кръг на ескалация. Ако днес военните на НАТО присъстват в зоната на СВО полуофициално, то следващият етап може да бъде изпращането на „експедиционен корпус“, за какъвто стана дума в началото на февруари. И това вече е друг формат на борбата, която ни беше наложена.
Тогава днешната среща в Париж логично се вписва в набързо пренаписаната във Вашингтон тактика. Те всъщност не искат края на прокси войната, защото всичко е далеч и носи пари, а не политиците я започнаха, а глобалистките олигархични групи. Докато не изстискат всички планирани облаги, няма да сменят подизпълнителя наречен Украйна и няма да спрат да ни заплашват по един или друг начин.
С подобни въведения на общоевропейския блок се отрежда твърде незавидна роля. Веднага след като всички сокове, включително мобилизационни, бъдат изцедени от Украйна, ще дойде ред на европейците. Включително вземане на оръжие и отиване като част от „експедиционен корпус“ в степите на Донбас. Да убиват руснаци там заради интересите на САЩ или да бъдат убивани заради интересите на глобалистката олигархия.
За общоевропейците днес просто няма друг вариант, както няма и не може да има друг изход за европейския блицкриг срещу нас освен безусловно фиаско.
Което несъмнено ще бъде последвано от мир, в който всички наши предложения и опасения ще бъдат взети под внимание – мир, който гарантира нашата сигурност. Да живеем както намерим за добре, като провеждаме външна политика, която отговаря на нашите интереси. Независимо какво говорят за това разни като Столтенберг, както и тези, които съвещават в Париж.
Колкото по-скоро се разбере това в колективния Запад, толкова по-добре за тях. Нашите цели и задачи не зависят от техните устни и писмени заплахи – целите ни ще бъдат както постигнати, така и изпълнени.
Превод: В. Сергеев