/Поглед.инфо/ Липса на опит за съвременна война у военното ръководство

Новото военно ръководство на СССР, представлявано от комисаря по отбраната маршал Тимошенко (от май 1940 г.) и началник на Генералния щаб, генерал на армията Жуков (от януари 1941 г.) се опитва да коригира ситуацията, осъзнавайки добре, че армията не е напълно готова за война. Но, първо, техните правомощия са ограничени (последната дума остава на Сталин), и второ, както народният комисар, така и началникът на Генералния щаб не отговарят напълно на изискванията и допускат редица грешки.

Като цяло висшият командващ състав на Червената армия няма опит в съвременната война и в теорията на военното изкуство разчита основно на опита от войни и ограничени бойни операции (битките в Испания, Хасан, Халхин Гол и особено във Финландия). Това е ясно демонстрирано от срещата на висшето ръководство на Червената армия, проведена в Кремъл само шест месеца преди началото на войната през декември 1940 г. След финландската кампания някои форми на война, свързани с пробиване през отбранителни зони, изграждане на отбрана, оборудване и подготовка на театър на войната, са необосновано преувеличени и подчертани. При обучението на войските се отделя много внимание на преодоляването на укрепени отбранителни линии в ущърб на другите видове бой и методи за маневриране.

Народният комисар на отбраната Тимошенко заявява, че "по отношение на стратегическото творчество опитът от войната на Германия в Европа, може би, не предоставя нищо ново." Когато описва възможностите за фронтовата офанзива, народният комисар по същество отхвърля възгледите за дълбока операция, разработена от съветските военни теоретици. Те са отхвърлени поради неправилно тълкуване на опита от военните операции на Вермахта в Европа през 1940 г., но също така и по организационни и щатни причини. Всъщност с какви сили Червената армия може да пробие тактическата отбранителна зона на противника и да развие успех до етап на оперативен пробив, ако основното средство за развитие на пробива - механизираният (танков) корпус, върху който е поставен залогът дълбока операция, са разпуснати към този момент? Така че една грешка неминуемо води до друга и те трябваше да бъдат коригирани още по време на войната с висока цена.

В командния състав на Червената армия, който е радикално обновен след чистките през втората половина на 30-те години, остро липсва опит, необходимите бойни и оперативни подготовки. Достатъчно е да се каже, че 80% от командирите, започвайки от рота, са били на своите позиции не повече от година. И същевременно има глад за кадри: само на сухопътните войски им липсват почти 67 хиляди командири по отношение.

Грешки в действията на щаба на Главното командване в началния етап на войната

Първата и в много отношения предопределяща последващото негативно развитие на събитията грешка на висшето ръководство е отказът на. Сталин от изпълнението на предложението на народния комисар на отбраната и началника на Генералния щаб за привеждане на войските на западните гранични военни окръзи до най-висока степен на бойна готовност. Едва на 19 юни, със заповед на Народния комисар, войските получават задачата да маскират летища, паркове, бази, складове и да разпръснат самолетите по летищата. Оттеглянето от местата на постоянното разполагане на полевите командни пунктове на армиите също започва едва в навечерието на германската атака.

От разбираем страх да не се даде на германците дори най-малкия предлог за агресия, всички опити на командирите на областите да придвижат поне някои допълнителни сили до границата са грубо потиснати.

Дори в текста на Директива № 1 към войските на западните области с обявяването на пълна бойна готовност (прехвърлянето ѝ в областите е завършено в 00,30 минути на 22 юни 1941 г.) Сталин добави думите: „да не се поддават на никакви провокативни действия, които биха могли да причинят големи усложнения“, все още с надеждата да избегне война.

Съветският лидер не забеляза как е преминал границата, разделяща разумната предпазливост от опасната лековерност.

Действията на военно-политическото ръководство не съответстват на бързо променящата се обстановка на фронта и с началото на войната. Липсва надеждна информация за ситуацията в отбранителната зона и Щабът дава указания за прилагане на контраатаки, които само разпръскват сили и средства и водят до огромни загуби.

През първоначалния период на войната (до 10 юли 1941 г.) съветските въоръжени сили не успяват да решат проблема с отблъскването на атаката на агресора. Последвалите решения на Щаба на Главното командване за подготовката на стратегическите линии и заемането на отбрана от стратегически резерви върху тях са по-адекватни на реалната ситуация.

Предвидени са редица мерки: подготовка на прикривна ивица на подстъпите към Западна Двина и Днепър с напредване на допълнителни сили в нея, провеждане на възпиращи действия от силите на отстъпващите войски и настъпващите резерви и, накрая, прилагане на мощни контраатаки. За разлика от контраатаките, извършвани по време на гранични битки, на този етап от воденето на бойни действия, войските, участващи в контраатаките, са били натоварени с точно такава задача - да забавят настъплението на противника и да спечелят време да де поеме отбраната по подготвените линии.

Техническото и логистично превъзходство на Вермахта

Въпреки че размерът на въоръжените сили на СССР в предвоенните години се увеличи значително - от 1,9 милиона души през 1939 г. на 4,9 милиона до 1 юни 1941 г., тяхната бойна ефективност намалява. Количественият растеж идва на голяма цена. Едновременното разполагане за кратък период от време на голям брой нови формирования води до намаляване на нивото на тяхната материална обезпеченост и се отразява негативно върху бойната готовност. Освен това преобладаващото мнозинство бронирани и механизирани формирования са претърпели реорганизация.

Ситуацията се влошава от пренасочването на запад на по-голямата част от войските на граничните области във връзка с кампанията в Източна Полша, войната с Финландия и влизането на балтийските страни в СССР. Укрепените райони, съществували по линията на бившата държавна граница, са обезоръжени, а изграждането и оборудването на подобни укрепления на новата граница до началото на войната или тъкмо са започнали, или укрепените райони са в етап на полуготовност.

В експлоатация на ВВС почти 83% от самолетите са със стари конструкции, които значително отстъпват на самолетите на германските ВВС по технически полетни технически данни. Дори новите типове самолети, въведени в експлоатация през 1940 г. и през първата половина на 1941 г., се отличават със слабо въоръжение и ниска издръжливост.

Напълно готовите за бой танкове в Червената армия са 3800 единици срещу 4300 танкове във Вермахта, със значително превъзходство в общия брой танкове от съветска страна. Оформя се удивителна ситуация, когато Съветският съюз, с почти 20 хиляди танкове, е почти напълно в състояние да завърши само един механизиран корпус (1031 танка по щат), докато Германия, разполагайки с половина бронираните машини, успява да създаде не само моторизиран корпус, но и четири танкови групи (като танкови армия).

Най-негативно влияние върху бойната готовност и бойната ефективност на нашите въоръжени сили оказва слабата организация на бойния контрол на всички нива, базирана на жична комуникация, която лесно може да бъде деактивирана. Оборудването на превозните средства е изключително слабо, което пряко повлиява на маневреността на войските.

Съвсем очевидно е, че огромната работа, извършена в навечерието на войната по изграждането на въоръжените сили и техническото им оборудване, позволява на Съветския съюз не само да устои на удара на ужасната разрушителна сила, но и в хода на събития, постепенно променят обстановката на фронта в своя полза.

Не напразно личният представител на президента на САЩ Хопкинс, който е в Москва на 30-31 юли 1941 г., след преговори със Сталин и други съветски държавни и военни лидери, информира Рузвелт: „Много съм уверен по отношение на съветско-германския фронт. Тук съществува твърда решимост за победа”

Превод: В. Сергеев