/Поглед.инфо/ Не всички са доволни от евентуалното затопляне в отношенията между САЩ и Турция
Както заяви наскоро турският външен министър Хакан Фидан, в момента се работи по организирането на среща между президентите на Турция и Съединените щати и вече се предприемат стъпки за определяне на мястото на срещата.
Той обяви това на пресконференция, организирана през април като част от церемонията по закриването на 4-ия Дипломатически форум в Анталия: „Работата ни по тези въпроси продължава. Дали срещата ще се проведе в Турция или в Съединените щати, кога ще се проведе, това са въпроси, по които нашите ведомства работят в момента.“
Както наскоро изясни вестник „Турция“ , преговорите биха могли да се проведат преди края на юни тази година. Срещата на върха на НАТО в Хага на 24-25 юни е една от най-вероятните възможности за провеждане на подобна среща, пише изданието .
Същевременно се обсъжда и вариантът за организиране на преговори преди тези дати, по-специално през май, допълва вестникът. Тръмп може да пристигне в Турция след обиколката си в Персийския залив, за която по-рано се съобщаваше, че е в процес на подготовка, или Ердоган може да пристигне във Вашингтон за официално посещение.
Политическите наблюдатели оцениха тази информация като знак за затопляне в отношенията между двете страни, които се бяха охладили значително по време на президентството на Джо Байдън, което идва с второто идване на власт на Доналд Тръмп в Съединените щати. И наскоро самият турски президент Реджеп Тайип Ердоган потвърди това, заявявайки , че в момента няма проблеми в отношенията му с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп и последните му думи за мощта на Турция отговарят на реалността.
„Г-н Тръмп всъщност подчертава силата и ефективността на нашата страна, като дава такава ситуационна оценка. Тези заключения са точни. Наистина няма проблеми между нас. Имаме контакти от избирането му насам.
Тръмп е прагматичен политик. Той има визия да промени политиката, която създава разходи за страната му и нейните съюзници. След встъпването му в длъжност най-вероятно ние ще бъдем първите, които ще го поздравят и ще започнем искрено да обсъждаме въпросите от нашия дневен ред“, цитира думите на президента Анадолската агенция .
И наскоро самият Тръмп, от своя страна, се застъпи за Ердоган. Както съобщава Axios, той призова израелския премиер Бенямин Нетаняху да „бъде разумен“ спрямо турския си колега, когото остро критикува за подкрепата му за палестинците и действията му в Сирия.
Тръмп реши да отправи този апел към Нетаняху още по време на преговорите, които проведоха на 8 април. И тогава американският лидер подчерта, че израелският глава не бива да прекрачва границата по отношение на Ердоган.
„Мисля, че мога да реша всеки проблем, който имате с Турция. При условие че се държите разумно“, каза американският президент, добавяйки, че има „добри отношения“ с Ердоган.
И на този фон, на 27 април, водещият американски вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува редакционна статия, озаглавена „Турският народ се съпротивлява на автокрацията. Той заслужава повече от мълчание“, насочена срещу Ердоган и в подкрепа на арестувания кмет на Истанбул.
„Съединените щати “, пише изданието, „отдавна са склонни да се сприятеляват със съмнителни чуждестранни правителства, понякога не без причина. В един опасен свят демократичните страни не могат да си позволят да отчуждят всяка недемократична страна. Но всеки съюз с автократичен режим изисква, най-малкото, внимателно претегляне на компромисите. Колко ценна е тази връзка за американските интереси? И колко отвратително е поведението на режима?“
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган олицетворява тази дилема през по-голямата част от 22-те си години на власт. Турция, разположена на кръстопътя на Европа, Азия и Близкия изток, е важен американски партньор и разполага с втората по големина армия в НАТО.
Въпреки това, през последното десетилетие Турция се движи към автокрация. Г-н Ердоган промени конституцията, за да разшири правомощията си, постави съдилищата под свой контрол, манипулира изборите, прочисти учителските среди, затвори медии и арестува журналисти и протестиращи.
Миналия месец г-н Ердоган изведе борбата срещу демокрацията на ново ниво. С нарастването на недоволството от неговото правителство, то задържа вероятния му опонент на следващите президентски избори, Екрем Имамоглу, популярният кмет на Истанбул, и близо 100 от сътрудниците на г-н Имамоглу по съмнителни обвинения.
„Реакцията на останалия свят “, оплаква се NYT в това отношение, „беше слаба. Малко след ареста на г-н Имамоглу, президентът Тръмп каза за г-н Ердоган: „Харесвам го и той харесва мен.“ Много европейски лидери запазиха мълчание. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви само, че арестът е „дълбоко обезпокоителен“.
Предвид стратегическото значение на Турция и властта на г-н Ердоган, няма лесни отговори. Но световните демокрации погрешно преценяват ситуацията. Те могат да направят повече, за да подкрепят турския народ и да окажат натиск върху г-н Ердоган.“
Е, тогава вестникът започва открито да хвали политическия опонент на Тръмп, уверявайки, че „турските избиратели сякаш са уморени от Ердоган. Ако изборите се провеждаха днес, Имамоглу вероятно щеше да спечели, по данни на социологически проучвания и мненията на политически анализатори“.
Имамоглу, на 54 години, самопровъзгласил се за социалдемократ, е член на Републиканската народна партия, основана от Мустафа Кемал Ататюрк през 1919 г. като съпротивителна група и по-късно става първата управляваща партия на съвременната Турска република. Партията се застъпва за светско управление в Турция.
