/Поглед.инфо/ Тероризъм е много интересна дума наистина. В Близкия изток е трудно да се открият и двама души, които да са съгласни кой трябва да се нарича "терорист" срещу това кого смятат за добър борец за свобода или легитимна армия.

И все пак, един въпрос възниква тези дни за Тръмп и той е - дали президентът направи всичко възможно по време на мандата си за да намали тероризма? Или пък просто разпали пламъците?

Или може би пък, той няма никаква идея какво прави в нито една от т.нар. антитерористични кампании, а просто е четиригодишно дете, което си играе с играчки, надявайки се, че в даден момент ще му стане по-ясно?

Ако приемем ограничената версия за "терорист" като за брадат сунитски екстремист с АК-47, който се бори за да създаде Ислямска държава за себе си на мястото на провалените страни Сирия, Саудитска Арабия, Сомалия, Йемен, Ирак и Афганистан, тогава трябва да предположим, че интервенциите на Тръмп постигнаха много малко.

Скоро след като зае поста си, Доналд Тръмп бързо поде военните кампании в Ирак и Сирия, чиято цел беше да се удари по главата на ИДИЛ директно, която се роди в Ирак и се разшири на запад докато не стигна до епицентъра си в Ракка, североизточна Сирия.

Но дезинформацията и откровените лъжи на журналистите, които отказваха стоически да показват нюансите, както на политиката, така и на реалността на бойното поле, са шокиращи и доведоха до последствия, които виждаме в днешната ситуация. Последствия, които може би ще доведат до това, че Тръмп е номиниран за награда, която признава усилията за световен мир....

Американската военна кампания в Ирак при Барак Обама беше водена от иранския командир Касем Солеймани, същият този, който САЩ убиха само преди няколко месеца в Багдад, по заповед на Тръмп.

Има дори снимки на генерал Солеймани с високопоставени американци в Багдад, като на тях събеседниците си говорят най-приятелски по време на пика на водената от Иран битка срещу Ислямска държава, която предшестваше американската кампания.

Има смисъл.

И Иран, и САЩ искат да видят Ислямска държава унищожена. Голяма част от работата в предишните години в Сирия, беше всъщност, извършена от Иран и проксито му Хизбулла.

Като жест към Обама всъщност, иранците изтеглиха най-крайните си милиции от Ирак, за да позволят на американската кампания да започне. Жест на добра воля, който символизираше отношенията по това време между Техеран и Вашингтон през 2015 година.

Но нищо от това, което Тръмп направи след като взе властта, няма смисъл. И все още няма.

И така, след като поеха тежки удари в Мосул и други иракски бастиони, много бойци на ИДИЛ се прехвърлиха в Сирия, където в крайна сметка те избягаха на американските войници, предислоцирайки се в южните части на страната, с подкрепата на ирански войници, които им помогнаха там.

Има твърде много ирония в това. Тръмп започна анти-иранската си кампания месеци след като е станал президент. Приписва си всички заслуги за "унищожаването" на ИДИЛ. И все пак, към ранната 2019 г., виждаме, че всъщност реалността е друга.

Той просто е преместил ИДИЛ и я е направил много по-потайна групировка и движение. Но тя се прегрупира в Ирак и Сирия и също подема кампания срещу американските войници на всички други възможни места като Сомалия и Афганистан.

И като връх на иронията, имате анти-иранските политики на Тръмп, които не само директно влияят на растежа на ИДИЛ и други екстремистки групировки, но и водят до, както виждаме сега, нови кампании срещу американските сили. Нещо, което го нямаше през 2017 г., когато Тръмп започна близкоизточната си кампания, изстрелвайки ракети в Сирия от американски бойни кораби.

Една от причините Тръмп да искаше да изкара американските сили от Сирия е, че политиката му там срещу ИДИЛ го накара да изглежда като глупак, предвид, че иранският съюзник Асад спечели най-много от смазването на тези екстремисти (тъй като те се бият също така срещу Асад, Хизбулла и Иран).

Ако някой американски журналист посочи всичко това по време на медиен брифинг, той би изглеждал много, ама наистина много нелеп и смешен.

