/Поглед.инфо/ Балтийско море ще загуби своя безядрен статут, ако финландците и шведите все пак решат да се присъединят към НАТО. Това заявиха в Съвета за сигурност на Русия. Военните експерти предупреждават, че нашите сухопътни сили, военна авиация и ПВО ще трябва да укрепят границата в района на Санкт Петербург, а част от нашите ядрени ракети ще бъдат пренасочени към Хелзинки и Стокхолм. Наистина ли финландските и шведските политици искат да живеят в статуса на потенциални мишени?

С присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО Русия ще има повече официално регистрирани противници, каза Дмитрий Медведев, заместник-ръководител на Съвета за сигурност на Русия. В този случай Русия ще укрепи западните си граници и тогава „вече няма да се говори за безядрен статут на Балтийско море“, подчерта заместник-ръководителят на Съвета за сигурност.

Министърът на отбраната на Финландия Анти Кайконен каза в четвъртък, че страната ще кандидатства за членство в НАТО преди лятото. „След Великден парламентът ще започне дискусии. И окончателното решение може да бъде взето до края на май“, обеща военният министър. Ден по-рано финландското правителство внесе в парламента доклад, една от точките на който е посветена на въздействието върху ситуацията от евентуалното влизане на Финландия в НАТО. В края на доклада има приложение с възможни стъпки за присъединяване, ако се вземе такова решение. Също в сряда финландският премиер Сана Марин каза, че Хелзинки ще вземе решение дали да кандидатства през следващите няколко седмици.

Що се отнася до Швеция, според базираната в Стокхолм „Свенска Дагбладет“ премиерът Магдалена Андерсон вече е решила да се присъедини към НАТО. Шведското правителство планира да подаде кандидатурата на срещата на високо равнище на Алианса в края на юни в Мадрид. „Афтонбладет“ съобщи, че управляващата Социалдемократическа партия вече е свикала извънредно заседание на ръководството си за 24 май, на което може да се вземе решение за подкрепа за членство в НАТО. Подобно решение взеха и дясната опозиция Шведски демократи, което означава, че мнозинството в Риксдага (парламента на страната) подкрепя идеята за присъединяване към Северноатлантическия алианс.

Потвърждение за готовността на Алианса за ново разширяване към руските граници може да се счита изявлението на британския външен министър Лиз Тръс в четвъртък. „Руските заплахи срещу скандинавските и балтийските страни не са нови и само укрепват нашето единство. Швеция и Финландия са свободни да избират своето бъдеще без никаква външна намеса. Великобритания ще подкрепи всяко решение, което те вземат“, каза шефът на външното министерство. Германският външен министър Аналена Бербок също говори по същото време и почти дословно. „Ако Финландия и Швеция решат да направят това, добре дошли“, каза ръководителят на германската дипломация.

Алиансът е готов да приеме двете страни в най-кратки срокове и с минимални бюрократични процедури, заяви Медведев. Той припомни, че САЩ и Канада също приветстват тази инициатива и призова Русия да отговори на случващото се „без емоции, със спокойна глава“.

Как ще се промени границата на НАТО

В същото време не бива да забравяме (и Медведев ни напомни за това), че укрепването на НАТО в Северна Европа е ново предизвикателство за Русия. Дължината на сухопътните граници на страните от Алианса ще се удвои, а границите ще трябва да бъдат укрепени, каза Медведев. Според него ще е необходимо сериозно да се засили групировката на сухопътните войски и противовъздушната отбрана, да се разгърнат значителни военноморски сили във водите на Финския залив. „Досега Русия не е предприела такива мерки и няма да ги предприеме. Ако сме принудени – добре“, каза заместник-ръководителят на Съвета за сигурност.

