/Поглед.инфо/ Модулната платформа „Бумеранг“ на форума „Армия“ отново ще се превърне в един от основните модели на модерното въоръжение на сухопътните сили. Въпреки това, много неща са се променили от миналата година - оборудването вече се произвежда серийно и скоро ще отиде във войските.
Машините на базата на колесната платформа „Бумеранг“ за първи път бяха демонстрирани на Парада на победата през 2015 г., а тази година те трябва да започнат да влизат във войските. Извършени са изпитания, във връзка с които пресата избухна с ентусиазъм относно огневата мощ на разработката. Въпреки че тази функция е дълбоко второстепенна, когато говорим за „Бумеранг” като платформа: върху нея могат да се монтират различни бойни модули - дори „Бережок”, дори „Бумеранг-БМ”, дори „Байкал”, дори дистанционно управлявана картечница..
За да разберем какво представлява „Бумерангът“, по-добре е напълно да игнорираме възможностите на отделните машини, които ще създадат върху него и да погледнем към базата.
За бронята
Чудеса не се случват - колесният бронетранспортьор няма защитата на танк. Но корпусът от многослойната броня и монтираните керамични блокове трябва да осигуряват достатъчна степен на защита човек да се чувства по-безопасно вътре, отколкото отвън.
„С независимо торсионно окачване се получава по-евтино, с хидро-пневматично ще излезе по-скъпо, но затова може да се сменя клирънса“.
Модулността позволява да се създават машини в три версии, а най-защитената версия ще тежи 34 тона, което е много сериозно. Засега е известно, че се осигурява защита срещу стрелково оръдие до 14,5 милиметра и дори от малокалибрени снаряди. Възможно е „Бумерангът“ да издържи дори снаряд от 25-мм M242 „Бушмастър“, който стои на американските бойни машини на пехотата „Брадли“, но 40-мм оръдие вече ще проникне през бронята. Защитата на челната проекция е още по-висока - има двигател, разделен от бронирана преграда и ще е по-трудно да се пробие. Но дори и в случай на пробив, разположените зад отделенията механик и мерач, ще пострадат най-малко.
Изстрели от гранатомет като РПГ-7 ще пробият Бумеранга, но синергичният ефект от поражението няма да бъде постигнат и екипажът най-вероятно ще оцелее. Основният фактор на щетите при пробив на бронята от кумулативните боеприпаси изобщо не е травмата от повишаването на налягането, а осколките и капките разтопен метал. Обшивката на вътрешния отсек от армидна тъкан трябва да издържи или най-малкото да забави голяма част от осколките. Общо взето не е трудно „Бумеранг“ да се порази и обездвижи. Но е значително по-трудно да се унищожат екипажа и пътниците.
За мините и клирънса
„Бумеранг“ е необичайно висок в сравнение със съветската технология. Първо са го направили по-висок, така че да има колкото се може повече място между V-образно дъно и положената мина, а взривната вълна да отиде настрани. На второ място, вътрешното отделение е доста просторно, така че бойците да не си изпочупят вратовете по тавана, когато машината подскочи от експлозията. Има също столове със сигурни колани, закрепени към стените на корпуса, а не на пода, както и дъно с бронирана защита, която да предпазва от осколки. Най-общо казано „Бумерангът“ може да бъде изваден от строй с мина, но ще е нужно да не се щади тротил, ако се иска пътниците да получат нещо повече от контузии.
Защитата от мини е нещо хубаво, но да бъдеш отлична мишена за гранатомет е лошо. Търсенето на компромис тук е загубено дело, а да се даде възможност на механиците да променят клирънса е решение, което не е евтино, но в същото време опростява проблема. „Бумерангът“ може да „клекне“ с 35 сантиметра, а това за врага е разликата между „мога да видя и стрелям“ и „все още мога да го видя, но не мога да го взема на мушка“, което усложнява поражението.
Да преброим конете
Оценявайки мощността на двигателя, експертите обикновено говорят за скорост. Не знам какви постижения искат да демонстрират тук: по магистралата „Бумеранг” достига 100 километра в час спрямо 90 на БТР-80. Не е впечатляващо. По неасфалтиран път съветският бронетранспортьор може да пътува с 40 километра в час, докато „Бумерангът“ бележи рекорд от 92 километра в час. Въпросът е, че тук не става дума за възможностите на двигателя, а в ергономията на вътрешното пространство и работата на окачването.
По-разумно е да се разгледа специфичната мощност. БТР-80 има 19 конски сили за всеки тон тегло, а „Бумеранг“ има 22 коня на тон при максималното натоварване.
„Бумерангът“ е в състояние бързо да промени позицията си, лесно и при високи скорости маневрира по неравен терен, а водачът нататък може да издържи както маршов преход, така и горещата битка.
Да поплуваме?
„Бумеранг“ е плаваща машина, която е фундаментално важна за европейските и източните театри. Тук не е Алабама, не е и сирийската пустиня - малките реки и ручейчета са безброй. За да бъда честен, се съмнявам, че 34-тонният „Бумеранг” ще е способен да плува. Най-вероятно само неговата лека 24-тонна версия ще плува. Но и това си е добре.
Военните игри в Кубинка
Цялата преса бръмчеше за това - нашето оборудване сега се сглобява като от кубчета, като западното. Всичко е така – ако искате, ще поставим независимо торсионно окачване и ще се окаже по-евтино, но ако искате - ще се придържаме в хидропневматика, ще бъде по-скъпо, но ще можете да промените клирънса. Вече говорихме за сменяемите модули. Съответно, цената на различни машини, базирани на платформата „Бумеранг“, може да варира наполовина или дори повече. И дори повредени елементи на бронята могат да се сменят директно в полевите работилници. Изглежда, дори след пробиване на РПГ „Бумеранг“, бързо ще може да се върне в строй.
И всичко това е важно, но най-важното е друго – „Бумерангът“ се модернизира лесно и с появата на нови материали, технологии и решения той може непрекъснато да се подобрява, което означава, че ще служи дълги години.
Превод: В.Сергеев