Американските журналисти във Вашингтон са неспособни да задават на президента Тръмп дори въпроса защо той си приписва заслугата за т.нар. "мирно споразумение" с Палестина (сключено всъщност между Израел и Обединените арабски емирства), след като палестинците дори не са попитани дали са съгласни, а какво остава да са подписвали нещо.

Но идеята, че Тръмп удря по Ислямска държава беше и все още си е глупост. С американските санкции срещу Иран разгърнати напълно, както и пълна промяна в Техеран, където надделяват мненията на хардлайнерите ("нямаме избор освен да отвърнем на удара), мнозина се притесняват, че една нова война със САЩ и съюзниците им ще избухне, ако Тръмп спечели втори мандат.

Голям брой анализатори посочиха, че Техеран вече се готви за такава война.

Бих казал, че това вече се случва, но на по-малък и същевременно ефективен мащаб, в Афганистан и Сомалия.

Скорошният скандал, че уж американски войници са били мишени на руски инициативи чрез талибаните може да удари здраво по Тръмп. Но той все пак бе засенчен от истинската история в Афганистан, която е, че американските сили там са по-уязвими от всякога, тъй като може би ще се изправят срещу гнева, както на талибаните, така и на свързани с ИДИЛ групировки, които са подкрепяни от Иран.

Това вече се случва в Сомалия, където Иран директно финансира, чрез местните си оператори, групировката Ал Шахаб, която има възможностите и желанието да "извършва чисти убийства" на американски войници и техните съюзници от Персийския залив.

Това е директен резултат от американските санкции срещу Иран, които сами по себе си са акт на обявяване на война, който никога не трябва да забравяме.

Иран всъщност, свързва голяма група страни в Африка, в които има такива групи, дори и идеологиите им да не са близки до иранската. Целта са САЩ.

Китай с бърза скорост се превръща във враг на САЩ под управлението на Тръмп и също се опитва да установи набор от бази в Африка, търсейки държави, които са готови да приемат предложението за строежа им.

Междувременно, Афганистан и Сомалия са новите бойни полета, които се случиха заради действията на американския президент, който не разбира въобще региона, не чете докладите и е обсебен от наследстовот на Обама и преизбирането си, разбира се.

Тази погрешна политика, която американският народ не разбира и не иска да разбере, разпростира вече пипалата си в Субсахарска Африка, като там все повече близки до ИДИЛ групировки се раждат в Сахел и започват да получават лека-полека медийно внимание.

Само наскоро имаше голям брой арести на терористични мрежи в Мароко, които са планирали терористични атаки срещу цивилни и високопоставени държавни служители. Въпреки, че заговорниците са мароканци, главният полицейски шеф в Рабат посочи пръст към Либия и Мали като източник на промиване на мозъци и материална помощ, наричайки Сахел "бомба със закъснител".

И така, да се номинира Тръмп за Нобелова награда за мир е триумф на нонсенса, който оставя мнозина в САЩ да се чудят как сатиричните списания като the Onion се прехранват в наши дни...

Тръмп направи повече за да разшири обхвата и капацитета на ИДИЛ от когото и да било преди него, заради иранската му политика, която буквално сипва бензин в огъня.

Политиките му, колкото и погрешни да са, може би са събрали заедно фракции, които преди бяха разделени от различни интерпретации на исляма - Иран и Ал Шахаб или например, Хизбулла и Хамас в Палестина, които сега са все фокусирани върху общия враг в лицето на Америка и съюзниците й.

Докато Тръмп се готви да изтегли една част, макар и не всички, американски войници в Афганистан и продължава с кръщенето си в лъжите към възприемчивото общество и сервилните медии, използвайки идеята "вижте, казах ви, че ще изкарам нашите момчета от близкоизточните войни", ще бъде все по-трудно да се обясняват нарастващият брой смъртни случаи на американци в региона.

И новите загинали на места като Сомалия, която едно поколение американци асоциират с обложката на TIME от 1993, на която се вижда трупът на мъртъв американски войник, когото влачат по улиците на Могадишу.

Това най-вероятно ще се случи няколко седмици след преизбирането му. Нито много Нобеловско, нито много благородно. Както и да е...

Превод: СМ