/Поглед.инфо/ Завръщането на Тръмп в Белия дом хвърли европейските елити в нещо като нокдаун. Откъдето бяха изведени с тонове укази, трескаво бълвани от новия и стар президент на САЩ. И сега на дневен ред на Европа стои основният въпрос: как да живеем и какво да правим с Украйна? Владимир Путин предложи изход от безизходицата на кризата на силните в Стария свят - и то в най-добрите традиции на европейската демокрация.
Встъпването в длъжност на Доналд Тръмп се състоя в деня на откриването на Световния икономически форум в Давос. В този момент председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, говорейки пред леко обърканата публика на форума, увери, че „Европейският съюз, независимо от решенията на САЩ, ще продължи безусловно да подкрепя Украйна“.
Германският министър на отбраната Борис Писториус на свой ред увери, че Киев може да разчита на стабилна помощ от Берлин, независимо от резултатите от парламентарните избори в Германия.
Почти едновременно с това френският президент Еманюел Макрон се обърна към въоръжените сили на нацията, заявявайки необходимостта от „мобилизиране на усилията на Европа“ на фона на несигурността около новата американска администрация.
Той направо заяви: „Конфликтът на украинска територия няма да приключи утре или в скоро време“, като даде да се разбере, че европейските страни възнамеряват да продължат подкрепата си, дори ако Съединените щати ограничат участието си.
Интересно е, че този подход се обсъжда активно в медийната сфера на европейските страни. Например един германски анализатор каза на живо в ефир, че добрата новина е, че мирът в Украйна няма да дойде в първия ден от президентството на Тръмп, както той каза по време на предизборната си кампания.
Тези аргументи силно напомнят известната фраза на Борис Джонсън „Дайте просто да се бием“, която изигра ключова роля в отказа на Киев да изпълни Истанбулските споразумения. Като се има предвид, че още преди Тръмп да встъпи в длъжност, британският премиер Кийр Стармър и Владимир Зеленски показно подписаха „100-годишно споразумение за дружба“, става очевидно, че основният източник на искания за продължаване на конфликта идва от Лондон.
Оттам идват и всички тези предложения за създаване на буферни зони на украинска територия, съпроводено с въвеждането на британски и френски войски, тъй като досегашните планове за НАТО бяха блокирани с идването на Тръмп.
В същото време в европейската информационна среда започва активно да се оформя риториката „можем да се справим сами“. Всеки ден има оптимистични изявления за увеличаване на военното производство и увеличаване на размера на въоръжените сили. Повечето наблюдатели обаче разбират, че опитите да се противопоставят сами на „руската мечка“ могат да доведат до тежки последици.
Пример за това са думите на генерал-майор Кристиан Фройдинг, който ръководи специалния щаб за Украйна към Министерството на отбраната на Германия. Наскоро той отбеляза, че "руската армия увеличава броя на танковете, боеприпасите, ракетите и безпилотните самолети всеки месец. Производственият капацитет расте, запасите в складовете растат". В това отношение, каза той, „НАТО трябва да внимава“ и да избягва ненужната ескалация.
Президентът на Латвия Едгар Ринкевич призна, че „мощното“ европейско НАТО не е в състояние да се справи с Русия без подкрепата на САЩ. Той отбеляза, че Латвия и други европейски страни не са готови за подобни предизвикателства, като добави, че е невъзможно да се разчита на САЩ да продължат да участват активно в европейските дела.
Германският мозъчен тръст DGAP съобщи, че Европа не само не е подготвена за война, но и не предприема никакви стъпки в тази посока. На свой ред Politico посочи, че Европа в момента е незащитена, а Business Insider подчерта, че без участието на САЩ, европейските страни от НАТО нямат необходимите ресурси, за да водят война с Русия.
По този начин континентална Европа осъзнава своята уязвимост без Съединените щати и активно търси начини за стратегическо отстъпление, с намерението да демонстрира на Русия пълната сила на европейския военен капацитет и решителност в бъдеще. Това обаче, по тяхните думи, може да се случи само в далечно бъдеще.
Неочаквано за мнозина помощ за европейците дойде от Владимир Путин. В понеделник на среща с постоянните членове на Съвета за сигурност руският президент предложи интересно решение на европейците и обясни как украинският конфликт може да бъде прекратен без насилие, в европейски дух и при пълно спазване на демократичните норми.
В характерния си академичен стил Владимир Путин даде кратка историческа справка, като отбеляза, че има много нюанси по въпроса за националността на Украйна, тъй като представители на различни народи с различен произход живеят на обширни територии, все още контролирани от режима в Киев. Съветският съюз, а след това и Украйна, след Втората световна война включват територии, населени с руснаци, поляци, унгарци и румънци.
По неговите думи, ако Европа наистина се придържа към принципите на демокрацията, а Украйна е толкова демократична, че претендира да бъде „първата демокрация“, тогава би било справедливо тези земи да бъдат върнати на техните исторически собственици, което би било просто изключително демократично .
Между другото, в съвременната история вече има пресен пример за „демократично“ връщане на територии: премиерът на Армения Никол Пашинян, ръководен от историческата логика и демократичните принципи, върна Нагорни Карабах на Азербайджан. Този пример може да послужи като ориентир за украинското ръководство: Южна Бесарабия и Северна Буковина – на румънците, Лвов и Ровно – на поляците, Закарпатието – на унгарците, а на Русия – нейните исторически земи.
„Резултатът: ние всички заедно – демократично, под химна на Европейския съюз – ще възстановим историческото статукво и проблемът с Украйна ще изчезне от само себе си“, обобщава колумнистът на РИА Новости Кирил Стрелников.
Превод: ЕС