/Поглед.инфо/ В нашата литература политическата реторика почти не използва понятието „народ“, то беше умишлено извадено от употреба през 90-те години. Народът беше заменен с "общественост", "гражданско общество", "избиратели", но тъй като то обективно съществува, проявите на неговото мнение и ще трябва да се вземат предвид.

Например, в украинския конфликт Западът разчиташе на бързото сваляне на властта в Русия поради несъгласие с провеждането на специална операция, подведен от мнението на руската общественост, представлявана от творческата и техническата интелигенция.

Оказа се, че хората, които са единствените способни да свалят правителството или могат да позволят на пучистите да свалят правителството и обществото далеч не са едно и също нещо.

Докато, например, украинският народ през 2014 г. всъщност подкрепи пучистите от Майдана и им позволи да вземат властта, сваляйки Янукович. Но не навсякъде, поради което в Донбас избухна гражданска война, а Крим влезе в състава на Руската федерация.

Казват, че лидерите на Майдана са излъгали очакванията на украинския народ - това е вярно. Както и фактът, че Русия осем години мами очакванията на жителите на Донбас, които направиха твърд избор между режима на бандеровците в Киев и Москва.

Въпреки че жителите на Донецк и Луганск бяха добре наясно, че присъединяването към Руската федерация няма да реши икономическата програма на тяхното въстание, например, то не обещаваше превръщането на тежката промишленост, с която регионът е известен, в обществена собственост, за да избави миньорите и работниците от бедността.

Още един малък, но интересен пример как се проявява волята на народа. Когато избухна пандемията в Китай, властите действаха много сурово, като обявиха политика на нулева толерантност към ковид. Огромен милиард и половина Китай се превърна в непрекъсната карантинна зона, в която страдаха всички - от обикновените граждани до големите корпорации.

Тогава беше проведена ваксинационна кампания, която няма аналози в историята по масов характер: 90% от населението беше ваксинирано. И го направиха доброволно, доверявайки се на властите. Задължителна ваксинация в Китай, както и в някои европейски страни, не беше обявена.

Нямаше протести, нямаше погроми, както на Запад, китайците тихомълком, във формация, се ваксинираха, защото партията и правителството казаха: „Трябва“. Кампанията за ваксиниране се основаваше на убеждаване и социален натиск.

Но онзи ден властите в Пекин решиха да въведат изискване за задължителна ваксинация при посещение на обществени места: кина, спортни събития, музеи, театри. Въпреки факта, че 90% от китайците вече са ваксинирани, възникна вълна от възмущение, хората почувстваха, че не вярват, че са неоснователно потиснати.

Властите отстъпиха, потвърждавайки, че въпреки че ваксинацията е желателна, тя е доброволна и няма да има ограничения за присъствие на събития. И къде има повече демокрация след това, в Китай или на Запад?

Четири основни характеристики, които характеризират народа

Лесно се вижда, че волята на народа бързо и ясно се проявява преди всичко в несъгласието с нещо. Украинците подкрепиха Майдана не защото всички без изключение станаха бандеровци, а защото бяха уморени от Янукович, корупцията и бедността.

Вярно, новото правителство донесе още повече корупция и бедност на украинската земя, към които се добави национално унижение. Защо мълчат през последните девет години?

Това е втората особеност на почти всички народи - след енергичен изблик на недоволство следва дълга фаза на натрупване на "социална енергия" и гняв. Хората почти винаги са елементарна субстанция, с прилив на активност, последван от отлив.

В специалната операция руските политически стратези разчитаха на вътрешната конфликтна природа на украинското общество, вярвайки, че бърз военен удар ще доведе до колапс на политическата система, въстание на народа или лоялното им отношение към кампанията на руската армия . Този процент се оказа донякъде надценен, но все пак отчасти оправдан.

В Украйна не избухна партизанско движение - знак, че хората възприемат военните действия като вътрешна война; в освободените територии мнозинството от населението е за бързото приключване на специалната операция чрез изтласкване на украинските формирования дълбоко в страната; има ясна тенденция за признаване на руските власти, може би не така, както би се искало на някой в президентската администрация, а като „най-добрия от вариантите“.

Третата ключова характеристика на народа, допълваща първите две, е неговата лековерност, внушаемост, особено във фазата на нарастваща активност.

Надигащите се на размирица хора прекрасно разбират какво да счупят и унищожат, но нямат представа как да организират и изградят живота по нов начин. Това използват различни мошеници, авантюристи и агенти на чужди разузнавания, които се превръщат в „лидерите на Майдана“.

Това обаче не означава, че хората са нещо като капризна млада дама, която дълго мълчи, а след това шумно скандализира, без да разбира какво иска.

Именно това отношение към народа насаждаха монархистите, вярвайки, че им трябва патриарх, мъдър монарх, който да ги ръководи по бащински начин, ту да ги наказва с камшик, ту да им угажда с морков.

Народът бавно, но се учи, става зрял. Например, народът на Русия научи добре уроците от 1990-те години и разработи ваксинация срещу западния либерализъм. И колкото и усилия да полагат прозападните пропагандисти и агитатори, нашият народ никога няма да бъде измамен така, както украинците бяха измамени с техния „европейски избор“ през 2014 г.

