/Поглед.инфо/ Изминалата седмица стана знаменателна по отношение на символите на руската история в Беларус: в центъра на Минск беше открит паметник на една от най-почитаните исторически личности на Русия княз Александър Невски. Какво символизира този паметник и какви паметници бяха откривани в Беларус само допреди няколко години?

Тържествено откриване на паметника се състоя в столицата на Беларус. Както във всеки голям град, в Минск има много такива, но този път събитието е нестандартно - това е първият конен паметник в столицата на страната. И е посветен не на кого да е, а на светия княз Александър Невски, една от най-значимите исторически личности за Русия.

На тържествената церемония присъстваха патриаршеският екзарх на цяла Беларус, митрополит Мински и Заславски Вениамин, комисарят по въпросите на религията и националностите Александър Румак, посланикът на Руската федерация в Република Беларус Борис Гризлов, помощникът на президента на Русия, председателят на Руското военноисторическо дружество Владимир Медински, заместник-председателят на Минския градски изпълнителен комитет Артьом Цуран, духовенство, представители на обществени организации, сдружения на сънародници, студенти.

Символичната лента на церемонията по откриването на паметника прерязаха руският посланик Борис Гризлов и помощника на президента на Беларус - градският инспектор от Минск Александър Барсуков. Чинът по освещаването на паметника бе извършен от патриаршеския екзарх Вениамин.

Високият 11 метра паметник е издигнат в парк близо до руското посолство в Беларус. Светият княз Александър Невски е изобразен седнал на кон със знаме в дясната си ръка.

По периметъра на пиедестала са отлети три релефа. Изображенията са посветени на три събития от живота на Александър Невски. Това е благословия за брака с полоцката принцеса Александра Брячиславна във Витебск през 1239 г., епизод от битката при Нева през 1240 г., където князът е изобразен до воина Яков Полочанин, както и сцена на приемане на почетни посланици - папски легати, които са пристигнали при него с дипломатическа мисия, но са получили отказ да премине към католическата вяра.

Изпълнението на проекта за създаване на паметника, чиято идея за поставяне беше подкрепена от президента на Беларус Александър Лукашенко, започна през 2022 г. от руското посолство с подкрепата на Белоруската екзархия и Минския градски изпълнителен комитет. Свети Александър Невски е дълбоко почитан в Белоруската православна църква. Например през XIX век само в Минската епархия е имало 20 църкви, осветени в негова чест. Днес в Белоруската православна църква има около 40 църкви, осветени в чест на светия княз Александър Невски, три от които (в Кобрин, Мстиславъл и Марина Горка) са катедрални храмове.

Но доскоро позицията на белоруските власти по отношение на увековечаването на руски исторически личности беше различна.Така, когато обществеността на Минск поде инициативата за възстановяване на първия паметник в града - бюста на Александър II Освободител, поставен през 1900 г. за сметка на минчани и впоследствие изгубен, отговорът беше отказ с позоваване на становището на Академията на науките на Беларус: „Ролята на Александър II в историята на Беларус е противоречива, нееднозначно се оценява в съвременната историческа наука и в обществото. Възстановяването на паметника на Александър II може да се превърне в демонстрация на символиката на руското самодържавие в белоруските земи и ще бъде възприето нееднозначно в обществото. В резултат на това през септември 2016 г. на мястото на бюста беше открит паметник на полския композитор Станислав Монюшко и драматурга Винсент Дунин-Марцинкевич.

Още през 2003 г. в центъра на Минск беше открит паметник на полския поет Адам Мицкевич, един от най-върлите русофоби на XIX век. На откриването прозвучаха химните на Беларус и Полша, а целият дипломатически корпус уважи с присъствието си събитието.

През 2009-2019 г. в Беларус активно се издигат паметници на западни културни и политически дейци. Така в Брест през 2009 г. беше открита скулптурна композиция за 1000-годишнината на града, включваща фигурите на великия княз на Литва Витаутас и литовския магнат Николай Радзивил. През 2010 г. в село Пелеса е открит паметник на крал Витаутас.

