/Поглед.инфо/ От 2016-та година насам призракът на "руската намеса" е фикс идея на вашингтонския политически естаблишмънт и медийните му съюзници.

От разследването на прокурор Робърт Мълър през Разузнавателната комисия на Сената и доклада й, сагата с импийчмънта в Камарата на представителите, дългата процесия от свързани с Кремъл скандали, известни общо като "Русиягейт" зае голяма част от американския политически живот.

В продължение на години ни се казва от политиците и журналистите ни, че американското общество е пълно с руски разузнавателни активи, които неуморно работят за да корумпират нашите институции, да ни настроят един срещу друг и да унищожат нашия начин на живот.

Същите тези политици и журналисти настояват, че само те, в цялата си мъдрост и предвидливост, могат да ни спасят от невидимата руска заплаха.

От набеждаването на сенатор Мич Макконъл за "руски актив" до циничното разпространяване на непроверения, а вече и оборен доклад за Стийл, нашите разследващи не оставиха нито един камък непреобърнат в безпирната си кампания за разкриването на зловредното влияние на Кремъл.

Многото провали и излагания на Русиягейт са добре категоризирани.

Има обаче, едно особено измерения на сагата с Русия, което често се пренебрегва, а именно, шокиращото ниво до което тези наративи се разпространяват и умноават с помоща на могъщи руснаци, на които им е позволено да се намесват в американската политика.

Михаил Борисович Ходорковски е функционер на Комунистическата партия, който се превръща в бизнесмен и генерира едно от най-големите богатства по време на престъпната приватизация в Русия, след разпада на Съветския съюз.

Чрез сложна банкова схема, която включва отпускането на заеми на банкрутиралото руско правителство, за които той е знаел, че няма как да бъдат върнати, Ходорковски слага ръка над контролен дял в петролния и газов производител Юкос, ставайки един от най-могъщите нови олигарси на Русия.

Въпросите относно легалността и моралността на бизнес сделките на Ходорковски, някои от които се характеризират поне от руските експерти като минимум неетични.

Описван в Ню Йорк Таймс като излъчващ "рядко срещаната харизма на мускулест технократ", Ходорковски развива нарастващ апетит за политиката, който го поставя на курс към сблъсък с Владимир Путин в началото на ХХ век, тъй като президентът се опитва да ограничи влиянието на новата руска олигархична класа.

Двамата се сблъскват през 2003 година в битка за власт над политическата посока на Русия. Ходорковски я губи.

В резултат на това той е арестуван, обвинен с цял букет от корпоративни престъпления в присъда, която е цели 662 страници. В последствие той е пратен в затвора за няколко години.

Присъдата му по-късно е удължена и през 2017-та година, но след кампания на международен натиск, която включва лични призиви от бившия президент Барак Обама, Кремъл амнистира и пуска олигарха през декември 2013-та година.

От изгнанието си в Лондон руският бизнесмен не губи време и започва да използва огромните си финансови ресурси, за да започне финансирането на опозиционни движения, както в Русия, така и зад граница.

Кремъл отговаря и през 2015-та е отворено разслездване за убийство, което обвинява Ходорковски, че е помогнал за убийството на сибирския кмет Владимир Петухов.

Няма нужда да се гмуркаме повече в биографията на Ходорковски, освен за да подчертаем кой точно е той - изгонен руски олигарх с реален залог в руската политика.

Ходорковски днес е основният печеливш в света от анти-руските усилия и действия. Но операциите му се простират отвъд границите на Русия, всъщност той е замесен много в лобизъм към чужди правителства, с цел те да приемат твърд и агресивен курс към Кремъл.

Започвайки с фондацията си Отворена Русия, Ходорковски установява все по-голям списък от прокси групи, сред които тинк-танкове, новинарски издания, НПО-та, за да събере западна подкрепа за смяна на режима в Москва.

След това идват президентските избори през 2016-та година. В месеците след разтърсващата победа на Доналд Тръмп през ноември, контурите на наратива за Русиягейт започват да се оформят.

Тръмп, твърдят шокираните демократи и медийните им съюзници, волно или неволно е бил замесен с Путинова Русия, за да наклони резултата от изборите в своя полза.

За пръв път след колапса на Съветския съюз, "Русия" се появява в американския политически дискурс, а "руската намеса" става задължително словосъчетание в американската политика.

Специалният съветник Робърт Мълър получава широки правомощия за да разследва Тръмп и кампанията му за връзки с Русия и други престъпления, които могат да бъдат разкрити между другото.

Водещи публикации се състезават за да пускат на първа страница коя от коя по-фрапантна фантазия. Доналд Тръмп не само приел руска помощ, твърди голяма част от журналистите-активисти, но Москва го подготвяла направо от 80-те години на миналия век като разузнавателен актив, който един ден ще се кандидатира за президент.