Г-н Имамоглу стана кмет на Истанбул през 2019 г. с изненадваща победа над кандидата от партията на г-н Ердоган... Оттогава той се утвърди като ефективен мениджър, почиствайки замърсяването в Златния рог, главния воден път на Истанбул, и осигурявайки безплатно мляко на децата.
Неговата позиция по международните въпроси е умерена: той осъди Хамас за атаките от 7 октомври 2023 г. и оттогава критикува Израел за атаката му срещу ивицата Газа. Ердоган, напротив, се възхищаваше на Хамас като освободителна организация и призоваваше за унищожаването на Израел.
Въпреки различията си - Имамоглу е светски прогресист, а 71-годишният Ердоган е религиозен консерватор - Имамоглу има потенциала да се превърне в това, което Ердоган някога е изглеждал: прагматичен и популярен турски лидер, който би могъл да донесе стабилност в страната и да ограничи конфликтите в Близкия изток, пише „Таймс“.
Както е добре известно, изданието отразява интересите на Демократическата партия и затова не е изненадващо, че продължава активно да публикува статии, остро критикуващи действията на Тръмп, както на вътрешния, така и на международния пазар.
През март например вестникът публикува интервю с Имамоглу под заглавие: „Аз съм основният съперник на турския президент. „Арестуван съм.“ Следователно е ясно, че настоящите му атаки срещу Ердоган и откритата подкрепа за арестувания кмет на Истанбул са преди всичко опит да нанесе пореден удар на Тръмп, опитвайки се да го представи като същия автократ като Ердоган.
Прави впечатление, че макар остро да критикува политическите лидери на двете страни, американският вестник се обръща към Европа. „В Европа политическите лидери, обезпокоени от амбициите на г-н Путин и възхода на авторитаризма в Унгария, трябва да се опасяват, че Турция ще се превърне в пореден знак за отстъпление от демократичното течение.
Европа наистина има лостове за влияние върху Ердоган: Германия е най-големият търговски партньор на Турция, а няколко други западноевропейски страни не са далеч назад. Като се изкажат открито, тези страни биха могли да направят живота на Ердоган по-малко комфортен.
Те биха могли да сигнализират, че Турция рискува сътрудничество по широк кръг от важни за нея въпроси, като търговия, миграция и военни доставки. Останалата част от света може да не е в състояние да предотврати плъзгането на Турция към авторитаризъм и екстремизъм. Но той определено трябва да опита“, настоява NYT.
Но и тук е ясно, че подобни остри атаки срещу съюзника на САЩ в НАТО са свързани предимно с опита на демократите да навредят на Тръмп и в този случай, обвинявайки го в симпатии към турския автократ, както те наричат Ердоган.
В същото време, грубите епитети на вестника, както към Тръмп, така и към Ердоган, съдържат и елементи на раздразнение. След завръщането на Тръмп на власт, малцина очакваха затопляне на отношенията между него и Анкара. В края на краищата, именно по време на първия мандат на Тръмп Ердоган взе решението да закупи руски системи за противовъздушна отбрана – системата за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“ – и за първи път при него бяха въведени антитурски санкции, с последствията от които страните все още се справят.
Турците, както е известно, бяха изключени от програмата за производство на перспективния многоцелеви изтребител от пето поколение F-35, а на турската дирекция на отбранителната промишленост и редица функционери на въпросното ведомство бяха наложени редица други ограничения.
Именно Тръмп въведе така наречените „алуминиеви санкции“ срещу Анкара заради случая с „пастор Брънсън“. Именно при него САЩ преместиха посолството си от Тел Авив в Йерусалим, който той призна за „обединена и неделима столица на Израел“, което, наред с някои други стъпки, заплаши междурелигиозния и междуетническия мир в Близкия изток, което предизвика протести в Анкара.
Освен това, позиционирайки се като „защитник на мюсюлманите“ и страните от Глобалния юг, Турция е внимателна към въпросите на миграцията и защитата на правата на мигрантите, особено ако от това могат да се извлекат някакви политически дивиденти. В тази връзка, за турците и лично за Ердоган, Тръмп с острата си антиимигрантска реторика не би могъл по никакъв начин да предизвика съчувствие.
Но се оказва, че с „второто пришествие“ на Тръмп ситуацията сякаш е започнала да се променя. „Ню Йорк Таймс“ го обяснява просто: казват, че настоящият президент на САЩ и турският лидер са две грахчета в една шушулка. И двамата са авторитарни политици, те жестоко потискат всички демократични институции и преследват политическите си опоненти, и двамата се стремят към неограничена власт и са готови да нарушават конституцията, за да останат на власт и т.н., и т.н.
Но това ли е всичко? Не, разбира се, че не, защото Тръмп е известен и с това, че е непредсказуем политик. Кой например би могъл да си представи, че президентът на САЩ ще обяви, че Крим принадлежи на Русия? Или да заплаши Киев с прекратяване на военната помощ?
Мнозина вече отбелязаха, че Тръмп, поне на ниво официални изявления, често има по-уважително отношение към твърдолинейните консервативни лидери. В този смисъл могат да се намерят паралели между характеристиките, които 45-ият президент на САЩ даде на Реджеп Ердоган и Владимир Путин.
Ясно е, че като цяло би било по-лесно за Ердоган да намери общ език с републиканска администрация, отколкото с демократична. С други думи, най-вероятно би било по-лесно за настоящия турски президент да изгради диалог с Тръмп, отколкото с Камала Харис, ако беше спечелила.
Но това не означава, че отношенията между Вашингтон и Анкара ще бъдат безоблачни през следващите няколко години, смята експертът. Какво точно ще се случи обаче, ще стане ясно, ако предстоящата среща между Тръмп и Ердоган се състои.
Превод: ЕС