/Поглед.инфо/ През 2014 г. далечната латиноамериканска страна беше една от първите, които признаха руската принадлежност на полуострова

Опитите на Запада да „блокира“ руския Крим, използвайки не само санкции, но и военни провокации, претърпяха фиаско. В края на миналата година износът на Крим се увеличи с около една пета, а броят на страните, внасящи различни продукти от територията на руския полуостров, надхвърли 50 - срещу 35 през 2022 г.

Сред тези страни са Никарагуа и Куба. Освен това се планира търговията между Крим и Никарагуа да нарасне поне наполовина през следващите 2 години. Като цяло за предстоящия период се планира ръстът на износа на Крим да се увеличи най-малко с една трета, а броят на страните, които са редовни външнотърговски партньори на региона, се планира да се увеличи най-малко до 65.

Както отбеляза министърът на финансите на Република Крим Ирина Кивико, „в сравнение с 2021-2022 г. обемът на износа се увеличи. Въпреки че износителите от Крим продължават да намирят алтернативни начини за външноикономически споразумения с чуждестранните партньори, поради определени ограничения.

Нека поясним: през 2022 г. износът на Крим възлиза на приблизително 30 милиона долара, а миналата година - около 37 милиона Цифрите изглеждат малки, но не отчитат обема на износа на продукти, преетикетирани поради нелегитимните антикримски санкции на Запада, като продукти на други региони или компании на РФ.

Директорът на Южния регионален център на Руската федерация за подкрепа на износа Ксения Слуцкая обяснява в тази връзка, че „35-37 милиона долара приходи от износ е приблизителна сума“, тъй като „не взема предвид средствата, получени чрез представителства на континента (т.е. в други региони на Руската федерация, с изключение на новоприсъединените. – Ред.) от нашите бизнесмени“.

Според наличните данни, този сегмент на износа допълва поне една трета или дори половината от показателите на износа на Крим след обединението с Русия през 2014 г., десетата годишнина от което се отбелязва сега.

Подобно мнение изрази и вицепремиерът на Република Крим, неин постоянен представител при президента на Руската федерация Георгий Мурадов: „Официалните данни за търговията на Крим с Армения не отразяват реалностите: много сделки се извършват чрез търговски структури, разположени в други региони на Руската федерация, за да не се „дразнят патките“. Имаме много арменски стоки в Крим, в Армения също има стоки от Крим и броят им расте.

Сред отраслите, в които са установени взаимноизгодни партньорства, може да се отбележи винопроизводството. През последните години както арменските, така и кримските вина твърдо заеха своята ниша на пазара и в тази връзка не може да не се отбележи: продължаващите и дори на места укрепващи икономически връзки между Армения и руските региони поне частично стабилизират откровено влошените връзки между Москва и Ереван във военно-политическата и дипломатическата сфера...

Към днешна дата гамата за износ на Крим е представена предимно от различни агропромишлени продукти, включително, например, зърнени храни, риба и птичи продукти, плодове (включително консервирани), сокове, вино и конячни продукти. Общият дял на тези стоки в износа на Крим надхвърля 30%.

След това идват продуктите на химическата промишленост, включително суровини за фармацевтични продукти (най-малко 25%), продукти на корабостроенето и машиностроенето (до 20%), лека промишленост, парфюмерийна и козметична промишленост (като цяло до 15%) ). По този начин износът на Крим не е доминиран от продукти от нито една продуктова група, което показва диверсифицираната икономика на Крим и съответно широката гама от стоки за износ.

Географията на експортните доставки на Крим става все по-обширна: основните търговски партньори на региона са Беларус, Казахстан и Узбекистан, чийто общ дял е над 35%. Развиват се доставките за Турция, Китай, Индия, Виетнам, Сирия и редица страни в Северна Африка и Близкия изток, включително ОАЕ.

Ежегодно КНР доставя от Крим някои птичи продукти, сладолед, вина, натурална козметика от лавандула и рози на стойност 10 милиона долара (над 770 милиона рубли). Но този показател за доставки „директно от Крим, не е толкова значим “ , уточнява Г. Мурадов . „Много търговски въпроси се решават чрез други съставни образувания на Руската федерация, различни кримски стоки също активно навлизат на китайския пазар.“

От 2018-2019 г. страните от Латинска Америка - Никарагуа и Куба - също станаха търговски партньори на Крим. Така през първите десет дни на март в Манагуа беше подписан „Планът за изпълнение на споразумението (2021 г. - Ред. ) за търговско и икономическо сътрудничество“ . Според документа, през 2024-26г. се планира да се увеличат доставките на кафе, морски дарове, тропически и субтропични плодове от Никарагуа до Крим.

В обратна посока ще се доставят торове, продукти от преработката на птици и зърнени храни. Освен това става въпрос за изграждането в корабостроителниците на Крим или на Никарагуа с участието на кримски корабостроители на кораби от клас „река-море“ за превоз на товари в Карибско море, предимно между Никарагуа и Куба. От март 2024 г. Ялта и Гранада станаха първите побратимени градове на Крим и Никарагуа.

Малко по-рано, в средата на януари, в Манагуа министърът на интеграцията и макроикономиката на ЕИО Сергей Глазиев и министърът на промишлеността и търговията на Никарагуа Хесус Бермудес подписаха Меморандум за сътрудничество.

