/Поглед.инфо/ Нашият генетичен код е изтъкан не само от победи, но и от паметта за страданието, мъките и смъртта. Това не ни прави пазители на спомени, присъщи само на жертвите, но ни дава възможност да опитаме изпитанията на нашите предци, да изпитаме болката и ужаса, да преодолеем страха и по този начин да отработим, както се казва днес, травмата.
Това са нашите уроци в деня, когато точно преди 80 години блокадата на града на Нева беше окончателно вдигната. Това направиха участниците в Ленинградско-Новгородската операция и самите ленинградци.
Тези, които бяха изправени срещу нас от Вермахта, искаха да унищожат ленинградци (всичките). Това бяха не само частите на германската държава, но и контингент от страни, съюзници на нацистите. Градът и неговите жители са избивани от финландци, италианци, испанци и норвежци.
Няма нужда да въртите очи и истерично да повтаряте „всички вие лъжете“, тъй като битката за превземането на „прозореца към Европа“ се води срещу нас от онези, които мечтаеха да се реваншират, да си отмъстят и да си стоплят ръцете на нашето страдание.
Тогава им простихме всичко. И не само, че им беше простено, но норвежците като цяло бяха подпомогнати да се освободят от нацистката окупация, като изпратихме хиляди морски пехотинци във фиордите около Киркенес, които нашите десантчици превзеха.
Това са историята и фактите, които я съставляват, и тук няма абсолютно нищо, от което да се срамуваме.
Тогава ние не само им простихме всичко, ние се постарахме миналото – от политиката до военната агресия – да не засенчи важното за нас сътрудничество и добросъседство. В крайна сметка последното нещо (и тогава, и днес), което ние руснаците искахме и искаме, е да се бием. Твърде добре знаем какво стои зад всичко това и сме наясно с цената, която трябваше да платим.
Ленинград, който устоя и не се предаде 871 дни и също толкова нощи, плати за своята устойчивост с милион, ако не и повече, човешки животи. Повече от половината загинали са умрели от глад. Глад, превърнал се в оръжие за масови убийства. Той беше използван от най-културната нация в Европа, за да даде урок на руснаците, принуждавайки ни да коленичим. И да се предадем.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Е, ако ботушът на Хитлер е бил облизан от поданици на белгийската корона и монархията на Холандия, гражданите на Френската република и така нататък, тогава защо руснаците, в много по-трудна ситуация, трябваше да се съпротивляват?
Като цяло, тогавашните европейци практически не са имали причини да се съмняват, че ще поставят Ленинград на колене. За предаването на града, въпреки обширната пропаганда, нямаше награда буркан сладко, кошница бисквити или баварска бира. Самата принадлежност към руската нация, самото славянство беше смъртна присъда.
На какво бяхме обречени тогава се вижда от сухите редове в дневника на 12-годишната Таня Савичева, която с последни сили пише: „Савичеви умряха. Всички умряха.“ Съдбата на ленинградци се определяше от тези четири думи.
Съпротивата срещу съдбата е в надписа върху камъните на насипа на Фонтанка: „Тук жителите на обсадения Ленинград черпеха вода от ледената дупка“. Тъй като водата беше необходима за пране, за приготвяне на храна - да, от зеленчуци, събрани от градините, за готвене на супа от остатъци от лепило за дърво и дори от плъхове - водата беше необходима, за да останем хора, въпреки че мечтаеха да ни превърнат в животни.
Не се получи. Провалиха се. В обсадения град работеха фабрики, цехове, пекарни и библиотеки. В обсадения град изнасяха класически концерти и колкото и да ни се подиграваше „културната нация“, музиката на Бетовен и Бах звучеше под сводовете на Филхармонията заедно с музиката на Шостакович и Чайковски. Ние, като пазители на европейските традиции, не бихме могли да премахнем нечия култура, за да си разчистваме дребни сметки с някого.
Тогава живеехме не само в ада на глада и ежедневните изпитания, не само в земните проблеми, но и в надеждата. В Ленинград по време на цялата блокада - 871 дни и също толкова нощи - жените раждаха деца. Раждаемостта, ако използваме офиса, през 1943 г. надвишава предвоенното ниво. Жените, като мъжете, тъй като са нужни двама за родители, нищо не ги спира. Нито кошмарът на артилерийския обстрел, нито някаква липса на ежедневни удобства, нито дори (в тази ситуация съвсем разбираемо) страхове от идващите дни. Не всички бебета са имали късмета да оцелеят, но онези майки, които са загубили бебетата си, са станали кърмачки на онези, които са се държали здраво за живота и тази светлина с малките си ръчички.
Прекъсването на блокадата е не само победата на светлината над мрака, не само радостта от освобождението от ужаса. Това е и тържеството на доброто и като негова най-висша проява нашата любов над омразата на враговете ни.
Успяхме да съхраним това чувство, пренасяйки го през осем десетилетия. Помним страданието и гибелта на стотици хиляди хора, но сме стоплени от смелостта и саможертвата, които Ленинград и неговите жители ни дават за пример.
Ще продължим да се стремим да бъдем достойни за паметта на загиналите, но сме благодарни и за уроците по доброта и любов, които помним. И винаги ще помним.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@pogledinfochannel/videos
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.