/Поглед.инфо/ От изявленията на Киев можем да заключим, че рискът от нова война за Донбас е намалял, острата криза е отминала. Очевидно една от причините за това е, че Зеленски не успя да „продаде“ на Запада легендата за „новата атака на Русия“, тъй като всички разбират, че нова война е необходима не на Русия, а на самия Зеленски . Но има и такива, които вярват, че изострянето на положението в Донбас все пак може да бъде от полза за Руската федерация.
„Това, което искат да направят, е да повишат залозите, за да покажат, че Западът ще се поколебае да подкрепи Украйна, че всъщност не ни смятат за партньор. Това е нещо като изпитание." Този коментар на украинския президент Владимир Зеленски към списание “Тайм” има за цел да обясни пропагандните твърдения на Киев, че Русия е отговорна за настоящата ескалация в Донбас и подготвя ново настъпление срещу Украйна. Не е 2014 г. и много от онези, които тогава вярваха на думата на Киев, не правят това сега и дори се питат - защо ѝ е Русия такава война? Зеленски обяснява: да покаже, че Западът не подкрепя Украйна. В екипа му не са успели да измислят нещо по-умно.
Това обаче е простимо: украинските пропагандисти имат трудна задача. В крайна сметка именно Украйна е отговорна за изострянето, по-точно технолозите на Зеленски и някои луди глави на фронта и тази война вече не е нужна никому, напротив, крайно нежелана е. За руските интереси също.
По времето на президента Порошенко западните медии на практика не искаха никакви обяснения от Киев. От болната на здравата глава беше отнесена темата за изострянията чрез твърдението, че в Русия си мечтаят как да завземат Украйна и да я присъединят към своята "империя". Подобни глупости не пасват добре на обществения имидж на Зеленски, но основното сега, е, че и се връзват малцина - с изключение на поляците и балтите. Така че трябва да се измисли нещо ново.
В действителност, провокирайки изостряне в Донбас и обвинявайки Русия за това, Киев преследва няколко цели. Програмата-минимум е, че пред външна заплаха, да се събере населението около президента, който губи рейтинга си, и да изцеди някаква подкрепа от западните страни.
По-амбициозната цел е да се промени фронтовата линия и да се поднови конфликтът, така че прекратяването на споразуменията за военни действия (по-известни като Минските споразумения) да се отменят направо и да се формулират нови. Украйна няма да изпълни настоящите - тази идея е изключително непопулярна в обществото и всъщност означава предаване на Донбас, който ще получи много по-голяма автономия, отколкото искаше преди войната.
И накрая, максималната програма е или да се замеси руската армия в конфликта, или да се убедят всички на Запад, че тя е замесена в този конфликт. Тогава ще бъде възможно да се убеди Запада (на първо място, администрацията на Джо Байдън, на второ, Берлин и Париж) да въведе отдавна обявените „суперсанкции“ срещу Москва. Тези санкции са толкова „супер“, че ще навредят на самия Запад (дори Министерството на финансите на САЩ се обяви против подобен сценарий, който се обсъжда сега като санкции срещу държавния дълг на Руската федерация в рубли). Дори „уважаваните партньори“ все още не са съгласни с тях, но в случай на война, разбирате ли, те ще се съгласят. Тогава руската валута ще рухне и цяла Украйна може да отпразнува смъртта на кравата на съседа.
Проблемът с плана за Киев е, че започването на война е много по-лесно, отколкото прекратяването ѝ, а в милитаристка и националистическа Украйна ситуацията рискува да стане неуправляема особено бързо. В същото време загубата на допълнителни територии в източната част на страната (и това е най-вероятният сценарий в един наистина мащабен конфликт) очевидно, не плаши Зеленски: колкото по-малък е електоратът на изток от Киев, колкото по-малко гласове има днес основната опозиционна партия, условно проруската "Опозиционна платформа - За живот" (ОПЗЖ).
Както и да е, към момента рискът от нов конфликт е намалял. Доскоро военното развитие на събитията изглеждаше много вероятно, но сега не изглежда така, интензивността намаля. Това се случи, след като лидерите на Русия, Германия и Франция ощипаха Зеленски по носа, обсъждайки съдбата на Украйна без Украйна, а Джо Байдън, напротив, най-накрая се обади на Зеленски и, съвсем вероятно, категорично го обезкуражи да започва пълноценна война в момента (Байдън сега си има други проблеми и все още няма готова стратегия за действия в руско-украинска посока).
