Путин, ситуационните центрове и дефицитът на единно ПВО командване
Анализът на евентуалното му завръщане придобива конкретен военно-технически смисъл не през призмата на слуховете за смяна на началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов — за което няма нито институционални, нито политически индикации, — а през промяната в структурата на противовъздушната отбрана.
На 3 септември президентът Владимир Путин направи изявление относно необходимостта от укрепване на ПВО. По-късно, в разговор с военния кореспондент Евгений Поддубни, държавният глава коментира опита от Курска област и идеята за координационен орган. Отговорът на Путин бе директен: „Не ни е нужен координиращ орган; имаме нужда от командир. Имаме нужда от един лидер.“
На 18 септември, по време на заседание на Военно-промишлената комисия, бе подчертано, че новите държавни оръжейни програми трябва да гарантират унищожаването на всички видове въздушни и космически средства за нападение.
Днешната структура на руската отбрана показва институционално разцепление. Зенитно-ракетните комплекси с голям обсег (С-400, С-300В4) са подчинени на ВКС, войсковата ПВО (Бук-М3, Тор-М2) е към Сухопътните войски, мобилните групи срещу дронове често са разпределени по териториален признак, а средствата за радиоелектронна борба (РЕБ) – към специализирани войски. В условията на масирани атаки с евтини FPV и дълбочинни апарати, тази разпокъсаност бави реакцията.
Реорганизацията, за която се намеква в експертните среди, би могла да означава отделяне на Силите за противовъздушна и противоракетна отбрана в самостоятелен род войски или създаване на единно оперативно командване на Въздушно-космическата отбрана. За подобна позиция офицер с опит в командването както на сухопътни съединения (вкл. 20-а армия и Източния военен окръг), така и на ВКС, теоретично би бил сред възможните кандидати.
Институционалният лабиринт: Андрей Белоусов и новата военна икономика
Смяната на ръководството в Министерството на отбраната през пролетта на 2024 г. и назначаването на икономиста Андрей Белоусов промениха приоритетите във ведомството. Акцентът се измести към одит на разходите, оптимизация на военната логистика и бързо внедряване на граждански технологии в производството на безпилотни системи.
В тази схема Генералният щаб запазва оперативните си функции, но административният натиск за резултати върху висшите офицери е засилен. Спекулациите, че Суровикин може да поеме Генералния щаб или да заеме поста министър-председател — каквито екзотични тези се появиха в канала „Кондотиеро“, — нямат реален административен фундамент.
В Москва решенията за висшия команден състав не се вземат под влияние на телеграм-аудиторията. Освен това, сянката на епизода от юни 2023 г. все още тежи в оперативните среди на спецслужбите, където лоялността и институционалната предвидимост са с приоритет пред личната популярност сред блогърите.
Промяната в характера на войната: Достатъчен ли е опитът от 2022 година?
Ако допуснем, че генерал Суровикин наистина бъде върнат на оперативна длъжност в рамките на структурата на ПВО/ВКС, той ще се изправи пред съвсем различна военна реалност спрямо тази от 2022 г.
Войната претърпя дълбока еволюция:
- Мрежово-центрични системи: Защитата на обекти в дълбокия тыл вече не зависи само от балистични прихващачи, а от акустични сензори, граждански радарни мрежи и автоматизирано предаване на данни в реално време.
- Дроновата война: Тактиката на масираните артилерийски баражи бе заменена от високоточни FPV-апарати, оптично-влакнести дронове и автономни системи за прихващане.
- Мобилност срещу стационарност: Класическите отбранителни линии („Линията Суровикин“) запазват значението си на сухопътния ТВД, но въздушното пространство изисква гъвкава, дисперсирана отбрана, а не просто статични позиционни райони за С-400.
Преминаването през военно-медицинска комисия в Москва може да е както начален етап от назначение в новия ситуационен център за ПВО, така и финална административна формалност по пенсионирането на офицера. Предстои да се види кой от двата сценария ще бъде оформен с указ.