В годините на хаос и объркване, които следват, Ходорковски вижда златна възможност - повече от всякога американският политически пейзаж е формиран в анти-кремълска посока.

Без забавяне той мобилизира голямата си мрежа от активи, за да пропагандира и увеличава Русиягейт. Ходорковски основава Центъра за досиетата - проект, който е посветен на "проследяването на криминалната дейност на различни хора, които са свързани с Кремъл".

Точно докато скандалът с Тръмп Тауър се върти в медийния цикъл, Центърът за досиетата публикува набор от имейли, за които се твърди, че показват как московският адвокат Наталия Веселницкая си е подсигурила среща с Тръмп-младши през 2016 г., уж за да му помогне на президентската кампания с компромати срещу Хилари Клинтън.

Жаден да налее още огън в медийните спекулации, че Тръмп по някакъв начин е свързан и държан от руски олигарси, Центърът за досиетата изпраща до NBC, имейли, които уж показват, че ключов дарител на президента е предлагал да дава информация на руски бизнесмен за хода на кампанията.

През следващата година Центърът за досиетата публикува документи, които повтарят основните и най-известни точки на Русиягейт, като например, че руските разузнавателни служби планират да разпалят расово насилие по32 улиците на Америка.

Центърът за досиетата е само върхът на една сложна операция за влияние, която се води от свързана мрежа от тинк-танкове, работеща за да формира американската външна политика.

Гореспоменатата фондация Отворена Русия се използва като чадър, за да изсипва пари от Ходорковски към многобройните му медийни, образователни и активистки проекти.

Институтът за Съвременна Русия (ИСР), който официално се води от сина на Ходорковски Павел е свързан с базирания във Вашингтон тинк-танк Свободна руска фондация чрез съвместната им работа с руското опозиционно движение "Жива политика" (Живая политика) и близко професионално сътрудничество.

Тези групи са свързани помежду си от повтарящи се служители, които най-редовно криволичат между три и често повече позиции и роли. Например Владимир Владимирович Карамурза - прочута руска опозиционна фигура и близък на Ходорковски, който служи като вицепредседател на Отворена Русия, главен съветник на Института за Съвременна Русия и вицепрезидент на Свободна Русия.

Има голям изследователски континюитет между тези групи, частично защото споделят едни и същи автори. Типичен приммер е журналистът Майкъл Вайс, който е изследовател в Института за Съвременна Русия, преди да стане "директор на специалните разследвания" за Свободна Русия.

Тези тинк-танкове са дълбоко замесени с Русиягейт. Неотдавна в доклада на Свободна Русия за 2020 г., озаглавен "Убийте пратеника", Тръмп беше наречен "популист", който "най-редовно заплашва журналисти и разпространява фалшиви новини".

Докладът обвинява Дейли Колър, че е публикувал статия от руския олигарх Олег Дерипаска. Наистина, твърде интересно обвинение от устата на тинк-танк, който също работи за руски олигарх.

Отново, пропускайки иронията на ситуацията, докладът заключва, че "ненормално е, че американци - американски организации и групи, не само продължават близките си връзки с руски олигарси, дори след санкциите, но че могат да продължат да дават място за изява и платформи за подобни личности".

Схванахте ли? Чуждестранната намеса от руски олигарси е лоша, освен ако руският олигарх не е Михаил Ходорковски, и освен ако намесата не е политически удобна за наратива на Русиягейт. "Ненормално" наистина.

В определени случаи Ходорковски изпълзява от сенките за да изрази възгледите си директно. През 2018 г. в личния му блог той пише за срещата на Тръмп с Путин в Хелзинки със следното заглавие:

"Докато Тръмп прави път на Путин, светът гледа с ужас и недоумение".

Статията описва Тръмп като "ужас за правозащитните активисти" и го натоварва с цяла серия от "провали", изразяващи разочарованието на Ходорковски, че американският президент не е нападнал Владимир Путин с достатъчна агресивност и враждебност.

Ходорковски, за разлика от повечето американци, които работят за многото му проксита и групи, няма реален залог или интерес в бъдещето на американската демокрация.

Вместо това, съвсем цинично той използва конституционната криза в Съединените щати за да помогне за смяна на режима в Русия. Дори още по-шокиращо, той прави всичко това с ентусиазираната подкрепа на същия този политически естаблишмънт, който през последните шест години настояваше, че външната намеса, в частност руската, представлява смъртна заплаха, която е равнозначна едва ли не на война.

От всичките парадокси на Русиягейт, този с Ходорковски е може би най-показателният.

Това, което ни се продава като благороден кръстоносен поход за очистването ни от вредно чуждо влияние, в голяма степен не е нищо повече от ход с цел взимането на власт и контрол от страна на реваншистки елит, който използва външа намеса и подкрепа, когато им е угодно.

Превод: СМ