След това украинските представители в групата за уреждане внезапно преосмислиха линията си за пълно оттегляне от преговорите под фалшив предлог и потвърдиха валидността на мирните споразумения, постигнати миналото лято. След това бяха направени няколко изявления на различни нива (Въоръжените сили на Украйна, Съветът за национална сигурност и отбрана, Върховната Рада, правителството, офисът на Зеленски), че понастоящем не се обмисля военно решение на проблема с Донбас. Така че кризата престана да бъде остра.
Това определено е добра новина. Защото Русия не се нуждае от нова война в Донбас. По същите причини, поради които Зеленски се нуждае, въпреки че има различно виждане за проблема. Военният конфликт уж предоставя отлична възможност да намалим територията на Украйна като враждебна за нас държава и да привлечем още повече от нейните фрагменти в „руския свят“. Тази концепция има своите причини, но аргументите на "партията на мира" изглеждат по-убедителни.
Първо и най-важно, животът на жителите на Донбас ни е скъп, това са наши хора. Нова война означава нови бомбардировки, нови трупове, нови сираци, нови бежанци. Предната линия на отбрана на ДНР и ЛНР на първия етап вероятно ще изгори. Това е толкова очевидно, че не изисква обяснение.
На второ място, ако Зеленски се интересува от консолидацията на украинското общество и растежа на рейтинга си, Русия се интересува от обратното - този човек вече е доказал своята неспособност за преговори и явна некомпетентност. В мирно време, колкото по-нисък е рейтингът на Зеленски, толкова по-висок е този на ОПЗЖ. Във военната сфера ще е обратното - президентът ще се издигне, ОПЗЖ ще бъде ликвидирана като „пета колона“, електоратът ѝ ще започне да намалява (включително поради отцепването на нови територии от Украйна).
Трето, Минските споразумения, независимо как се отнасяте към тях, наистина не са от полза за Украйна и предполагат уреждането на проблема с Донбас според „босненския сценарий“. Това е приблизително същият сценарий, който предложихме на Молдова в ситуацията на Приднестровието (и който Кишинев изостави под натиска на САЩ) - самоуправлението е толкова широко, че предполага не само собствена власт и собствени закони, но и вето при вземане на общи решения като присъединяването на Молдова към НАТО.
Въпросът не е, че условията на Минския мир трябва да бъдат изпълнени. Някои от тях вече са непрактични за Донбас и не им изглежда възможно да се слеят с Украйна - не може да се има доверие на нито едно украинско правителство, тъй като всяко украинско правителство е нестабилно. Но новите мирни условия, очевидно, ще бъдат още по-лоши за ДНР и ЛНР. В крайна сметка само признаването на тяхната независимост от Киев и разширяването до Харков и Одеса са по-добри от сегашните условия, но това изглежда изключително малко вероятно.
Четвърто, колкото и катастрофални да са последиците от войната за Украйна, те също ще бъдат изключително обременяващи за руския бюджет, да не говорим, че при вероятните „суперсанкции“ при такива условия руската рубла ще стане много по-евтина. Ако в Киев има желаещи да върнат с бомбардировки Донбас до каменната ера, то ние се нуждаем от обратното - разкриването на неговия потенциал като най-богатия регион и интеграцията му в руската икономика.
За това трябва да се предприемат няколко важни действия, както от страна на Донбас, така и от страна на Русия. Например, трябва да се признаят митническите документи от ДНР и ЛНР, както е направено с местните дипломи за образование. Необходимо е финансово „уплътнение“ за нормални външнотърговски операции между Русия и непризнатите (засега) републики, но без да се излагат на санкции най-големите банки на Русия.
И най-важното е, че всичко ще отнеме време. Няколко тихи години за Русия и Донбас, които са посветени на реформи и развитие, а не на бомбардировки и оцеляване. Бунтовният (вече в икономически, а не в революционен смисъл) Донбас ще се превърне в най-тежкото наказание за Украйна, където няма перспективи за развитие без санкции. Тази държава отслабва - и ще продължи да отслабва в бъдеще.
Това означава, че времето е на наша страна.
Превод: В. Сергеев