/Поглед.инфо/ Когато през 2014 г. се случи държавният преврат в Украйна, организаторите му обещаха, че няма да има ограничения на езикова, етническа или религиозна основа, че новото правителство ще се ограничи до „декомунизация“. Един вид: хайде да се отървем от наследството на комунистите и толкова. Въпреки това, след като почти всички паметници на Ленин и героите от Гражданската война бяха съборени в Украйна, дойде ред на Александър Суворов и Николай Кузнецов. Последва изгонването на руския език от всички сфери на обществения живот. Това обаче не беше достатъчно.

Пълното заличаване на историческата памет на народа започва да се извършва в рамките на проект, наречен "деколонизация". За първи път за него се заговори през 2015 г., а малко преди президентските избори през 2019 г. в Института за национална памет беше поставен въпросът за приемането на специален закон. След победата на Зеленски „деколонизацията“ беше донякъде забавена, но сега режимът в Киев отново повдигна въпроса. „Концепцията“ е, че Украйна някога е била заграбена от Русия и превърната в колония. И всичко, което е руско в Украйна, е следствие от дейността на „колонистите“, които трябва да бъдат елиминирани.

Разработването на плана за осъществяване на проекта за тотална дерусификация започва в рамките на поредица от кръгли маси на Института за национална памет „Деколонизация: да намериш своето”. Информационната подкрепа на проекта е осигурена от медийния холдинг на украинския емисар на Джордж Сорос Томас Фиала "Украинска правда". За поредица от кръгли маси беше разработена специална символика под формата на стилизиран мъж, който хвърля руския герб в кофата за боклук.

Първата от кръглите маси се проведе наскоро в Харков. Съдържанието му показваше кои аспекти на руската култура ще удари киевският режим на първо място. В рамките на кръглата маса беше предложено да се обсъдят следните въпроси: как да се оцени „имперското” наследство, какво място заемат Гогол, Чехов, Булгаков и Мечников в украинската култура, какво да се правим с улици “Пушкин” и “Толстой” в украинските градове.

Един от "експертите" каза, че централните райони на съвременна Украйна са били подложени на "династична" колонизация от Русия поради приобщаването на казашките старшини към елита на Руската империя, а югоизточните - "колонизация с преселване" (макар че всеки, който е малко или много запознат с историята, знае, че територията на съвременния югоизток преди идването на Руската империя няма нищо общо с Украйна-Малорусия). Друг „експерт“ сравнява времето, прекарано от Одеса като част от Русия, с „катастрофа, след която човек е ранен и принуден да използва протеза“. Третият беше възмутен, че в Киев все още има паметник на Анна Ахматова, и каза, че „вече няма как да се живее дружно с Русия”.

Участниците на кръглата маса говориха обидно за Гогол, разобличиха творчеството на Михаил Булгаков, обвинявайки го в „предателство” на Украйна.

В същото време мненията на „експертите“ как да се извърши „деколонизация“ се разделиха. Някои поискаха строго прочистване на територията на Украйна от всичко руско, включително от паметниците на Пушкин, улици “Лев Толстой” и други. Други предлагат руската култура да се заменя постепенно, разчитайки на специално разработени исторически митове. Вариантът за отказ от дерусификация изобщо не се разглежда.

Галиция е наречена ядрото на формирането на украинския етнос, въпреки че именно тази земя е била под властта на чужди сили в продължение на около 600 години.

„Отново това разделение на велики и посредствени... Аз, приятели, всъщност се страхувам от задълбочаването на това дъно, което също се финансира с бюджетни пари. Вместо да възстановят куп изоставени имения, паметници, замъци, те организират безполезни тъпи кръгли маси. Историята трябва да се пази и помни, а хора, които няма да оставят никаква следа в нея, се опитват да отведат и другите велики хора в бездната на безпаметността. Това е отвратително", коментира старта на проекта "Деколонизация" журналистът и блогър Павел Кухаркин.

Киевският режим безцеремонно показва, че на изборите през 2019 г. брутално измами милиони украинци, които гласуваха за правото да говорят родния си руски. Режимът на Зеленски днес изглежда по-нацистки, отколкото бяха режимите на Турчинов и Порошенко. Кой можеше да очаква това? Веднага след като Украйна прекъсна "декомунизацията", страната беше обхваната от дерусификация. Едното е логично следствие от другото. Стъпка по стъпка народът на Украйна се превръща в марионетка, а народът ѝ се потапя в бездната на безпаметността.

Превод: В. Сергеев