Вярно е, че в повечето случаи хората се учат изключително от собствените си грешки и са имунизирани срещу опита на другите.

Практиката от 90-те години на миналия век беше различна за руския народ и народите от другите бивши републики на СССР. Украинци, балти, арменци, казахи и други народи "увиснаха" в епохата на Беловежките споразумения заради национализма.

Като цяло те „излязоха“ от едно семейство на съветския народ, изкуствено се обособиха поради фалшиви национални чувства и фалшива националистическа идеология, която активно се внедрява от Запада.

Руският народ, въпреки своята многонационалност, се оказа по-силен от връзките на руския език, руската култура, общото историческо минало, преди всичко съветското, и икономическите връзки. Днес е очевидно, че през 90-те години Западът и местните националисти заложиха и на разпадането на РСФСР.

Народът на Беларус, напротив, поради субективния фактор на властта, Лукашенко успя да заобиколи привидно неизбежния етап на трудни времена след разпадането на СССР. Същото се случи и в Приднестровието.

Но не става въпрос само за политическите лидери, политическите лидери се държат до степента, в която обществото има търсене на тяхната политика. И тъй като властите на Беларус и Приднестровието не са променили вектора на развитие от десетилетия, това означава, че народите на тези страни са доволни, поне отчасти.

Дали това е тяхната зрялост или глупост, историята ще прецени, но засега само отчаян западник може да иска да превърне Беларус във втора „Украйна“, а Приднестровието – в друга гореща точка.

Народите на Грузия, Армения, Казахстан, Киргизстан вълнообразно надигат недоволството, свалят правителства или налагат смяна на управляващите, но по никакъв начин не разбират, че векторът на национализма и западничеството се върти в кръг.

И така, четвъртата черта на народа е наличието в него на мъдрост, фиксирана предимно в историческата памет. Именно мъдростта на народа определя неговата зрялост, която се изразява в интуиция, усет.

Например, нашите хора са много чувствителни към Бандера, докато западният обикновен човек е готов да слуша извинения за отделни случаи на национализъм и други подобни. Възприемчивостта на хората към тази или онази система от идеи, към тази или онази програма за действие зависи от обема и качеството на историческата памет.

Народът е колективът

Теорията на демокрацията заменя концепцията за народа с концепцията за избор на власт и вземане на решения от мнозинството. Но хората не са просто мнозинство, не са съвкупност от граждани или избиратели.

Случва се хората масово да гласуват за кандидат-президент, а година по-късно също масово го свалят. Хората са субстанция, която не се вписва добре в сухи формални правни схеми и процедури.

Народът е колектив, връзките между хората, освен това връзките са исторически обективни, изключително стабилни, възникващи на базата на общо икономическо пространство, език, култура и начин на живот. Този колектив има обществено съзнание в национална или многонационална форма.

И общественото съзнание на хората изобщо не е това, което медиите пишат и показват по телевизията и дори не коментират в интернет, а това, което мнозинството от хората наистина мислят, и онези вътрешни пружини, скрити вектори в масовата психология, които са невидими и присъстват в мисленето.

Например мнозинството на думи може да е доста лоялно към Запада, но ако някой някъде извика „нашите ги бият” или „клеветят паметта на Победата”, отношението моментално се променя на обратното.

Да разбереш, да почувстваш стремежите на хората, техните стремежи е най-висшето умение в политиката. И да разбереш, да почувстваш стремежите, стремежите на хората, не за да ги манипулираш, а за да им служиш вярно, е голяма рядкост.

Какво иска народът на Русия?

Сега, поради обективни обстоятелства, в нашия народ се е развила уникална ситуация, когато неговите разрушителни, визуални послания органично се вливат в градивни.

Така нашият народ най-категорично иска независимост от Запада, не иска да бъде нито източник на суровини, нито негов смислов придатък. Той е против американската хегемония в света, отвратен е от унижението на своето историческо минало, преди всичко на съветското. Това е основното, което следва от наситения политически опит от последните десет години.

Това желание при осъществяването му обективно се разлага на три компонента: външнополитически, вътрешнополитически и икономически.

Няма нищо по-несериозно и просто от това да говориш от името на хората, но въпреки това съвкупността от знаци косвено ни позволява да направим следните изводи.

Във външната политика нашият народ иска уважение към Русия и мир, като признава, че няма други пътища за това, освен чрез открита конфронтация със Запада. Затова той приветства изкореняването на бандеровците.

Във вътрешната политика нашият народ иска бързо отхвърляне на сервилността към Запада и изкореняване на либерализма.

В икономиката нашите хора искат развитие на производството, самозадоволяване, деолигархизация и справедливо разпределение на богатството на страната.

Читателят може да възрази, че авторът поема твърде много върху себе си, формулирайки волята на народа. Но в случая ситуацията е такава, че няма други начини за пълна реализация на желанието на хората за независимост от Запада, което е напълно признато от абсолютното мнозинство наблюдатели.

Следователно може би такива формулировки са твърде арогантни, но въпреки това отразяват самия органичен поток от недоволство в нещо градивно. Историята принуждава народа ни да следва самостоятелен път на развитие и народът го усеща.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com