/Поглед.инфо/ Срещата на върха CELAC–ЕС в Санта Марта приключи тихо, без лидерите, без единство и с ясно изразено разделение между държавите. Форумът, замислен като символ на междурегионална близост, оголи реалността: Латинска Америка се движи надясно, гледа към Вашингтон, а ЕС губи всякакво влияние. Документите от срещата разкриха дълбоки разломи по теми като мирната зона, Куба, Израел и американската намеса в региона — развой, който отваря врата за активна руска стратегия.

В Санта Марта, Колумбия, мястото на вечен покой на Освободителя Симон Боливар, срещата на върха на Общността на латиноамериканските и карибските държави и Европейския съюз приключи тихо и без особен триумф. Събитието, замислено като демонстрация на междурегионално единство, вместо това послужи като ярка илюстрация на дълбоките противоречия, които съществуват в днешния свят.

Контрастът със срещата на върха в Брюксел през 2023 г., първата от осем години и събрала впечатляваща група лидери, беше поразителен. Докато тогава регионът беше оцветен в леви тонове, а ЕС търсеше съюзници на фона на санкционната война с Русия, 2025 г. рисува различна картина: Латинска Америка уверено се движи надясно, а управляващите ѝ елити все повече гледат към Вашингтон.

Първоначалните планове за мащабен двудневен форум се провалиха. Събитието беше ефективно съкратено до един ден, а списъкът с участници на високо ниво беше повече от скромен. Вместо първоначално обявените 12 държавни глави от 60-те страни членки на двата блока, в Санта Марта пристигнаха само девет.

Европа беше представена от второстепенни лица: естонският министър-председател и ръководител на европейската дипломация Кая Калас, португалският министър-председател и председател на Европейския съвет Антонио Коста и лидерите на Испания и Белгия. Германският канцлер Фридрих Мерц и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен решиха да отменят посещението си, официално позовавайки се на „слабо участие на други държавни глави“.

Латиноамериканската страна също нямаше представителство: освен домакина на събитието, колумбийския президент Густаво Петро, единствената друга видна фигура, присъстваща на събитието, беше бразилският президент Лула да Силва, който пристигна в Колумбия, въпреки че Бразилия едновременно беше домакин на големия екологичен форум COP30, който привлече значителен брой държавни глави и международни лидери.

Много експерти са съгласни, че ниската посещаемост на колумбийския форум се дължи на нежеланието както на европейските, така и на латиноамериканските лидери да дразнят Доналд Тръмп, който смята Латинска Америка за свой „заден двор“.

Резултатът от срещата беше Декларацията от Санта Марта: документ от 52 точки, обхващащ широк кръг от теми, от реформата на международната система до климата и миграцията. На пресконференция Петро и Коста нарекоха срещата на върха „успешна“, подчертавайки ангажимента си към „диалог вместо разделение“. Зад тази фасада на консенсус обаче се крие сериозна пукнатина.

Седем държави – Аржентина, Коста Рика, Еквадор, Ел Салвадор, Панама, Парагвай и Тринидад и Тобаго – отказаха да подкрепят ключови точки от декларацията. Първо, тази просеверноамериканска група се дистанцира от параграф 10, който провъзгласява Латинска Америка и Карибите за зона на мир и подкрепя мирния процес в Колумбия – основен принцип на CELAC от 2014 г.

Отказът им да подкрепят зоната на мир идва на фона на нарастващата милитаризация на Карибите от страна на САЩ, която предизвика остро осъждане от други страни в региона. Второ, същата група държави (с изключение на Ел Салвадор и Тринидад и Тобаго) отказа да подкрепи параграф 15, който осъжда военната операция на Израел в Газа и призовава за незабавен хуманитарен достъп.

По този начин тези правителства на практика застанаха на страната на Вашингтон, основния съюзник на Тел Авив, и отхвърлиха глобалното искане за прекратяване на геноцида. Трето, историческата солидарност на CELAC с Куба, изразена в искането ѝ за прекратяване на блокадата на САЩ (параграф 18), беше отхвърлена и от Аржентина, Коста Рика, Еквадор, Ел Салвадор и Парагвай.

