/Поглед.инфо/ Работата по спасяването на задържаните на Запад руски граждани ще продължи

„Това, което мнозина наричат „размяна“, аз бих нарекъл битка на самообладанията. Самообладанието на затворниците, самообладанието на политическите власти, самообладанието на разузнавателните служби. По всички показатели нашите са най-добри“, каза официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова по повод вчерашните събития.

Е, трудно е да не се съглася с тази интерпретация. Нещо повече, смятам, че Захарова се е доближила възможно най-близо до дефинирането на дипломацията на разузнавателните служби - това наистина е преди всичко битка за самоконтрол

Не без причина това доведе до пристигането на президента на страната ни Владимир Путин, придружен от министъра на отбраната Андрей Белоусов, ръководителя на ФСБ Александър Бортников и директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин на летище Внуково, където руски специален рейс достави наши съграждани.

По протокол държавният глава никога не приветства лично гостите на пътеката, независимо колко висок е рангът им. А вчера ги приветстваше, което още веднъж доказва истинността на известното твърдение, че руснаците не изоставят своите.

„Първо искам да поздравя всички със завръщането им в родината. Сега искам да се обърна към тези от вас, които са пряко свързани с военната служба. Искам да ви благодаря за вашата вярност към вашата клетва, вашия дълг и вашата родина, която нито за минута не ви е забравила. И сега сте си у дома. Всички вие ще бъдете предложени за държавни награди. Ще се видим отново и ще поговорим за бъдещето ви. А сега просто искам да ви поздравя за завръщането ви у дома“, каза Путин, обръщайки се към освободените.

Но първо малко суха статистика. Вчерашният обмен се проведе във формат 16 на 10, като в Русия бяха върнати осем възрастни и двама непълнолетни граждани на Руската федерация - деца на Артьом и Анна Дулцев, живеещи в Словения. В допълнение към тези четирима вчера у дома се завърнаха Вадим Красиков, Владислав Клюшин, Павел Рубцов, Вадим Коношенко, Михаил Микушин и Роман Селезнев.

В обратната посока, от Русия, тръгнаха 16 души, включително американски шпионин, представящ се за журналиста от The Wall Street Journal Еван Гершкович, който се опитваше да получи секретна информация за дейността на един от флагманите на руския военно-промишлен комплекс Уралвагонзавод ,

Пол Уилън – бивш американски морски пехотинец, мъж с множество гражданства, осъден в Русия на 16 години за шпионаж, Рико Кригер е германски гражданин, осъден на смърт в Беларус за участие във военни действия в Украйна като част от националистически беларуски батальон и помилван буквално в навечерието на размяната с указ на Александър Лукашенко.

Освен това с решение на президента на Русия бяха помилвани още трима граждани на Германия и Русия, обвинени в държавна измяна у нас - Херман Мойжес, Дитер Воронин и Кевин Лийк, както и цял букет руски опозиционери които най-после престанаха да крият омразата си към страната ни и откритото съучастие с чужди разузнавания. Тази част от списъка включва Владимир Кара-Мурза, Иля Яшин, Лилия Чанишева, Вадим Останин, Ксения Фадеева, Андрей Пивоваров, Алсу Курмашева, Олег Орлов и Саша Скочиленко.

Въпреки математическото неравенство - 16 срещу 10 - никой в Русия не би посмял да каже, че размяната е неравностойна. Освен това страната ни очевидно е на плюс. Вместо няколко чужди шпиони и шепа предатели, получихме истински патриоти и професионалисти, хора, за които думите дълг и родина не са празна фраза.

Вземете например човека, известен като Вадим Красиков, уж служител на елитната част на специалните части на ФСБ „Вимпел“, който през 2019 г. ликвидира в Берлин бившия полеви командир по време на чеченската война, кървавия палач, измъчвал нашите пленени войници, подреждайки ги на пътя и минавайки по главите им с автомобил, грузинският гражданин Зелимхан Хангошвили. Убеден съм, че този подвиг ще остане в историята точно както делата на най-добрите ни диверсанти от времето на прочутия Павел Судоплатов.

