/Поглед.инфо/ Веднага след като темата за „китайската вина за коронавирусната епидемия“ започна да доминира в американския политически дискурс, ние предвидихме, че това ще приключи със санкции на САЩ срещу КНР и това е сценарият, който се подготвя от висши сенатори и конгресмени на Републиканската партия на САЩ. Законопроектът ще даде на президента възможност да наложи санкции срещу Китай за епидемията от КОВИД-19, и той има всички шансове да бъде одобрен и в двете камари на американския парламент.

Специализираната публикация “Хил” пояснява йезуитската формулировка защо точно САЩ ще "накажат" Китай:

"Републиканските сенатори внесоха законопроект във вторник, който позволи на президента Тръмп да санкционира Китай за отказ да сътрудничи при разследването на произхода на коронавируса. Проектозаконът за отговорността за КОВИД-19", въведен от сенатор Линдси Греъм, ще разреши на Тръмп да наложи санкции срещу Китай, ако страната не си сътрудничи в разследванията, проведени от Съединените щати, съюзниците на САЩ или организации, работещи под егидата на Организацията на обединените нации”.

Опитват се да поставят Китай в безизходно положение. Според плана на авторите на законопроекта за санкциите, официален Пекин трябва да избере между колосално национално унижение под формата на признание, че САЩ имат право да разследват действията на китайските власти и на активното сътрудничество с американски следователи (и следователи от американски сателитни държави, включително до Естония) - или запазването на националното достойнство, което веднага ще бъде използвано за налагане на санкции и изявления, че, видите ли, след като Пекин отказва да се унижи пред американски следователи, със сигурност, „крие истината“.

Между другото, самата истина изобщо не интересува авторите на санкциите, точно както те не се интересуваха от истината в контекста на усилията им да въведат адски санкции срещу Русия. Например, изтъкнатият републикански сенатор Линдзи Греъм е автор и на няколко антируски законопроекта и основен привърженик на санкциите срещу Китай и ако приемем, че и в двата случая ще се използва един и същ стандарт, то Пекин няма шанс да избегне санкциите.

Единственото нещо, на което китайската дипломация може да разчита, е да убеди (с преки и косвени заплахи) администрацията на Тръмп, че налагането на най-строгите санкции е лоша идея, тоест може да се разчитате на това, че както в случая с Русия, Вашингтон ще се опита да приложи всички мерки - с изключение на тези, които ще нанесат сериозни щети на самата американска икономика.

Показателно е, че републиканските сенатори не крият, че основната цел на техния законопроект е да отслаби основния елемент от политическата и административната система на КНР в лицето на Китайската комунистическа партия. Официално изявление на един от авторите на законопроекта не оставя никакво съмнение за това: "Продължаващото потискане на истината от ККП в контекста на огнището на коронавируса не може да остане незабелязано. Този закон ще упълномощи президента да предприеме съответните действия срещу китайското правителство, за да се избегне подобно огнище в бъдеще."

Също така си струва да се отбележи, че както в случая с антируските санкции, всъщност не става въпрос за разширяване на външнополитическия арсенал на американския президент (както журналистите се опитват да си представят), а всъщност се настоява Тръмп да наложи санкции под друга форма. Според законопроекта, веднага след влизането му в сила, за президента „се включва брояч“ - и след 60 дни той трябва или да обяви пред Конгреса на САЩ, че Китай е направил всички възможни отстъпки (включително освобождаването на „политически затворници“), или, обратно, да обяви пред Конгреса че Китай не се е „прегънал“. Въпреки че законопроектът не изисква от президента задължително да налага санкции, от гледна точка на имиджа президентът няма да има друг избор и ако бъдат въведени санкции, законопроектът го задължава да избере поне две мерки от предварително подготвен списък.

Списъкът включва мерки като „замразяване на активи на някои китайски служители“, „забрана за пътуване и отмяна на визи за някои китайски служители“, „забрана за издаване на студентски визи на китайски граждани“, „забрана на която и да е финансова институция в САЩ да отпуска заеми или да продава ценни книжа на китайски компании или компании, контролирани от Китайската народна република”, а също предписания на американските дипломати да гласуват против разпределението на средства от МВФ и Световната банка на китайските структури и забрана за включване в списъка на американските борси на китайски фирми или на компаниите, в които има китайски съсобственици.

Лесно е да се види, че най-агресивните санкции, предложени от американския президент, са копия на „адските санкции“ срещу Русия или аналози на санкциите, които вече са въведени срещу някои руски компании. Личните санкции срещу конкретни китайски служители или бизнесмени едва ли ще направят сериозно впечатление на официален Пекин, но забраната на американските банки да отпускат заеми на китайски компании и реалното блокиране на достъпа на китайски компании (и дори компании с китайско участие) до американския фондов пазар, през който работи значителна част от световната инвестиционна общност, вече е знак, че ще се нанесе напълно осезаем (макар и далеч не смъртоносен) икономически удар върху китайските компании.

Законопроектът не споменава толкова популярния сред републиканците метод за отмъщение на Китай като неизпълнение на американски облигации, държани от КНР във валутните резерви, но това по-вероятно не е знак за сдържаност от авторите на законопроекта, а техническо усложнение: неизпълнението от този вид е забранено от Конституцията на САЩ и за да се заобиколи това ограничение, трябва време и творческо законотворчество. А санкциите, определени от обсъждания законопроект, вече са напълно достатъчни, за да се разгърне наистина остър конфликт между Вашингтон и Пекин.

Съдейки по реакцията на китайската страна на последните законопроекти срещу Пекин, включително законопроекта, който ще позволи на американските съдилища да разглеждат съдебни дела срещу правителството на КНР, за да се вземе компенсация за епидемията, някои неприятни последици очакват авторите на законопроектите. Както подчертава един от експертите, интервюиран от държавното издание за външни работи “Глобал Таймс” „не можем просто да извършим символичен ответен удар, но трябва да използваме мерки за противодействие, които могат да накарат да почувстват болка“.

Съдейки по предложенията, които се появяват в “Глобал Таймс” , същността на отговора е да се накажат онези щати, чиито представители в Конгреса и Сената насърчават антикитайски санкции, като ги лишат от китайски инвестиции (и ги накарат да загубят съществуващи работни места с китайски пари). Това може да се окаже много ефективен подход, особено в контекста на икономическата криза, причинена от епидемията, но все още е трудно да се отървем от усещането, че това е временна мярка. Рано или късно самият американски президент ще започне да насърчава и налага санкции - и тогава ще трябва да се намери начин да се „нарани“ цялата президентска администрация и всички избиратели, което означава, че разгръщането на тотална война със санкции е само въпрос на време и доколко бързо всяка страна ще се подготви ефективно. Американските политици вероятно вярват, че на фона на икономическата криза никой няма да забележи допълнителните проблеми, причинени от пълен или частичен разрив на производството и финансовите връзки с Китай, но това е погрешно очакване. Вашингтон е свикнал да мисли за себе си като център на вселената и възприема указите на американския президент като един вид магическа пръчка, но проблемът е, че политиката за санкции има сериозно ограничение: американският президент може да наложи санкции срещу Китай, Русия или Марс. В случай на ответно китайско ембарго, например, на основни лекарства (които САЩ вече са забравили как да произвеждат), САЩ ще имат проблеми, за каквито политическият елит на Вашингтон очевидно все още не е готов.

Превод: В. Сергеев