/Поглед.инфо/ Промените в края на 80-те години на миналия век дойдоха с надежди за демокрация, права на човека и правова държава. 36 години по-късно настъпи всеобщо отрезвяване. 81.2% от анкетираните не приемат, че живеят в условията на демокрация. Над 60% от анкетираните не приемат, че живеят в пазарна икономика. Доверието към институциите и политическите партии неикога нее било толкова ниско. Одобрението към Парламента през декември 2025г. „се извисява до“ цели 5%, към правителството „Желязков“ – до 17%, на съда – до 14%. Избирателната активност на парламентарните избори твърдо бележи тенденция на спад. За никого вече не са изненади данни от порядъка на 30-35 % от имащите право на глас. И над 2 млн българи избраха емиграцията.

От началото на демократичния преход през 1989 г. България е провела 17 парламентарни избора. Всички те на хартия са свободни и честни, и реализират правото на българските граждани на всеобщо, равно и пряко, с тайно гласуване.

На пръв поглед, проява на функционираща демокрация. В действителност обаче честотата на изборите, ниската избирателна активност и хроничните нарушения на Конституцията и изборното законодателство очертават дълбока криза на свободата на гласуване и на практика ни лишават от народния суверенитет.

Конституцията и реалността на изборите: разривът

Чл. 1, ал. 2 от Конституцията гласи: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.“
Ал. 3 добавя: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“

На практика обаче контролираният вот, купуването на гласове и корпоративният натиск от страна на икономически групи, местни мрежи и партийни апарати, а често и от външни центрове на влияние, превръщат свободата на избор във фикция. Когато вотът не е свободен, народът не упражнява властта си. Суверенът е подчинен от агенти на влияние.

Тревожни девиации

Парламентарните избори в България отдавна са под международен контрол. От 1990 г. насам в България са проведени над 15 мисии за международно наблюдение от ОССЕ/ODIHR, ПАСЕ и Европейския парламент. Това е необичайно дълъг период на мониторинг за държава – член на ЕС. Международното наблюдение не е толкова инструмент за наблюдение, колкото за външно влияние върху изборния процес. Налице са нередки случаи на въздействие върху изборната администрация и органите на реда по време на избори. Борбата за доверието на избирателите и заменена с инструменти за неговото принуждение. Фактът, че изборите в България се нуждаят от външно налбюдение вече три десетилетия сам по себе си е признание за сериозни проблеми в изборната практика.

Ниска избирателна активност: отказ от участие в имитация.

Избирателната активност, надхвърляща 80% в началото на 90-те години, днес трайно се движи около 35–40%. Това не е апатия, а осъзнат отказ от участие в процес, който голяма част от обществото възприема като предварително изкривен. Когато значителна част от гражданите не гласуват, правото се упражнява от малцинство, а тежестта на контролираните гласове нараства непропорционално. Така ал. 2 на чл. 1 на Конституцията се изпразва от съдържание, а ал. 3 се нарушава системно.

Контролираният вот – директно посегателство срещу суверенитета

Купеният вот
Купуването на гласове не е просто криминално деяние – то е пряка търговия с народен суверенитет. Когато гласът се продава, властта не произтича от свободната воля на гражданина, а от платежоспособността на организатора. Слабите санкции и редките ефективни присъди превръщат това престъпление в икономически изгоден инструмент за овладяване на представителната власт.

Всеобщо известно е, че купуването на гласове е най-добре документираното и най-слабо санкционираното престъпление в българска избирателна практика. Вотът на избирателя се купува с пари, храна, ваучери, материал за отопление, «услуги» от добре организирани и известни на Полицията престъпни мрежи. Схемите са устойчиви, локално известни и често толерирани чрез бездействие от страна на институциите. Борбата чрез подаване на сигнали е предварително обречена. Рядко се повдигат обвинения, а още по-рядко се издават присъди. За 2022 г. са издадени само 3 ефективни присъди. Това е превърнало купуването на гласове в нискорискова инвестиция с висок политически дивидент.

Корпоративният вот
Корпоративният натиск е още по-сериозен проблем. Той формално не изглежда като престъпление, но по същество:
● подменя свободната воля;
● превръща работното място в инструмент за политически контрол;
● създава зависим вот, който не принадлежи на избирателя.

Това де-факто е лишаване от свободата на гласуване чрез икономическа принуда в пряко противоречие с чл. 1, ал. 3 от Конституцията. Всъщност, подаването на глас се извършва предварително, с отложено плащане. То е изключително широко разпространено в малки и средни населени места, където намирането на работно място е основен проблем.

Преброяването и администрацията – последният филтър на свободата на гласуване

Дори когато гражданинът гласува свободно, отчитанвето на неговият вот преминава през съмнителен процес на преброяване, съставяне на протоколи и решения на изборни комисии. Сгрешените протоколи, натискът върху СИК и липсата на реална прозрачност превръщат административния процес в място за вторична подмяна на волята на избирателя. Свободата на гласуване се размива не само пред урните, но и след тях.

Машинното гласуване: техническият дебат прикрива конституционния проблем

Дебатът за машините отклони вниманието от същинския въпрос: дали държавата гарантира свободно и равнопоставено упражняване на свободата на гласуване. Без доверие в институциите нито хартията, нито машината могат да спасят изборния процес.