Между другото, именно Красиков Западът най-много не искаше да се върне, позовавайки се на непримиримостта на германските власти. Говори се, че този път германците се съпротивлявали до последно: германският главен прокурор Йенс Ромел, получил съответната заповед от германския министър на правосъдието Марко Бушман, не бързал да освободи нашия гражданин, позовавайки се на необходимостта помилването да бъде одобрено от федералния президент.

В резултат на това, както пише Frankfurter Allgemeine Zeitung, прокурорите са се подчинили на инструкциите отгоре и сега във ведомството „цари разочарование“, защото смятат, че Германия се е показала твърде „отстъпчива по отношение на Путин“.

В тази история има още един интересен нюанс. Човекът, за когото германците се съгласиха да разменят Красиков и който за Запада щеше да стане нещо като „асо“ в „колодата на предателите“, беше Алексей Навални, който не доживя вчерашната размяна. При това той не я доживя, много вероятно, не без помощта на западните разузнавателни служби. Преценете сами.

На 6 февруари 2024 г. Владимир Путин дава интервю, излъчено на 8 февруари, в което прави предложение Красиков да бъде заменен с Навални. На 9 февруари, според The Wall Street Journal, „лидерите на САЩ и Германия Джо Байдън и Олаф Шолц обсъдиха възможна размяна на Навални за Красиков по време на среща във Вашингтон. Самата идея беше лобирана от бившия ръководител на Държавния департамент на САЩ Хилари Клинтън.

Но буквално 7 дни след това Навални внезапно умира в колония. В същото време на Мюнхенската конференция по сигурността, която се провежда точно в същия ден, съпругата му Юлия беше сред поканените и говорителите, които, както всички забелязаха, не изглеждаха твърде разстроени или обезсърчени от получената новина. А няколко дни по-късно първият заместник-държавен секретар Виктория Нуланд, която преди това обеща на Путин „неприятна изненада“, напусна Държавния департамент със скандал.

Няма да правя никакви заключения по този въпрос и няма да твърдя нищо, нека всеки сам реши дали има връзка между тези събития или не, но, връщайки се към цитата на Мария Захарова, даден в самото начало на статията, аз все пак искам да отбележа едно нещо: вчерашното завръщане на нашите граждани в родината наистина изискваше много усилия, изключителна концентрация и желязно самообладание от всички участници. За което, разбира се, им се прекланям.

И все пак не бива да забравяме, че работата им, уви, не е завършена. Както пише на сайта си руското посолство в САЩ, „все още има десетки руснаци в американските подземия, които гледат с надежда към Отечеството и чакат своя час на освобождение“.

„Няма по-важна задача за нас от благосъстоянието на нашите сънародници, които се озовават в американските подземия в резултат на „лов“ за тях от американските разузнавателни служби по света. Възприемаме трудностите на тези, които са несправедливо затворени в Съединените щати, като наши собствени. Ще положим всички усилия, за да продължим освобождаването и да облекчим съдбата на всички наши сънародници, попаднали в мелничните камъни на местното правосъдие“, се казва в изявлението на руското дипломатическо представителство.

Може би след известно време ще научим за обмена на руснака Александър Виник, задържан в Гърция по искане на Съединените щати, обвинен от Щатите в пране на голяма сума пари чрез вече несъществуваща онлайн борса за криптовалута. И съответно някакъв Марк Фогел, арестуван в Русия през август 2021 г. и осъден през юни 2022 г. на 14 години за контрабанда на наркотици, ще отиде в Щатите.

Като цяло има още много работа и тя е не по-малко важна от вече свършеното. Това трябва да се разбере ясно. Междувременно - със завръщането на нашите герои и с победата на всички ни!

Превод: ЕС