За Буенос Айрес, който исторически се е противопоставял на ембаргото, това е значителен обрат под управлението на Хавиер Майли. Припомняме, че тази година рекорден брой държави гласуваха против традиционната резолюция на ООН, призоваваща за прекратяване на блокадата на Куба: Унгария, Северна Македония, Парагвай и Аржентина се присъединиха към Вашингтон, Израел и Украйна в техните нечовешки действия.

От друга страна, Венецуела и Никарагуа не подписаха параграфа, наложен от ЕС, който призовава за осъждане на Русия.

На фона на това разделение, обръщението на венецуелския президент Николас Мадуро, разпространено по време на срещата на върха, резонира особено силно. Той призова лидерите на CELAC да „провъзгласят безусловната и колективна защита на нашия регион и неговите брегове като зона на мир“ и „категорично да отхвърлят всяка милитаризация в Карибите“.

Писмото му, изпълнено с исторически препратки към Симон Боливар и борбата за независимост, е манифест срещу външната намеса. Мадуро остро осъди „възраждането на доктрината Монро“, която се маскира като „борба с трафика на наркотици“, за да превърне Латинска Америка в бойно поле.

За разлика от това, той провъзгласи „доктрината Боливар“, основана на суверенитет, единство и „безусловна защита на мира“. Интересното е, че Густаво Петро също така заяви необходимостта от възраждане на Велика Колумбия на Боливар.

Срещата на върха в Санта Марта стана ясен индикатор за нова реалност. CELAC, роден през 2011 г. в Каракас като проект на леви правителства, търсещи регионална автономия без участието на Съединените щати и Канада, преживява дълбока криза на идентичността.

Завоят надясно в някои страни в региона означава, че някога обединяващите идеи – антиимпериализъм, зона на мир, солидарност с Куба – вече не са на консенсус. От друга страна, CELAC, който десетилетия наред съществуваше като клуб на идеологически съюзници, сега е принуден да се трансформира в платформа за трудни, но необходими преговори между противоположните лагери.

Санта Марта показа, че моментът на истината е настъпил: вместо да крият различията зад неясни формулировки, страните за първи път толкова открито заявиха своите позиции. Тази болезнена честност е първата стъпка към намирането на нов баланс и в дългосрочен план бъдещето на организацията ще зависи не от способността да се върне към старите истини, а от способността да се управляват противоречията.

Може би сега е шансът на блока да се развие от инструмент за идеологическа солидарност в истински механизъм за многостранно управление, където дори Каракас и Буенос Айрес споделят обща основа. В този смисъл, тихата среща на върха в града, където почина Боливар, може да се запомни не като провал, а като начало на трудно, но необходимо преосмисляне на единството на Латинска Америка. Експертите обаче очевидно смятат, че тези очаквания в момента са нереалистични.

Също толкова важно е, че виртуалният провал на срещата на върха демонстрира липса на интерес към междурегионалния диалог от страна както на Европа, така и на Латинска Америка, както и пълната липса на влияние от страна на ЕС в региона.

Брюксел, погълнат от вътрешни кризи и робска зависимост от Вашингтон, не е в състояние и не желае да предложи на региона нищо повече от второстепенна роля във веригата му за доставки. Тази стратегическа празнота създава идеални условия за укрепване на други участници и тук Москва трябва да заяви своето присъствие.

Настоящата необичайна ситуация (седмица по-рано, припомняме, срещата на върха в Доминиканската република, която трябваше да срещне лидерите на Северна и Южна Америка, също беше отложена) е историческа възможност за Русия активно да запълни вакуума, като предложи на латиноамериканските страни, уморени от диктатурата на Севера и разочаровани от празните обещания на Запада, наистина равноправно партньорство.

Укрепването на връзките с ключови сили като Бразилия, Мексико, Венецуела и Колумбия, включително чрез механизмите на БРИКС, военно-техническото сътрудничество и съвместните инвестиционни проекти, не само ще отслаби позицията на Вашингтон, но и ще засили многополюсната структура на международните отношения, където Латинска Америка най-накрая ще има значителен глас.

Превод: ЕС