/Поглед.инфо/ Руският свят е бил, е и ще бъде. Но настоящият политически строй в Русия няма намерение наистина да го защитава, а и не може. Това, което виждаме в Беларус, е позор не за Лукашенко, а за Русия. Провалът на нашата политика по интеграцията на Евразия. Позорният крах на Съюзната държава. А това беше отлична инициатива. Путин назначи за тази цел минимално пригодни хора (както впрочем, почти навсякъде, може би без армията). Но тези, които не са с нас, са против нас. Това е напълно очевидно.

Русия е в състояние на сътресение. Глобалистическата окупация от 90-те години и епидемията от предателството на националните интереси от ерата на Горбачов и Елцин не са преодолени, а само смекчени и донякъде отложени.

Сега е очевидно, че новите мандати на Путин са отново отлагане - за неопределено дълго време. Което по начало изглежда непоносимо. Непоносимо именно във вида, в който е сега: предлагат ни да се наслаждаваме на настоящето положение, иначе, видите ли, ще бъде по-лошо. И затова трябва да пожертваме преди всичко мечтата за руския свят, за социалната справедливост, всякакви идеали, честност, здраве, останки от човечност (преходът към цифровизацията), културата, образованието, тоест от почти всичко. Цялото това уравнение - или търпете, или ще съжалявате, постепенно води до недоволство. Нещо подобно, в умален мащаб, се случва в Беларус. Кой може да ми обясни с какво “колхозникът” е по-лош от “градския пролетарий”? Според мен социално е по-добре.

Путин стремително губи подкрепата на своето ядро - тоест патриотите, а това са 71-73% от населението. Мълчат, но ги има. И единственото, което сдържа преминаването им към пряка съпротива, са либералите. Виждайки, че срещу Путин отново в първите редици са глобалистите и някакви пълни свине, патриотите се сдържат. И правилно правят така, но това постепенно престава да върши работа. И някой ден съвсем.

От Путин изобщо повече никой нищо не чака. Девизът на “Единна Русия” е в духа на пънкарите: “Няма бъдеще”.

И отново ни успокояват: В Минск всичко е уловено. Хитър план. Очевидно следва ново Минско споразумение с Тихановская.

Ще ми кажат, че ще преглътнем всичко за пореден път. В никакъв случай. Не трябва да се вълнуваме. Но от философска гледна точка всичко е иманентно. Това , което е имало начало, задължително ще има и край. Рано или късно. Путин днес безнадеждно цапа своя образ в паметта на бъдните поколение. Именно защото забравихме за руския свят. Той забрави, а неговото обкръжение помни единствено за своите егоистични интереси.

Ако светът не бъде руски, ще бъде адски.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели