/Поглед.инфо/ Руските комунисти празнуват 105 години от Октомврийската революция. Съдейки по лозунгите, измислени от ЦК по случая, носталгията отново се оказва по-важна от текущия дневен ред, в който основното е отношението към СВО. Да, много от патриотичните идеи, с които лидерът на КПРФ Зюганов говори преди 20 години, сега са станали мейнстрийм. Но ще успее ли съвременната Комунистическа партия да се възползва от подобна преднина?
В понеделник Комунистическата партияна РФ и други леви партии празнуват 105-ата годишнина от Октомврийската революция. Както знаете, денят на 7 ноември беше основната празнична дата в съветския календар, а след 2005 г. дори престана да бъде почивен ден. Но за идейните наследници на Владимир Ленин тя остава най-важен повод.
Очевидно е, че сега всяко политическо изявление и реч се възприема през призмата на отношението към украинската спецоперация. В този смисъл е показателно какви лозунги е подготвила Комунистическата партия за уличните си акции на 7 ноември. Съдейки по списъка, тостовете, познати на мнозина от детството, остават на първите места: „Слава на Великия октомври!“, „Ленин! Октомври! Социализъм!”, „Велики октомври – мир, труд, свобода и справедливост!”, както и призив за връщане статута на празник на Великия октомври. Следва класическото „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ (от „Манифеста на комунистическата партия” на Маркс и Енгелс) и призив за подкрепа на „Програмата победа” – икономическа концепция, разработена лично от Генадий Зюганов.
Лозунги, които могат да се възприемат като свързани с СВО, се появяват само в средата на доста дългия списък: „Никакъв фашизъм и русофобия на земята на нашето Отечество!“, „Донбас, народът на Русия е с теб! Ние своите не оставяме!“, „Да възродим братския съюз на народите на Русия, Украйна и Беларус!“, Плюс няколко призива за подкрепа на армията.
Честно казано, припомняме, че комунистите бяха сред първите, още в средата на януари, които призоваха за признаване на ДНР и ЛНР. Още на 27 февруари Зюганов безусловно подкрепи спецоперацията. Коментирайки речта на няколко депутати от КПРФ срещу избухването на военни действия, той каза: „Другарите не разбраха напълно ситуацията“.
„Войната трябва да бъде спряна на първия етап, особено когато става дума за фашисти, нацисти и Бандера“, каза лидерът на Комунистическата партия. В понеделник, на годишнината от октомври, Централният комитет на Комунистическата партия на Руската федерация също обяви изпращането на друг конвой с хуманитарни товари от Московска област в помощ на войниците на фронта, както и на жителите на нови руски територии.
Подобни дейности обаче изглежда не оказват голямо влияние върху популярността на КПРФ, въпреки че от началото на СВО, както е известно, рейтингите както на руското ръководство, така и на управляващата „Единна Русия“ веднага се повишиха рязко. В края на миналата седмица ВЦИОМ публикува друго проучване, според което нивото на подкрепа за „Единна Русия“ е 40,3% (минус 0,3 за седмица), а КПРФ е подкрепена от 9,9% (минус 1,2 п.п.). Но на изборите за Държавната дума преди година Комунистическата партия на Руската федерация спечели 19%, с 10 пункта повече.
Репутацията на Комунистическата партия на Руската федерация значително „се понижи“ по време на украинската операция, коментира директорът на Института за най-новите държави Алексей Мартинов. „Настоящият особен период е свързан не само с борбата срещу неонацизма, но и с безпрецедентен външен натиск върху Русия. В същото време той стана катализатор на много процеси, включително упадъка на партията на Зюганов. Днес спадът в популярността на Комунистическата партия е видим дори за тези, които не са ангажирани в политическия контекст“, каза Мартинов.
Сред причините за спада на подкрепата за комунистическата партия от избирателите политологът посочи вечния проблем на комунистите - геронтокрацията. „Уж подмладяването в партията започна, но старата гвардия продължава да държи всички ключови позиции, което явно не отговаря на сегашните предизвикателства. Но основното е, че комунистите не успяха да използват правилно собствената си позиция на открита конфронтация със Запада. Това, което днес е станало мейнстрийм, Зюганов го говореше преди 20 години. Изглежда, че КПРФ трябва да се издигне на този фон, но комунистите не се виждат и не се чуват“, добавя Мартинов.
От друга страна, рейтингът на другата лява партия – „Справедлива Русия“ – активно расте на фона на украинските събития, но това не се дължи на падането на комунистите, смята експертът. „Есерите бяха в упадък, но днес отново се виждат на дневен ред. Те активно работят в Донбас. Партията се възроди, включително чрез ефективно използване на новата ситуация, което не успяха да направят хората на Зюганов“, убеден е политологът.
Популярността на партията изобщо не е загубена, възрази членът на ЦК на КПРФ и депутат от Държавната дума Александър Юшченко. „Просто трябва да погледнете резултатите от последните избори през септември. Резултатите показват, че КПРФ поддържа колосално влияние сред избирателите, въпреки натиска от страна на властите. Дейността на партийното ръководство се основава на исканията на народа, както и на регионалните партийни организации”, допълва депутатът.
„В това се основават и лозунгите на партията за 7 ноември. Лозунгите са изградени върху набор от проблеми и въпроси, които вълнуват руснаците и са свързани с текущи събития. По-специално, те са насочени към осигуряване на социални гаранции, които се идентифицират с успехите на Великата октомврийска революция. Мисля, че призивите за по-решителни действия на властта по отношение на социалните позиции ще бъдат особено популярни на митинги в регионите. Наприме𠬬върху социалното формиране на бюджета, като се вземат предвид текущите събития“, уточни депутатът“, допълва той.
На демонстрациите непременно ще се появят лозунги, свързани с подкрепата на нашата армия и необходимостта от мобилизиране на икономическите и политически ресурси на страната, убеден е Юшченко.
Мартинов посочва, че лозунги като "Делото ни е право - врагът ще бъде победен и разбит!" и "Нацизмът няма да мине!" представляват неуместна ретроспекция и този стил на кампания също допринася за спада на електоралната подкрепа.
„Лозунгите на комунистите в по-голямата си част са мост към миналото, това е безкрайна експлоатация на съветския фон, формули от съветската пропаганда. Преди работеше по отношение на носталгията. Но сега не работи. Днес станахме свидетели на едно ярко, противоречиво, исторически мащабно събитие. Като електорат искаме да разберем през какво преминаваме сега като цяла държава и какво ще се случи след това. А какво се случи в миналото, ние вече го помним “, оплака се Мартинов, като добави, че подобна политика на КПРФ поставя под въпрос шансовете ѝ да преодолее петпроцентната бариера на следващите парламентарни избори.
Какво мислят другите леви за СВО?
Специалната операция срещу фашисткия режим в Киев - първият нацистки режим в Европа за 70 следвоенни години - ясно подчерта разликата между комунистите и абстрактните "левичари", каза бившият депутат от Държавната дума от КПРФ, политологът Дария Митина. Сега тя е член на ЦК на нерегистрираната Обединена комунистическа партия (ОКП).
„Абсолютното мнозинство от руските комунисти, и четирите големи партии (както регистрирани, така и не) – КПРФ, Комунистите на Русия, OKП и РКВП – са за премахването на режима в Киев от 2014 г. Те помагат на фронта не само морално – в редовете на комунистите има и мобилизирани, и доброволци. Сред комунистите има и бойци от народната милиция на Донбас, служители на гражданските администрации. Има, уви, загинали“, отбелязва Митина.
За съжаление сред руската левица има и такива, които зад абстрактни пацифистки лозунги прикриват фактическата си прокиевска позиция, оплаква се Митина. И допълва: подобна позиция е несъвместима с декларираното „левичарство“.
На фона на „Справедлива Русия – за истината“, включително Захар Прилепин, чиито поддръжници активно работят в Донецк и Луганск, КПРФ губи електорат, казва генералният директор на Центъра за политически анализи, политологът Павел Данилин.
„Не е в полза на КПРФ, че фенове на Навални са оцелели в редиците на партията. Всъщност московчаните формират антидържавен принцип в КПРФ, което също силно влияе на нейната репутация. КПРФ държеше точно на факта, че в левия електорат те се смятаха за истински комунисти, но по времето на СВО популярността на партията на Зюганов малко намаля ”, добавя той.
Кой днес се смята за левичар
„В Русия понятието „ляво“ вече се тълкува много свободно, всеки влага в него каквото иска“, казва Митина. Според нея, за разлика от неясните критерии на „левичарството“, какво е комунист е ясно за всички: на първо място, за човек трябва да има приоритет на обществената собственост над частната, социално-колективистичните принципи над частните и индивидуалистичните..
„Друг критерий е интернационализмът. Но например КПРФ се отдалечи от това. Партията трябва да се придържа към атеизма или поне към материалистичния мироглед. Не става дума само за КПРФ и „флирта на Зюганов със свещениците“, уточни Митина.
Освен това комунистите трябва да се ангажират със социалистическите форми на демокрация, смята Митина. „Когато „ляв“ кандидат се кандидатира за президент, той трябва да каже: щом бъда избран, ще премахна президентския пост и ще имаме избори за Върховен съвет, местни съвети на народните представители и социалистическа демокрация“, – обясни събеседникът.
В Русия, според Данилин, се е развила собствена скала на ляво и дясно, на която може да се ръководи, без да се позовава на западноевропейския опит: „В строго европейския смисъл в Русия няма левичари и в чистата си форма тази идеология не работи по принцип. Например, опитите на ПРФФ да играе на полето на патриотизма, национализма я отдалечава от „левичарите“. Това е „синтетична“ партия, което абсорбира няколко посоки наведнъж“.
Данилин обърна внимание на факта, че дори „лявото“ крило на „Единна Русия“ и отчасти СР могат да бъдат приписани на левия фланг. И есерът Захар Прилепин работи на правилното поле от гледна точка на консерватизма. „Мисля, че Прилепин ще се обиди много, ако го наречете левичар в традиционния, европейски смисъл. Самият той се смята за десен. Когато беше националболшевик (привърженик Едуард Лимонов), той не съвпадаше с традиционната „лява” парадигма. От гледна точка на европейската или американската традиция на политологията, национал-болшевиките бяха ясно десни националисти и едва след това болшевики“, добави Данилин.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com