Москва ще предприеме необходимите мерки за осигуряване на своята сигурност и отбрана, ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО, потвърди руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко. „Ясно е, че имаме граница с Финландия – 1300 км. Това ще означава радикална промяна във военно-политическата обстановка и е ясно, че ще бъдем принудени да предприемем мерки за осигуряване на нашата сигурност и отбрана, които считаме за необходими“, каза той, отговаряйки на въпрос за възможността Русия да разположи ядрено оръжие в Балтийския регион. Дипломатът припомни, че неутралният статут на тези държави за дълго време осигурява много високо ниво на тяхната сигурност, а Грушко нарече самия регион „регион на мир, сътрудничество и много надеждна платформа за изграждане на добросъседски отношения с Русия“.

Припомняме, че в Далечния север страната ни граничи с Норвегия, която е част от Алианса. На юг, от Финския залив до Черно море, в ивица се простира ивица от страните от НАТО от „санитарния кордон“ – от Естония до Румъния. В същото време Северна Балтика засега наистина остава регион на мира. Съседката "отвъд морето" Швеция, която някога е била една от водещите военни сили в Европа, след Наполеоновите войни, тоест повече от 200 години, съблюдава ненамеса в конфликтите. Финландските Аландски острови имат статут на демилитаризирана зона от средата на XIXвек насам.

Граничейки с Русия по суша, Финландия е извън блоковете от края на Втората световна война (в която е съюзник на нацистка Германия до 1944 г.). Но дори по време на Великата отечествена война и по време на войната от 1939-1940 г., която се нарича „Зимна“ във Финландия, тази сега неутрална страна пряко заплашва Ленинград. Боевете се водят на Карелския провлак и всъщност в Карелия. Войските на маршал Манерхайм, припомняме, са отговорни за блокадата на Ленинград от север. Влизането на Финландия в друг антируски съюз (НАТО) наистина означава нова заплаха от северозапад.

Украинският фактор повлия ли на финландците?

Заместник-ръководителят на Съвета за сигурност Медведев отказа да свърже разширяването на Алианса с руската военна специална операция в Украйна, тъй като „опитите за привличане на Швеция и Финландия към Алианса са правени и преди“.

„И Финландия, и Швеция, въпреки липсата на официално членство в НАТО, участват в мащабни учения на Алианса през последните няколко десетилетия“, коментира бившият ръководител на зенитно-ракетните войски на Специалните сили на ВВС на Русия“, смята полковникът от запаса Сергей Хатильов. „Освен това цели ескадрили от шведската бойна авиация и сухопътни корпуси участваха в арабските кампании на съюзниците. Така че по отношение на военното обучение и интеграцията с НАТО и двете страни не се различават от членовете на Алианса“, допълни той.

В същото време Медведев подчерта, че сега общественото мнение и в двете страни по въпроса за необходимостта от присъединяване към НАТО е разделено приблизително наполовина, въпреки „максималните усилия на местните пропагандисти“. „Никой с всичкия си не иска да вдига цените и данъците, да увеличава напрежението по границите, „Искандер“, хиперзвукови и ядрени кораби буквално на една ръка разстояние от собствения си дом. Да се надяваме, че все пак разумът на северните ни съседи ще победи. Но ако не, тогава, както се казва, „той сам дойде“, обобщи Медведев.

В същото време отбелязваме, че финландските социолози доказват, че общественото мнение в страната се е променило драстично по отношение на членството в НАТО именно на фона на настоящите събития в Украйна. Последното допитване на частната телевизия МТВ показа, че 68% от анкетираните са за присъединяването, докато само 12% са против. Финландският министър на отбраната Кайконен също посочи тези измервания на общественото мнение. „От десетилетия подкрепата за НАТО е била около 20%. Сега настроението се промени, и то силно“, каза шефът на Министерството на отбраната на страната.

Що се отнася до изявленията на Медведев и Кайконен за присъединяване към НАТО, "и двамата са прави", отбеляза Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни отношения. „Медведев има предвид това, което лидерите на НАТО са казвали многократно. Генералният секретар на НАТО Столтенберг каза, че ако Швеция или Финландия искат да се присъединят към НАТО, те ще бъдат приети единодушно за един ден. Можем да кажем, че той упорито ги кани“, отбеляза експертът. „Но Кайконен също е прав. Според всички проучвания на общественото мнение настроението на финландците се е променило драстично след 24 февруари. Ако по-рано малцинство от избирателите бяха за присъединяване към НАТО, сега за първи път тази идея се подкрепя от мнозинството.

