/Поглед.инфо/ Единственият сдържащ фактор, който не позволява на Комунистическата партия на Руската федерация най-накрая да се плъзне към левия либерализъм, е личната позиция на Генадий Зюганов

Лидерът на Комунистическата партия на Руската федерация заяви следното:

„В страната има две кули: държавно-патриотичната, която водеше и води диалог с нас, и либерално-космополитната, това е петата колона, която е готова както да лъже, така и да продава всичко“.

Зюганов много точно отбелязва разделението на държавници и системни либерали. Този разрив не преминава през политическите партии, които за щастие у нас практически нямат влияние върху вземането на решения.

Една и съща партия може да включва както държавници, така и либерали. Основната цел на партиите изобщо не е вземането на управленски решения, а работата с общественото мнение и упражняването на обществен натиск върху тази или онази „кула“.

Например, Комунистическата партия на Руската федерация активно сътрудничи с държавниците на власт през всичките години. Тя критикува системните либерали в правителството именно от патриотична позиция. Въпреки, че никога не сме харесвали КПРФ (подобно на други партии), подобни тенденции бяха напълно разбираеми и като цяло нормални.

Системните либерали никога не са смятали КПРФ за опорна точка в работата с общественото мнение. На първо място, по идеологически причини. За системните либерали самата концепция за "комунизъм" е отвратителна.

В същото време се случва ситуационно сътрудничество. Както например през 1996г. С идването на власт на Владимир Путин дългогодишният лидер на КПРФ осъзна, че вятърът се е променил и започна да работи изключително с държавници. Трябва да се отбележи, че от началото на 2000-те години Зюганов никога не е виждан да се опитва да си сътрудничи със системните либерали. Дори събитията “Болотная” през 2011-2012 г. не повлияха на Зюганов (тук казваме "здравей" на Миронов).

За съжаление, КПРФ в сегашния си вид скоро ще престане да съществува. Може би това бяха последните избори, когато тя се опита да използва държавнически тези в своята програма и реторика. Много влиятелни членове на партията обаче вече са се съгласили да сътрудничат на либералите.

КПРФ подложи на строга критика абсолютно всички системни либерали, от Кудрин до Набиулина.

Към днешна дата обаче Зюганов по обективни причини губи контрол над партията.

Системните либерали също са променили своята стратегия. Сега сътрудничеството с комунистите не е тема табу за тях. На първо място, защото на Запад преобладават идеите на левия либерализъм (вместо десен либерализъм), които водят началото си от троцкизма. И много представители на Демократическата партия на САЩ в младостта си са били членове, ако не на комунистически, то на социалистически и социални движения.

Системните либерали "затвориха" проектите за създаване на либерални партии (“Яблоко”, “Парнас”). Основната им задача до 2024 г. е да установят контрол над КПРФ, която със щастливо съвпадение ще се превърне в политически актьор в прехвърлянето на властта. Дори Путин да се реши на нов мандат (което обаче е малко вероятно), именно КПРФ ще започне да дестабилизира ситуацията на улицата.

Първата малка победа на системните либерали е, че миналата година КПРФ отказа да подкрепи измененията в Конституцията. Оттогава разрушителните ляволиберални елементи като Рашкин и Бондаренко започнаха да се засилват в партията.

Ако тенденцията не се промени, тогава трябва да очакваме формирането на тандем между КПРФ и Навални. Което, между другото, вече се случва активно.

Превод: В. Сергеев