/Поглед.инфо/ Предупреждение. Приказката е написана в процес на създаване на онлайн курс в рамките на кариерна консултация. Всички събития в нея са измислени, всички лица са измислени и нямат реални прототипи, съвпаденията с реални имена и обстоятелства са случайни и не могат да служат за основание за каквито и да е по-нататъшни изводи.

Като начало, новината. Набиулина иска да затворят устата на Глазев.

А сега, апаратно-аналитични съображения. Ситуацията е напълно удивителна. Според мен, това е изхвърляне на боклука от мазето! Путин за това го и призоваха през 1999 година, за да играе ролята на вътрешен арбитър, който да ограничава конфликтите вътре в елитите, да не ги извежда в публичното, обществено поле. Оттогава нарушаването на това правило стана една от най-опасните апаратни грешки.

Трудно е дори да си спомним, изключвайки тройката Березовски-Гусински-Ходорковски, когато се е случвало подобно нещо. Според мен „тройката“ пострада защото по този въпрос имаше консенсус в целия елит. Путин тогава не бе руган от никого и сега не го ругаят. Можем да си спомним отвореното писмо от Черкесов за Путин, но тогава се знаеше за какво се води схватката. И на самия Черкасов, впрочем, това му струваше кариерата. А отвореното писмо от съдия Хахалева отново за Путин също може да ѝ струва скъпо. Но тя няма равнището, което сега се обсъжда.

Това, което написа Глазев, общо взето не е тайна. Това, че чиновниците от Централната банка имат странна „любов“ към валутните спекуланти не се нуждае от доказателства: мястото на рублата в международния рейтинг на устойчивостта на националните валути е показателна. И аз съм писал за това, и Глазев, при това често. Не буди съмнения, че политиката на Централната банка включва и стимулиране на изтичането на капитал, и стимулирането на спекулациите, и забраната за инвестиции в Рубли. Тези факти са очевидни и няма смисъл да се обсъждат. Защо тогава това се случи?

Много просто защо. Работата е там, че към средата на първото десетилетие на века (когато имаше бърз икономически ръст и критиката към действията на правителството бе тиха) либералното лоби получи монопол над контрола на официалните източници на икономическа информация. Те завзеха всички институции и медии, които се отчитаха при работата на официалните органи, а всички останали бяха признати за маргинални и не заслужаващи внимание. Да, мнозина са чели текстовете ми, но в официалните документи не може да се позовават на тях.

Единственото изключение в тази ситуация е именно Глазев, но и той силно беше ограничаван. Например, той нямаше пряк достъп до президента. А когато се опита да създаде експертен съвет при себе си и ме включи в предварителния списък, Набиулина, която тогава бе съветница на Путин, ме зачеркна от там. Нищо лично (макар и такова и да има), просто не трябва да се нарушава монополът.

И защо е нужен монопол? Много ясно! Набиулина не може да каже на Путин:

Уважаеми Владимир Владимирович! Вие, разбира се, говорите за „нова инвестиционна вълна“, но, простете, МВФ не одобрява подобна политика. Защото МВФ за мен е по-главна от вас, то простете, но ще правя това, което ми препоръчва МВФ. А на моите хора трябва да се дава възможност да получават средства за вътрешна информация за валутния курс“.

Тя не го казва така!

Казва го така:

Да , Владимир Владимирович, не се получава много добре. Но вижте, всички разумни експерти казват това, което и направихме! Значи, свършили сме всичко правилно, просто се намесиха непреодолими обстоятелства! А това, каквото всякаквите му там Хазин, Катасонов и Делягин говориха… те са пристрастни маргинали, изгонихме ги през 90-те години за непрофесионализъм и те и досега не могат да ни го простят! Трябва да продължаваме по същия начин, Владимир Владимирович, и всичко ще е наред!“.

… И прочее в този дух.

И това може да се допусне, но само при един случай: ако реалните алтернативни експерти с официален статут няма! А се оказва, че такъв има! И за разлика от Глазев – съветника на президента, който не може да включи своето мнение в официален документ (защото това може да се направи от куратора му Белоусов, а той незнайно защо не прави това), днешният Глазев включи това мнение в официален документ! И какво да правим сега.

Представете си, че сега се готви поредното сриване на рублата (заради падането на петрола)! Всичко вече е готово, физическото злато е изкупено, вече конкретни чиновници, които не са заплашвани в Лондон от конфискация („свои са си) и разследване за корупция са готови да го откарат… И изведнъж Глазев обяснява в официален документ, че така не бива. И освен това обяснява защо.

И дори обяснява кому е изгодно. Едно е, когато всички („достойни и уважаеми“) хора говорят едно и също… И е съвсем друго, когато има официален (!) документ, в който се говори точно обратното! Къде е тогава гаранцията, че този документ няма да стане крайъгълен камък в обвинителното заключение… След някоя и друга година… Няма такива гаранции.

И ако всички вече са готови, а освен това конкретни хора са поели конкретни задължения, то става страшно скъпо да се спре цялата тази вече пусната машина. И много опасно за конкретни лица. По неволя възниква естественото желание да се запуши устата на този човек. И тук има тънкост. Глазев е международен чиновник, назначен от президента. Ако Набиулина бе чиста като ангел, тя просто щеше да се обърне към президента. И да поиска от него да усмири разбушувалия се чиновник. Но тя не направи това… От тук и изводите. По-точно два. По-точно – две предположения.

  • Първото е, че тя е замесена, или че не само ние с Глазев знаем, че той е прав, но и самата Набиулина знае това ясно. И знае, че Путин знае.

  • Второ. Кой казва, че Глазев е съгласувал позицията си с някого? Не. Сериозно, може ли някой достоверно да твърди, че той е направил това по своя инициатива? Аз не мога…

Затова и страхът на тези, които в резултат на създалата се ситуация се посрамиха, само се засилва. Значи трябва тихичко да запушат устата на Глазев. Пари ли ще му дадат? Днес може и да не вземе. И какво ще направи с тях?

Ето защо Набиулина написа писмото, в което иска да се справят с опасния прецедент в рамките на чисто апаратната етика. Тя, разбира се, съвсем нямаше намерение да прави това писмо публично. Но тогава защо тя просто не звънна и не говори лично със съответните лица? Това е странно, но си представете, че тя вече трябва да отговаря по споменатото по-горе конкретно задължение? Или по-рано е доложила на МВФ, че „всичко е завзето и вече никой няма да мръдне“?. Тогава тя трябва да докаже на някои сериозни хора, че тя предприема мерки… А изтичането на информация се е оказала случайно… Има и други варианти, но те са по-малко вероятни.

Общо взето ситуацията не е проста и е крайно интересна. Не е изключено да стане първото звено във верига от весели събития. Така че и занапред ще съчинявам приказката.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели