/Поглед.инфо/ Не говорехме за войната в нашето семейство. Някак си е странно да говориш за войната, когато живееш във военноморската част и като че ли си винаги във война - или самолетоносачът “Нимиц” ще мине, или Б-52 ще прелетят от Йокохама в група. Освен това нищо не беше минало от войната - 20-25 години по днешните стандарти, като цяло, е като вчера.
А през лятото трябваше да посетим и двете баби - едната в Донецк, втората в Ленинград.
Ленинградската баба Катя беше мъничка и мълчалива. Тя също не говореше за войната. И ми трябваха доста години, за да разбера, че се измъква с майка ми, със сестра си, с брат си в блокадата, но най-малкият не успява. Там недалеч от бившия завод “Путилов”, след това от “Киров:, където са работили и прадядовците Василиев и Иванов, и дядо - Виктор Иванович Иванов. След това фабриката на Киров е отведена в Нижни Тагил и там простият майстор Виктор Иванов продължава да прави танкове. Ислед това умира.
Наистина - добре, какво да разказва? Да умреш в блокада не звучи толкова героично, колкото иска пропагандата. Изграждане на танкове за победа над врага - е, какво героичност има в това? Това е просто работа. Невъзможно беше да се изтръгнат никакви подробности от бабата. Не искаше да си спомня. А и от майка ми също какво, по дяволите, можете да се изкопчи - добре, да, те се завръщат в Ленинград от евакуация и оттогава живеят в мазето "на Васка". Наистина – какво историческо има тук. Просто обикновен руски живот.
Но имам спусък - майка ми Клавдия Викторовна е родена на 9 май. Много преди войната. Но на 9 май. Следователно имам двоен повод на празника, който, колкото по-далеч от 45-та година, толкова по-силно звучи. Невъзможно е да нямам емоционална връзка.
Не знам дали майка ми можеше да обикне Ленинград след всичко това, но от 1958 г. тя и баща ми се местят из морските части на Далечния изток - във Владивосток, в Камчатка - също обичайна история за завършилите военна школа “Фрунзе“. И техните съдби са съвсем обикновени съдби на руски офицери. Какво историческо или героично има Половин година в кампания под ледовете на Арктика - всичко е наред, добре, и няколко стратегически ракети зад нас - какво общо има това със съдбата на следвоенния свят?
Светът се променя бързо - и някъде вече има телефони, които можете да носите със себе си - това, разбира се, е историческо събитие. И всички тези десетки хиляди млади офицери просто работят в чудовищно студените простори на страстната ни Родина. Нищо героично. Камчатка, Владивосток, Находка, Болшой Камен, Совгаван, Североморск са места, където не растат палми и не се смеят момичета в кабриолети.
И на 9 май имаше парад в частта на бащата. Служебно оръжие, парадна униформа, всички медали, малка трибуна, командир на отделение, всичко. И знамето на частта на фона на трите родни вулкана - Корякски, Авачински, Козелски - в светлината на ниското слънце на Камчатка. И в съседната част на ПВО беше същото. И в съседната мотострелкова дивизия на “Чапаев” също. Парад. Знамена. И полковата група, която имаше достатъчен брой военни музиканти. Защото 9 май е Ден на победата.
Тогава беше празник на подвига на бащите. Сега това е празник на подвига на деди и прадеди. И по банална логика дяволът ще се зарови надълбоко. И в момента ще изскочи и ще се огледа. Станал ярък и тежък и от когото не можеш да се измъкнеш. И животът ти го напомня с приклад.
Наложи се да евакуираме майката-блокадница от украинската блокада. Две блокади - немска и украинска - са малко много за един живот на проста рускиня, не мислите ли? Става малко твърде литературно. Можете също да организирате ветерански четения. Само че никой няма да го направи. Семейството ми не обича да говори за войната.
Но историята удря на едни и същи места. Независимо дали ти харесва или не.
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?