При такива възможности за манипулиране на вота, нито едно от четирите законови характеристики на избирателното право (всеобщо, равно и пряко с тайно гласуване) няма шанс да бъде реализирано. Тази очевадна картина обаче десетилетия наред остава невидима за контролните органи и международните мисии за наблюдение.

Причини за устойчивостта на пороците в изборната практика.

Основна причина е липса на истинско и автентично желание за решаване на проблемите на изборната регулация от страна на партиите от управляващото мнозинство в законодателния орган. Консултациите с папраментарно-представените партии при Президента, проведени след оставката на правителството Желязков, е най-прясното доказателство за това.

Стремежът на тези партии е запазване на партийния монопол върху изборите прикрито зад загриженост за тезата за провеждане на честни и свободни избори. Единствено, малките партии, докато са в опозиция, се опитват да оспорят изборните манипулация, но са осъдени на неуспех.

Традиционните парламентарни партии, участващи в изборите след 1989 г., обикновено поставят в центъра на своите цели:
● постигане на мнозинство в Народното събрание;
● контрол върху държавната администрация и бюджета;
● укрепване на партийните структури и клиентелистки мрежи.

Тези цели често се пресичат с формални изборни процедури, но не водят до реално партийния интерес и контролирания вот означава, че свободата на гласуване е мимикрия на на истинските цели на управляващите патии.

Национално движение „Народен суверенитет“ има друго разбиране за целите на едни парламентарни избори:
● директно овластяване на обществото чрез участие и информираност;
● гарантиране на свободен, неподвластен на купуване и натиск вот;
● прилагане на чл. 1, ал. 2 от Конституцията в практиката на изборите, така че властта действително да произтича от народа, а не от партийни или корпоративни централи.

Ние поставяме акцентът върху овластяването на Суверена, а не на политическите партии.

В критичен анализ, докато традиционните партии се фокусират върху властта и политическата позиция, Национално движение „Народен суверенитет“ се стреми към възстановяване на същността на демокрацията: истинско упражняване на народната власт.

Заключение: когато суверенитетът е формален, демокрацията е имитация

Изборите не са само процедура. Те са механизмът, чрез който народът упражнява върховната си власт. Когато вотът е купен, контролиран или обезсмислен от безнаказаност, се нарушава самата основа на конституционния ред, а не просто изборното законодателство. Докато чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията остават валидни само на хартия, България ще има избори, но няма да има пълноценен народен суверенитет. Сравнението между традиционните партии и Национално движение „Народен суверенитет“ показва, че истинското овластяване на гражданите изисква политическа воля за защита на свободния вот и институционална прозрачност, а не просто участие във формални избори.

На 19.12.2025г. Национално движение Народен суверенитет, в сътрудничество с Дойран-25 и Асоциацията на разузнавачите в България, проведе кръгла маса ИЗБОРИ И НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ. В нея взеха участие част от най-добрите експерти по изборно право, сред които бивши министри, членове на Конституционния съд, зам.председатели на ЦИК, съдии, адвокати, дипломати, граждански сдружения, участници в мисии за международно наблюдение на избори, научни работници от БАН и други научни институти,

Бе направен критичен експертен анализ на изборното законодателство и практика. Участниците излязоха с конкретни изводи и предложения за усъвършенстване на изборното и наказателно законодателство. Бе взето решение аналитичната работа да продължи. Ще бъдат подготвени предложения, които да бъдат обсъдени на Националната кръгла маса по въпросите за институционализиране на народния суверенитет. Участниците се обявиха за възстановяване на законността на изборите чрез прилагане на принципа на народния суверенитет. Той е гаранция, че досегашната формула на властта, при която народът мълчи, а управляващите партии си поделят безпринципно властовия ресурс няма да бъде въпроизведена на предстоящите парламентарни избори.

Заключителният документ от кръглата маса е свидетелство за нашите цели и намерения.

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ

Днес, 19.12.2025г., в сградата на Националната библиотека Кирил и Методий, в София, се проведе кръгла маса на тема ИЗБОРИ И НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ. Събитието бе организирано от Национално движение Народен суверенитет в процес на регистрация, в сътрудничество с сдружение ДОЙРАН-25. В него взеха участие представители на повече от 30 граждански организации, професионални общности, граждани, експерти. Събитието бе отразено от средства за масова информация, журналисти, социалните мрежи.

Участниците направиха критичен преглед на законодателството и обществената практика в областта на изборите. Бяха представени предложения за решително подобряване на организацията на изборите, за преодоляване на основните недъзи на избирателната система. Резултатите от дискусиите и размяната на мнения ще бъдат анализирани и обобщени от Учредителите на НДНС и Ръководството на Дойран – 25 и ще бъдат подготвени за обсъждане на предстоящата Национална кръгла маса за институционализиране на народния суверенитет.

Участниците в кръглата маса решиха да подкрепят провеждането на НКМ по тези въпроси в началото на февруари 2026г., с участие на граждански организации, политически партии, държавни институции, научни среди, професионална и експертна общност, медии и . Участниците призовават към масово участие в предстоящата национална дискусия по тази тема, за която ще бъде изработен и разпространен съответен регламент за участие.

София, 19.12.2025г.

Председател на УС на НДНС:

адв.Владимир Шейтанов

Председател на УС на Дойран -25

Адв.Румяна Ченалова

Председател на УС на Национална асоциация „Сигурност“

о.з.полк Чавдар Петров