/Поглед.инфо/ Михаил Хазин. $Спомени за бъдещето. Идеи на съвременната икономика$, изд. 2-ро, коригирано и допълнено. - М .: Рипол. 2019 .-- 483 с.

Същността на тази книга, написана още в ерата преди коронавируса, според автора, е описание на идейно-логическите очертания, които обясняват развитието на икономиката през последните две хиляди години, включително общите моменти на съвременния капитализъм и древния Рим, появата на капитализма и кризите на последните десетилетия. Особено внимание се обръща на периода на капитализма, тоест на периода от 16 век, и на настоящата криза, която може да се нарече последна криза на капитализма.

Основното понятие при Хазин за икономиката (трудно е да не се съглася с него) е „разделението на труда“, тъй като производството на стоки и услуги и съответно самата „производителност на труда“ е невъзможно без потребление. Аналогиите между Римската империя и настоящата глобална пазарна икономика позволяват на автора да заключи, че днес човечеството трябва да се подготви за „ново средновековие“ като най-вероятния изход от вече започналата системна криза. Ако според Михаил Хазин “търсенето по някаква причина падне, става твърде трудно за икономическата структура да поддържа високотехнологични институции и системи и тя бързо ще се разпада”.

Това, разбира се, е истинска забележка, която обаче е валидна само в рамките на материалното производство, което не взема предвид връзката и взаимодействието с производството на идеалния продукт, информацията като такъв.

Изглежда, че съществуването на такова специално идеално (духовно) производство е споменато за първи път в следния контекст: „Старата местна и национална изолация и съществуването на продукти от собственото ни производство се заменят от всеобхватна връзка и всестранна зависимост на народите един от друг. Това еднакво се отнася както до материалната, така и до духовната продукция”, е отбелязано в “Манифеста на Комунистическата партия” от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, публикуван през 1848г.

Впоследствие обаче „действителният“ марксизъм се съсредоточава върху изучаването на законите на материалното, икономическото производство, оставяйки изучаването на законите на производството на идеалното „за по-късно“. Това вероятно е напълно оправдано в условията на втората половина на XIX и началото на XX век, когато материалното производство заема, разбира се, господстващо положение в световната икономика. В съвременните условия обаче, когато в “реалния сектор” производството на т.нар. услуги, както се разбират преди всичко производството на идеалния продукт, съставят 60-80% от икономиката на най-развитите страни на света, а реалната световна икономика покрива по-малко от 5% от паричната маса, е абсолютно разбираемо, че производството започва принципно да се различава от производството на информация.

Може би „старото“ средновековие - във всеки случай по отношение на Европа и отчасти на ислямския свят - е заето именно с производството на такъв идеален продукт - под формата на схоластична теология и нови религиозни концепции? Във всеки случай тази функция е посочена от изключителния руски културолог Михаил Петров. Според неговата концепция католическата схоластика чрез своите проучвания на Стария и Новия завет създава концептуален апарат, който впоследствие се прилага при изучаването не на Светото писание, а на „книгите на природата“.

Може би Новото средновековие ще изпълнява подобна функция, за да отвори някои области на знание и разбиране, които все още не са ни известни?

Във всеки случай е съвсем очевидно, че концепцията на Михаил Хазин има много високи параметри за прогнозиране, което показва необходимостта от по-нататъшното му развитие и, така да се каже, представяне на широките маси от населението.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели