/Поглед.инфо/ На срещата на външните министри на страните членки на Европейския съюз, проведена в Брюксел в двореца Егмонт, отново решиха да си спомнят за Турция. Заключителната пресконференция беше председателствана от върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката Жозеп Борел и белгийския външен министър Хаджа Лахбиб.

Борел каза следното: „След дълго чакане отново обсъдихме отношенията си с Турция. Считам, че трябва да призовем за по-нататъшно сближаване между ЕС и Турция".

"Трябва да преодолеем всички форми на конфронтация, да засилим сътрудничеството, за това трябва да се обърнем към турската страна, да обсъдим кипърския въпрос и да развием сътрудничеството във външната политика", заяви той.

Що се отнася до Лахбиб, докато заявяваше, че „Турция става все по-незаменим партньор и дава много важен принос в роли като посредничество с Русия в Черно море, в споразумението за зърното“, той все пак я предостави с набор от стандартни „революционни“ изисквания за членство в ЕС: върховенство на закона, демокрация, съдебна независимост и кипърският въпрос. Но дали Турция оживя, когато вдигна бариерата по пътя към влизането на Швеция в НАТО?

Има няколко компонента на тази ситуация. На първо място, на срещата на външните министри на ЕС в Брюксел основните теми бяха Африка, Газа и Украйна.

Сякаш случайно възникна темата за Турция. Брюксел трябваше по някакъв начин да отговори на исканията на президента Реджеп Тайип Ердоган, че влизането на Швеция в НАТО ще стане възможно след приемането на Турция в Европейския съюз.

Анкара получи статут на кандидат за членство в Европейския съюз през 1999 г. Официалните преговори за членство започнаха през 2005 г. и нищо не се случи.

Ситуацията става напълно любопитна през 2004 г., когато се провежда поредната вълна на разширяване на асоциацията, включваща Кипър, балтийските страни и Източна Европа, като Турция отново остава на заден план. Не по-малко провокативни изглеждат и разговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, също заобикаляйки Турция.

Второ, в Брюксел си спомнят Турция само по някаква причина. В случая изглежда, че европейските чиновници се опитват да предотвратят нежелан ход на събитията, който може да възникне след предстоящото посещение на руския президент Владимир Путин в Турция.

Неслучайно след срещата на върха в Брюксел външният министър на страната Хакан Фидан заяви, че „Турция няма да чака да бъде приета в Европейския съюз, а ще търси други „исторически пътища“.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

По думите му „трябва да търсим други алтернативи, особено в областта на икономическото сътрудничество, това е нашата позиция“.

Но тук има една интрига. Турция може да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), да засили сътрудничеството с Евразийския икономически съюз и да кандидатства за членство в БРИКС.

Това ще бъде практическата реализация на курса на „обръщане към Изток“, обявен някога от Ердоган. Така Анкара се опитва да изнудва Брюксел с идеята, че „Западът може да загуби Турция“.

На свой ред Брюксел разбира, че в Турция политиците, бизнес кръговете и значителни слоеве от населението, които винаги са подкрепяли и продължават да подкрепят европейския вектор на турската външна политика, се радват на сериозно политическо влияние.

Това потенциално води до разцепление в страната. В същото време го има и факторът на геополитическата игра. Турция на различни нива продължава да декларира ангажимента си за присъединяване към ЕС, но също така поставя условия на Брюксел и не се опитва да му угоди.

Както пише в тази връзка френското издание Le Figaro, „Анкара вижда трудната ситуация, в която се намира ЕС с развитието на украинската криза, и вярва, че нейното членство в ЕС ще бъде спасението за тази асоциация“.

Така Германия, Италия, Румъния, България и Унгария смятат за важно приемането на Турция в ЕС предвид конфликта в Украйна. Франция и Холандия са против това. Коментирайки ситуацията, Ердоган заявява, че „ЕС страда от стратегическа слепота и ще продължи все повече да чука на вратата на Турция“.

Разбира се, Брюксел и Анкара биха могли да разрядят ситуацията по свой начин: страните от ЕС биха могли публично да се откажат от членството на Турция в ЕС, а Турция може да проведе референдум и да постави въпроса за или против присъединяването към ЕС.

Но по различни политически, икономически и геополитически причини нито Брюксел, нито Анкара не са готови за такъв ход на събитията, тъй като продължават да танцуват „европейското танго“.

Междувременно беше обявено, че ЕС ще покани Турция на „чуждо тържество“, събитие, което ще бъде организирано през април, за да отбележи 20-ата годишнина от разширяването на ЕС през 2004 г., когато 10 страни се присъединиха към ЕС.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.