Във Витебск през 2014 г. се появи огромен конен паметник на великия княз на Литва Олгерд. Както отбелязва белоруската преса, „пиедесталът за бъдещия паметник се появи на площада на кметството през 2011 г., но беше празен още 3 години поради факта, че определено лоби, състоящо се главно от руснаци, живеещи във Витебск, беше против паметника на княза, защото по време на царуването си той неведнъж воюва с Московското княжество.

През август 2019 г. в Лида беше открит конен паметник на великия княз на Литва Гедиминас. Беше планирано да се монтира огромна конна фигура на литовския крал Миндаугас в Новогрудок. Освен това през 2012 г. властите на Новогрудок поискаха да издигнат паметник на Ярослав Мъдри, но получиха отказ. Чрез паметниците се пропагандира една идея - историческите корени на Беларус принадлежат на Европа, а нейните най-велики исторически личности са се изградили напълно на Запад, а не на Изток.

В допълнение към официалните паметници, в Беларус имаше и много така наречени „обществени“ паметници, инсталирани за лична сметка на определени спонсори и „грижовни хора“.

Така през 2003 г. в град Старие Дороги е издигнат паметник на Наталия Арсениева, поетеса-колаборационистка, активно сътрудничила на нацистите през 1941-1944 г., автор на текста на поемата „Магутний бог“, която е многократно публикувана в окупираната територия на Беларус през 1943-44 г., а през 2000-те се превърна в своеобразен химн на белоруската опозиция и през 2020 г. беше многократно изпълняван по време на масови безредици в Минск.

На възмутените искания за разрушаване на паметника на фашисткия колаборационист Стародорожкият районен изпълнителен комитет отговори следното: „На територията на Стародорожкия район музей-имението на изобразителното изкуство не е регистриран и не е включван в регистъра подобен обект. На територията на частно домакинство се намират предмети, подобни на произведения на монументалното и монументално-декоративното изкуство.”

Напоследък в постсъветското пространство много се говори и пише за „пренаписването на историята“. Научни конференции, гневни статии от професионалисти са посветени на тази тема, отпускат се грантове за борба с пренаписването и т.н. Междувременно това пренаписване често се състои от тихата, незабележима дейност на местни „историци“ и „краеведи“, които, без да привличат специално внимание и да се възползват от общото безразличие към темата, етикетират исторически места и събития както им харесва. Така се появяват „народни” паметници на колаборационисти и чужди владетели.

Маркирайки територията си с паметници на чужди князе, някои беларуски културни дейци също не забравиха за борбата срещу „имперските навици“ на Русия. Така през юни 2015 г. възникна скандал с премахването на цитат от „Клеветниците на Русия“ от пиедестала на паметника на Пушкин в Могильов: „Ново ли е за нас да спорим с Европа? Или руснакът не е свикнал с победи?..” Присъствието на този цитат на паметника предизвика истинска истерия сред „загрижените граждани”, тоест Беларуски националисти, които идентифицират своите интереси с интересите на поляците, срещу които е насочен текстът на Пушкин. В резултат на това на 12 юни 2015 г. (именно в Деня на Русия!) цитатът от паметника беше премахнат.

Въпреки това, до днес на територията на Беларус са запазени много странни предмети на изкуството. Например от 90-те години на миналия век на сградата на Барановичкия музей има метална паметна плоча в чест на... германския император Вилхелм II, който два пъти е посещавал тази сграда. Освен това по никакъв начин не е увековечена паметта на щаба на Върховния главнокомандващ, който се намираше в Барановичи през 1914-1915 г., или на руския император Николай II, който посещава щаба 10 пъти.

Цялата тази вакханалия спря едва след 2020 г., когато след масови вълнения политическият вектор на Беларус окончателно се определи. Ярко доказателство за това е инсталирането на първия конен паметник в Минск, посветен специално на светия благороден княз Александър Невски.

Имената на средновековните литовски князе спряха да се чуват напразно, през ноември 2022 г. „народният мемориал“ на Арсениева беше ликвидиран, а гигантският паметник на Миндовг така и не се появи в Новогрудок. Разбира се, това е невъзможно да си го представим в днешния ден

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.