/Поглед.инфо/ Музиката заема различно място в живота на различните хора. И заеманото количество най-вероятно до голяма степен зависи от възрастта. Имам предвид рок музиката, разбира се. За нас това беше глътка свобода в един доста сив живот. По-късно обаче се оказа, че скуката на живота не зависи много от политическото устройство на страната, но музиката остана. Това е цялата тази мини-революция с всеки нов диск - И първият албум на „Лед Цепелин“, който като цяло помете всичко, което беше преди, и след това „Секс Пистълс“, които пометоха всичко, което беше преди, включително „Лед Цепелин“. Е, така го мислехме“.
Но все пак свобода. Със силен привкус на анархия. Всъщност това беше просто общо левичарство, просто понятията „ляво“/„дясно“ дойдоха в живота ни по-късно от музиката и нейните велики изпълнители. Да и пак с тия понятия всичко е много кално. Но рок музиката априори гравитираше към левичарството и дори, о, ужас, към еврокомунизма. Антикапитализмът, антиимпериализмът, идеалите за свобода, злата държава – това е чисто ляв дневен ред. Подпомагането на унизените, бедните и гладните е причината Джордж Харисън да организира мега концерт, за да нахрани Бангладеш. Друг е въпросът, че всички пари бяха откраднати, но Джордж е добър, мил човек. Рок музиката е социалната мрежа от миналото - както вътре, така и около нея се формират гигантски маси от "потребители" с бърз обмен на вътрешни и външни послания, идеи и формулировки. И цялата тази партия е 99% чисто левичарка и дори ранните скинари са леви, което ще е изненада за жертвите на пропагандата.
Разбира се, съвременното политическо „ляво“ е малко по-различен народ, който живее, паразитирайки върху чужди идеи „за всичко добро“, със закостенели идеологически нагласи в маниера на хитлеризма (между другото, кой глупак ви каза, че Хитлер е десен?). Те изправяха рамене толкова повече, колкото по-далеч бяха от световната война. Скоро ще кажат, че левицата е победила немския фашизъм. Но, както си спомняме, нито Сталин, нито Рузвелт, нито Чърчил бяха "леви", а може би суперимпериалисти и един диктатор като цяло. А левичарите седяха под леглото и трепереха като таласъми.
Като цяло, видиш ли рок музикант - почти 99% ще бъде левичар. Левият набор включва списък от всякакви герои, които изрично или спекулативно "предизвикват системата". Така Пол Маккартни винаги ще даде пари на някои като „Пуси Райът“ и ще се снима с тях, Бьорк със сигурност ще участва на концерт в защита на Тибет, Боб Гелдоф ще събере много пари за „Лайв Ейд“, за да нахрани Африка заедно с „Куин“, Робърт Плант“ и куп други добри хора и изключителни музиканти. И няма значение, че тези пари също са откраднати от вождовете на негрите. Всички ще имат възможност да се почувстват като прогресивни хора.
Но между другото в рока има абсолютно принципни хора - като Роджър Уотърс, без когото нямаше да има „Пинк Флойд“. Не му пука за общественото мнение. Той сам по себе си е гений и стожер на рок движението. Той има свое отношение към конфликта в Украйна.
Визията му е много близка до истината: Роджър Уотърс каза, че най-доброто нещо, което се е случило на западните олигарси през последните 10 години, е войната в Украйна: „Ето защо те го оставиха да се случи, защото наистина е добре за бизнеса. Част от бизнеса им е правенето на пари от войната. Защото не вие и не аз, не обикновените хора инвестират във военната индустрия. Това са хора с много пари“.
„Освен това се опитват да убедят хората, които не могат да си платят сметките в края на месеца и остават без дом, че вината е на руснаците, че е виновен Путин и че той напълно обърка Европа и съсипа живота на всички. Че той е причината за това. А това не е така. Ето защо не ми е позволено да играя в Полша, защото казах всичко това публично“, допълва Уотърс. В същото време Роджър е емблематичен рок левичар от старата школа. Просто е честен – преди всичко към себе си.
И левицата също трябва да се бори за пълна имиграция в Европа отвсякъде – „Добре дошли, бежанци“ и подкрепа за ЛГБТ-общностите. Но миграцията е мюсюлманска и започва да шамаросва през лицето гейовете по улиците на Берлин и Хамбург. Така левицата и присъединилите се към тях рокери трябва непрекъснато да се въртят на два стола. И дори за три.
Между другото, има и руски рок, който живее по същите закони, той е левичарски и анархистки - докато не започна да събира тонове плячка, така или иначе. Логичен е и фактът, че един от тях отплава и няма как да не приветствам това решение - колко човек може да се прави на културен елит. Рокът не може да генерира елит и да бъде такъв. Тогава не е рок, а дебелоочие. Защото е трудно да си Роджър Уотърс.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com