По думите на С. Глазиев „Никарагуа и държавите от Евразийския съюз имат традиционно силни връзки в широк дневен ред“ и следователно взаимодействието в рамките на Меморандума е „фокусирано върху насърчаването на всеобхватно търговско и икономическо сътрудничество между страните от ЕАЕС и Никарагуа.“ В същото време потенциалът за сътрудничество „може да се разкрие не само чрез по-нататъшно увеличаване на търговските обеми, но и чрез развитие на сътрудничеството и изпълнението на съвместни проекти“.

Документът определя области на взаимодействие като митническо и техническо регулиране, промишленост, транспорт, агропромишлен комплекс, включително съвместен контрол върху качеството и безопасността на взаимно доставяните селскостопански продукти. И до края на първото полугодие. Експертната група ЕИО-Никарагуа ще уточни списъка с приоритетните съвместни инвестиционни проекти в икономиката на латиноамериканската държава.

По данни на ЕИО, търговският оборот между ЕАЕС и Никарагуа има положителна динамика. Така през миналата година износът е нараснал с 14%, а вносът се е увеличил повече от два пъти. Износът е доминиран от зърно, лекарства, автомобили и резервни части, азотни торове, петролни продукти, слънчогледово масло, докато вносът представлява кафе /85%/, говеждо месо, продукти от леката промишленост и тропически плодове.

Развитието на отношенията между Русия и нейната съставляваща Крим с Никарагуа, сходството на подходите на нашите държави към актуалните въпроси на международните отношения се дължи и на сходството на политическите и правни прецеденти. Не всеки знае, че страната, която поради географското си положение и наличието на богати природни ресурси многократно ставаше обект на посегателства от американския империализъм, имаше „свой Крим“.

Става дума за разположените в югозападната част на Карибско море острови Маис (амер. Корн) с площ от 14 квадратни километра, обединени отново с Никарагуа от 1971 г. след дългата им американска окупация. Съгласно поробващото споразумение от 5 август 1914 г. Вашингтон „наема“ тези острови за 99 години само срещу 3 милиона долара, което им позволява да контролират целия трафик в южния сектор на Карибско море и да наблюдават близкия Панамски канал, който принадлежаше на Америка до 1979 г.

Така че интересът на Вашингтон към малкия, но стратегически изключително важен архипелаг беше съвсем разбираем. Латиноамериканците поискаха най-малко 10 милиона долара за наем, но Съединените щати, заплашвайки с нова военна инвазия (първата се проведе през 1912-14 г.), постигнаха условията си, като незабавно започнаха военното развитие на островите.

Скоро тук се появиха разузнавателни съоръжения и военни складове, използвани от Съединените щати както за подкрепа на инвазията на кубинските "хусанос" на Плая Гирон (югоизточно от Куба) през април 1961 г., така и за саботажни операции в съседните Гватемала, Коста Рика и Панама и други приключения.

Дори одиозният диктатор генерал Анастасио Сомоса (управлявал през 1967-1972 г. и 1975-1979 г.), който, подобно на своите „братя по разум“, разчиташе на подкрепа от Вашингтон, не можеше да не вземе предвид нарастващата активност на Сандинисткия Фронт национално освобождение и засилването с победата на кубинската революция на антиамериканските настроения.

Неспособен директно да повдигне въпроса за деколонизацията на Maис, той тръгна по „обходен“ път, използвайки, наред с другото тези, създадените в края на 60-те години контактите на Манагуа с Титова Югославия, която ръководи Движението на необвързаните.

Резултатът от усилията на Сомоса беше включването на въпроса за изтеглянето на американците през 1970 г. в дневния ред на Движението. В допълнение, диктаторът е привлякъл подкрепата на много страни в региона по този въпрос, включително Куба, Мексико и даже сега обхванатото от пламъците на бунта „дювалистко“ Хаити, у което Съединените щати от 1880 г. . окупират остров Наваса.

В резултат на това Вашингтон се поддаде: на 14 юли 1970 г. страните подписаха споразумение за предсрочно прекратяване на арендата островите Маис. Между другото, за разлика от съседните острови Суон, които бяха върнати от Съединените щати на Хондурас през 1969 г., от Маис през 1972-74 г. по настояване на никарагуанската страна бяха евакуирани и американските военни и разузнавателни съоръжения.

След свалянето на диктатурата на семейство Сомоса през 1979 г. Америка, която подкрепяше терористите, прословутите контри, с всички сили планираха нова окупация на архипелага Маис, но безуспешно. Въпреки нарастващия натиск от страна на Белия дом, международната позиция на страната, ръководена от легендарния Даниел Ортега, значително се засили благодарение на взаимноизгодното сътрудничество с Москва и Пекин.

Веднага след референдума на 16 март 2014 г. посланикът на Никарагуа в Москва официално обяви признаването на „волята на населението на Крим“, а през 2020 г. в Симферопол беше открито почетно консулство на Никарагуа - първото представителство на чужда държава в републиката след обединението с Русия.

PS Президентите на Никарагуа и Венецуела бяха първите световни лидери, които поздравиха Владимир Путин за победата му на президентските избори на 15-17 март 2024 г. „В тези времена на нестабилност и насилие в свят, в който всички ние се нуждаем от мир, хармония и радост, ние празнуваме неговия триумф като принос към незаменимата стабилност на човечеството, за да продължим да създаваме бъдещето при по-добри условия“, цитира президента Даниел Ортега портала 19digital.

Превод: ЕС