Просто максималните размери на износа са ограничени за азотните торове на равнище не повече от 5,0 милиона тона, а за смесените не повече от 5,35 милиона тона. За сравнение, през първите седем месеца на настоящата година са изнесени средно по 1,1 милион тона месечно, тоест за половин година се получават 6,6 милиона тона). Съкращението в сравнение с предходния период ще бъде малко над 10%.
При това всичко това се съгласува със самите производители и квотите за износ, както го разбирам, ще се разпределят пропорционално на пазара между всеки от тях. Имам обосновано подозрение, че производителите само се радват на такива ограничения.
За да се разбере, вижда следната графика
(ГРАФИКА)
Първо, в сравнение с предходната година износът в тонове е спаднал много повече от 10% (с почти една трета). В същото време, второ, приходите в чуждестранна валута са се увеличили значително (повече от един и половина пъти).
Очевидно тази тенденция ще продължи с по-нататъшно намаляване на обема на износа на торове. Експортната цена на газа расте, така че европейските производители на торове или са принудени да увеличат значително цената на крайния продукт, или дори временно да спрат и затворят производството си (това вече се случва). На този фон дефицитът на торове ще нараства, включително и поради въвеждането на гореспоменатите квоти, а цената на торовете ще продължи да расте. Такъв е и общият приход.
Да произвежда и транспортира по-малко, но да прави повече печалба е мечтата на всеки производител (“Газпром” има почти същата радост от европейския пазар сега).
Отново не толкова отдавна Европейският съюз въведе санкции срещу “Беларускалий”, като по този начин допълнително намали предлагането на торове на своя пазар. Стрелянето в крака е любим спорт не само на украинците, но и на европейските чиновници в Брюксел през последните години. Винаги става така, когато политиката е в противоречие с икономиката.
В същото време вътрешните цени на руския газ остават на същото ниво, което означава, че няма основания за повишаване на цените на торовете на вътрешния пазар. А въведените квоти гарантират, че няма да стане. Напротив, поради намаляване на обема на износа на вътрешния пазар, цената може леко да намалее - поради увеличаване на предлагането.
Така правителството решава няколко проблема наведнъж. Не само гарантира продоволствена сигурност и гарантира, че цените на хранителните продукти, отглеждани в Русия, не се повишават. Но също така създава допълнителен натиск върху европейския пазар, увеличавайки дефицита и провокирайки по-нататъшен ръст на цените на торовете.
Тоест или купете руски газ от “Газпром” на по-висока цена и сами произвеждайте скъпи торове, или купете по-малък обем торове на по-висока цена. И двата варианта създават проблеми за селското стопанство на ЕС.
Аз и моите колеги проведохме един вид мозъчна атака и се опитахме да симулираме действията на европейците.
Вариант 1. Страните от ЕС се споразумяват помежду си и ЕС централно позволява на всички свои страни членки да увеличават селскостопанските субсидии. В този случай проблемът ще бъде залят с пари (които по един или друг начин ще отидат в Русия). Но подобен сценарий е малко вероятен, тъй като напоследък европейците не успяват да постигнат споразумение по почти нито един въпрос, включително и по паричните.
Вариант 2. Страните от Европейския съюз не се споразумяват помежду си, но отделни държави започват да нарушават общите европейски регулации и сами да субсидират селското си стопанство. Това ще създаде допълнително конкурентно предимство за техните производители и ще предизвика съпротива и протести от страна на другите. В резултат на това напрежението и броят на конфликтите в ЕС ще се увеличат.
Вариант 3. Властите в Брюксел крещят „Ще умрем, но няма да се подчиним“, а следващата пролет, освен недостиг на енергия и финансови проблеми, Европа ще бъде обхваната от продоволствена криза.
Ние (които благодарение на санкциите и заместването на вноса постигнахме самодостатъчност в продоволствената сигурност и изнасяме всичко - газ, торове, зърно и месо) сме доволни от всички сценарии.
Дъвчем сандвич, усмихваме се и махаме.
Послепис: Още през август предсказах как ще изглежда развитието на събитията в общуването с европейците.
“-Викаш, че няма да ни признаеш изборите?
- Да, няма! Слушате ли, проклети потисници на бременните чеченски гейове!
- Ами добре. А газ за 540 долара за 1000 кубика ще купувате ли!
- Ще.
И заплака”.
Реалността се оказва дори по-прекрасна. И цената на газа е по-висока, а освен това и дефицитът започна да пълзи по веригите.
Превод: В. Сергеев
