/Поглед.инфо/ След ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу в Турция започнаха и продължават да има сериозни вълнения. Кризата се задълбочава. Но за да се анализира правилно текущата ситуация, е необходимо да се вземат предвид няколко фактора.
Първо. Кметът на Истанбул, подобно на кмета на Анкара, принадлежи към либералната опозиция на Ердоган. Това е Републиканската народна партия, която представлява ляво-либерална, светска и като цяло проевропейска алтернатива на собствената партия на Ердоган, AK Parti (Партия на справедливостта и развитието). Тази опозиция по принцип е ориентирана към Запада и се противопоставя на ислямската ориентация на политиката на Ердоган. И в същото време е доста враждебна към Русия.
Екрем Имамоглу е представител на либералната опозиция на Ердоган. Снимка: Zakariya Yahya/Keystone Press Agency/Global Look Press
Второ. Самият Ердоган напоследък направи някои много дълбоки политически грешки. Най-важното е, че той подкрепи завземането на властта в Дамаск от бойците на Ал Джулани. Това е фатална грешка, защото с това Ердоган нанесе сериозен, може би непоправим удар на руско-турските и ирано-турските отношения. Сега нито Русия, нито Иран ще се притекат на помощ на Ердоган. Ситуацията вече се е влошила за него и кризата може да се изостри още повече.
Не мисля, че Иран или Русия имат нещо общо с безредиците в Турция. По-скоро Западът е този, който сваля Ердоган. И все пак неговата сирийска грешка е фундаментална. И мнозина в Турция не само не разбраха, но и осъдиха тази политика на Ердоган, която сега доведе, както виждаме, до геноцид на алауити и други етно-религиозни малцинства, включително християни. Всъщност само много късоглед политик би могъл да предаде властта в Сирия на Ал Кайда*. И въпреки че като цяло Ердоган винаги е бил далновиден политик, тази негова грешка според мен ще се връща многократно.
Следващата точка е икономическата политика. Обезценяването на лирата, необузданата инфлация, която подкопава и без това не много добрата икономика на Турция. И разбира се, тези провали – сирийските и икономическите, както и сближаването на Ердоган с Европейския съюз, с глобалистите, контактите му с шефа на MI6 Ричард Мур – всичко това вкарва Ердоган в капан. В резултат на това либералната, но кемалистка (и следователно националистическа) опозиция в самата Турция се възползва от това и започна да приватизира резултатите от неговите провали. Както казахме, че случилото се в Сирия е Пирова победа, икономиката в страната е в колапс, а нашата ориентация към Запада е по-голяма от тази на Ердоган, с когото Турция никога няма да бъде приета в Европа.
И тъй като Турция е демокрация, Ердоган не може да направи нищо, за да спре хората в Истанбул и Анкара да гласуват за опозиционни лидери на кметските избори. Но в крайна сметка Ердоган реши да хвърли в затвора кмета на Истанбул. Освен това въпросът има ли причина или не, дори не възниква; в почти всеки съвременен политически режим можете да вземете всеки чиновник и винаги ще има причина да го вкарате в затвора (в съвременната политика вече няма невинни хора). И Турция не прави изключение. Следователно въпросът е единствено до политическата целесъобразност на десанта.
Тъй като Турция е демократична държава, Ердоган не може да направи нищо, за да спре хората в Истанбул и Анкара да гласуват за опозиционни лидери на кметските избори. Снимка: Ana Fernandez/Globallookpres
Ердоган реши, че нещата са зле за него и че трябва да хвърли в затвора най-активния си опонент Екрем Имамоглу. В същото време самият Имамоглу е човек на Сорос, който се поддържа от глобалистки мрежи, така че би било възможно да се подкрепи Ердоган, само ако самият той се противопостави остро на тази група на Сорос. Преди това обаче, както вече беше казано, той заби нож в гърба на своите съюзници Иран и Русия. И затова не можем да го подкрепим в настоящата ситуация.
Това е много лоша ситуация за Ердоган. Всички негови противници, възползвайки се от комбинацията от гореспоменатите погрешни стъпки, вдигнаха въстание, истинска цветна революция. И онези консерватори, включително военните кемалисти с евразийска ориентация, които самият Ердоган по-рано обвини във фалшивото дело Ергенекон, които в крайна сметка го спасиха повече от веднъж (на първо място, по време на опита за преврат през 2016 г.), вече няма да му се притекат на помощ.
По същество Ердоган остана без приятели, тъй като самият той много пъти е предавал всички. Струва ми се, че положението му е незавидно. В същото време ние самите трябва да бъдем много внимателни към протестите, които се провеждат, защото зад тях стоят същите организатори, както при повечето цветни революции, включително тази, която се провежда в момента в Сърбия. В същото време в самите протести тези глобалисти са малцинство, в тях участват предимно обикновени хора, които са наистина недоволни от определени политически ексцесии в управлението на лидерите. Следователно има обективни причини за случващото се - явно Ердоган просто е изчерпал лимита си за грешки, но продължава да ги прави.
Трудно е да се каже какво може да подобри сегашната ситуация. Може би някакво кемалистко правителство на националното единство с участието на умерени ислямисти (които са членове на партията на Ердоган). И на този фон възниква въпросът какво се случва с лидера на Партията на турското националистическо движение Девлет Бахчели, основният съюзник на Ердоган. Дори има версии, че е починал и властите го крият. Мисля, че това не е нищо повече от теория на конспирацията, но той наистина е станал грохнал и слаб. Ердоган вече не може да разчита на него и неговите „сиви вълци“, някога много силните и опасни турски радикални националисти.
Така че, повтарям, бъдещето на Ердоган и неговия режим ми изглежда завидно. Но, разбира се, бихме искали да имаме за съсед суверенна Турция с ясна независима политика. Разбира се, по-добре приятелски, отколкото враждебно. Русия обаче е готова на всякакъв обрат.
Превод: ПИ