Крилатите ракети "Калибър", които са на въоръжение във фрегата "Адмирал Есен", извършват "детски изстрелвания" - на разстояние 250 километра, с потенциална възможност на стрелбата на 2500 километра. Това въпреки факта, че от стената на кея в Севастопол до базата на НАТО в румънска Констанца разстоянието е 390 км, до грузинското Батуми - 730 км, до турския Истанбул - 540 км, до Одеса - 305 км. Тоест Черно море се прострелва от единия до другия край с руския "Калибър" . Известно е, че руският флот няма да води бойни операции с никоя от споменатите страни, но руските кораби периодично демонстрират своите възможности.
„Адмирал Есен“ изстреля ракети по време на дрейф - порази наземни цели на разстояние 250 километра (140 морски мили). Твърди се, и това се потвърждава с обективен контрол, че ракетите са покрили това разстояние за 2,5 минути – свръхзвукова скорост. Стрелял е по Крим – по полигоните в степната му територия. Разбра се, че всяка друга територия може да бъде избрана за „обект“ на поразяване.
Разбира се, Черно море би могло да се нарече вътрешна територия на редица държави в този басейн, където след 1945 г. не се наблюдават мащабни военноморски битки и съществува определен баланс на силите. От една страна, Съветският съюз, с достъп до морето на тогавашните съюзни републики (Украинска ССР, Грузинска ССР и РСФСР), плюс съюзниците на Организацията на Варшавския договор (ОВД) - Румъния и България. На тази съюзническа ескадра, която включва над 20 водещи кораба, се противопоставя турския флот, зад който стоят кораби на НАТО. Корабите на ВМС на САЩ периодично „пристигат“ в Черно море, за да изобразят присъствие и да покажат на съветските кораби, че не са единствените стопани тук.
Разпадането на СССР коренно промени конфигурацията на силите в Черно море. Бреговете промениха своята „ориентация“, а руската територия се стесни до пристанищата на Краснодарски край - с базата на Черноморския флот в Новоросийск и неясния тогава статут на базата в Севастопол. Черно море за Русия се превърна, както изглежда, не в свое собствено - на фона на новите, вече не близки територии на бившите съюзници. Глобалната криза на целия флот на Руската федерация особено повлия на Черноморския флот, който се оказа в ранг на „ръждиво корито“ - нито нови кораби, нито оръжия, нито възможности за контрол на големи водни площи.
„По това време ние всъщност останахме без една от най-боеспособните флоти на Съветския съюз – Черноморската“, коментира адмирал Владимир Комоедов, бивш командир на Черноморския флот през 1998-2002 г. „ Повечето кораби бяха на смъртен одър, крайцери, подводниците и морската авиация загубиха своята сила. Всичко изглеждаше, че вече няма повече флот и че сме загубили битката за Черно море.
На този фон, естествено, турският флот зае водещата позиция. И всеки подход на американския разрушител се възприемаше като подигравка – те акостираха като господари дори в Севастопол: ходеха, където искаха, разгледаха какво искат.
За щастие, днес ситуацията се промени - Черноморският флот получи мощни оръжия. Не вземаме предвид легендарния ракетен крайцер "Москва", това е отминала ера на военните кораби. Флотът е попълнен с модерни фрегати, подводници - сила, от която се страхуват, уважават. И която, естествено, трябва да бъде демонстрирана. "
В Черно море няма ядрени подводници или самолетоносачи. Те са забранени от международни споразумения. Следователно, поразителната сила се пада на кораби с по-малка водоизместимост, но с не по-малко мощни оръжия. В Черноморския флот присъстват фрегати от „адмиралската линия“, включително фрегата „Адмирал Есен“, който наскоро е изстрелял „Калибър“. Изстрелването на „Калибър“ в Черно море далеч не е ново. През август 2018 г. фрегата „Александър Григорович“ успешно порази с ракети от този клас военноморска цел-симулатор на условен вражески кораб. Тук можете да си припомните, че на 12 ноември екипажът на най-новия малък ракетен кораб "Ингушетия" също извърши изпитателни изстрелвания в Черно море с ракетната система "Калибър" и артилерийския си комплекс. Наземните и сухопътните цели бяха поразени с висока точност. Подобна стрелба е извършена наскоро и от други кораби.
Ефективността на „Калибър“ беше доказана дори с изстрелвания от Каспийско море, когато крилати ракети поразиха позициите на терористите в Сирия. Защо тогава още веднъж да ги показваме сега в Черно море?
„Това е естествена демонстрация на силата, която е необходима на армията на която и да е държава“, заяви военният експерт Владислав Шуригин. „Няма какво да крием, още повече, че вече няма какво да крием.“ Дори да пропуснем гордостта на руския президент Владимир Путин - хиперзвуковите „Кинжал“, „Циркон“, „Авангард“, „Буревестник“ - в арсенала на руската армия има „Калибър“.
Първоначално „Калибър“ е разработен за многоцелевите подводници от проект 885 „Ясен“, а едва след това за други подводници и надводни кораби. Сега „Калибър“ запълни нишата на ограниченията на ДРСМО - вече в основната версия. И защо да не ги демонстрираме чрез техния потенциал? “
Адмирал Владимир Комоедов, оценявайки оръжейния потенциал на страната, смята, че "флотът на която и да е държава трябва да има своя лидер, без значение какъв е той – самолетоносачни ударни групи, група ядрени подводници или ударни крилати ракети. Страната се нуждае от реални бойни възможности. "
Днес тези възможности са ясно демонстрирани. Въпреки че Русия не си е възвърнала военния потенциал от 80-те години на миналия век (а Черно море пак не е „вътрешно море на СССР“), за първи път от десетилетия Черноморският флот получи военен инструмент, способен да решава задачи по цялото Черно море и неговото крайбрежие.
Превод: В.Сергеев