Според Кортунов това може да е уникален момент за вземане на решение привържениците на НАТО. „Защото ако конфликтът приключи и настъпи някаква деескалация, тогава най-вероятно общественото мнение отново ще се върне към първоначалния баланс, когато мнозинството подкрепя идеята за неутрален статут на страната“, отбеляза експертът.

Кой е по-ценен за НАТО?

„Финландия запази въоръжените си сили след Студената война. В този смисъл тя ще бъде по-ценен член на НАТО от Швеция. Освен това Финландия граничи с Русия и ще създаде допълнителни затруднения на границата, тоест ще има по-значими последици по отношение на отбраната. Максимумът, който може да направи Швеция, е да промени баланса на силите в Балтийско море“, подчерта Кортунов.

От политическа гледна точка обаче именно Стокхолм, поради критичното си отношение към Русия, е по-подходящ за ролята на новодошъл в Алианса. „Финландия отдавна действа като мост между Русия и Запада. Ако говорим за геополитически последици, то за руското ръководство влизането на Финландия в НАТО ще се възприеме по-болезнено от влизането на Швеция“, добави политологът.

Ако Швеция се присъедини към НАТО, военно-индустриалният комплекс на страната ще пострада, губейки позициите си в много отношения. Членството в Алианса ще ускори тези процеси, защото „страната ще започне да преминава към общонатовски модели, в частност към американските оръжейни системи“. „Неслучайно Финландия вече купува не шведски изтребители, а американски Ф-35“, припомня експертът.

Как може да отговори Русия?

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков препоръча да се изчака планът на Министерството на отбраната за укрепване на западните граници на страната. Така представителят на Кремъл отговори на въпроса за възможността за разполагане на руско ядрено оръжие в Балтийско море.

В случай на приемане в Алианса основният въпрос ще бъде следният: какво точно ще разположи НАТО на територията на тези страни, отбеляза Хатильов. „Вероятно, освен всичко друго, това ще бъдат и ударни ракетни системи“, предположи военният експерт. „Как ще отговорим? Веднага ще кажа: няма нужда бързо да се поднасят и сглобяват ядрени оръжия по границите - те ще останат на редовните си позиции, но ще бъдат пренасочени. Военната авиация на север ще добави маршрути и ще въведе допълнителни цели. Освен това в района със сигурност ще бъдат въведени допълнителни „Искандер“. Що се отнася до ядрените оръжия на кораби във Финландския залив, струва ми се, че няма да има нужда от поставянето им, но Генералният щаб може да вземе решение въз основа на ситуацията.

В случай, че Хелзинки се присъедини към НАТО, най-голямото подсилване ще бъде извършено на южния участък на финландската граница – за защита на индустриално-икономическия район на Санкт Петербург, прогнозира експертът. „Времето на полета на вражеските ракети ще се промени значително, в края на краищата разстоянието от града до границата е около 200 км. Така, войските, разположени в близост до Санкт Петербург, ще трябва да носят бойно дежурство в режим на постоянна готовност. Освен това там най-вероятно ще бъдат разположени допълнителни системи за противовъздушна отбрана от най-новите модели за работа по цели на малка и голяма надморска височина. Авиацията ще трябва да изпълнява бойно дежурство не от летището, а в готовност във въздуха“, обясни военният експерт.

Сериозно ще бъдат подсилени и военноморските части на граничните войски и поделенията на Министерството на отбраната по сухопътната граница, убеден е анализаторът. „Ако говорим за количество, тогава за възпиране е достатъчно да се създаде едно общовойсково формирование с пълен щаб от две до десет хиляди души“, смята Хатильов.

Експертът припомни също, че Генералният щаб предвижда създаването, ако е необходимо, на авиационни части, оборудвани с балони. „ Те могат да бъдат разположени по границата, включително с Финландия, като физическа защита срещу цели на малка надморска височина като дронове, както и за постоянно въздушно разузнаване“, заключи източникът.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели