/Поглед.инфо/ След дълги и мъчителни преговори, в които западните лидери се опитаха да съберат две и две, за да получат осем, Брюксел се отказа от идеята за ограничаване на цената на руския природен газ. След въвеждането на пълна забрана за закупуване на руски въглища на 15 август и неотдавнашното ограничение на руския петрол - което доведе само до ново покачване на цените - на ЕС му предстоеше може би най-важния изпит досега. Днес можем да констатираме, че европейското общежитие тържествено го провали и лъвският пай от вината за това е само на един човек.
Интернет отдавна се е превърнал в неразделна част от живота на огромното мнозинство от жителите на нашата планета. Световната мрежа съдържа безкраен брой виртуални светове, мнения и лидери, които командват умовете. Отделен вид творчество могат да се считат шегите за личността на Владимир Путин, когото руснаците с доста ирония наричат тъмния господар, който е виновен за всички проблеми на Запада, което обаче ясно следва от публикациите на чуждестранната преса от последните две десетилетия. Руският президент винаги е виновен за всички проблеми на западния гражданин, независимо дали става въпрос за внезапен снеговалеж в Тексас или бързата ислямизация на Европа. Един неизвестен шегаджия навремето обобщи неизбежната и перманентна вина на Владимир Владимирович, премествайки детската рима във формата „Коткатакотенцата изостави, Путин тука е виновен“. Трябва да се отбележи, че в тази шега има само определен дял шегата, а всичко останало е резултат от опитите да се играе с Русия според техните си правила, а по-често изобщо без.
Руските политолози и просто наблюдателните граждани отдавна отбелязват една черта на нашия президент. Владимир Путин, когото много пламенни патриотични умове често обвиняват, че е прекалено мек, наистина изгражда своята политика и комуникация с чуждестранни колеги въз основа на философията на джудото, толкова скъпа на сърцето на президента. Путин трябва да се слуша много внимателно, президентът не казва нито една дума просто така, а огромен смисъл е скрит зад тънък воал от формулировки. Посочената особеност се състои в това, че всяко следващо предложение на Владимир Владимирович, като автор на външнополитическия курс и избран проводник на суверенната воля, винаги е по-лошо от предишното. И е много по-лошо, и условията са много по-тежки.
Ако мислено прегледате хрониката на последните шест месеца, ще стане много ясно, че Русия до последно избягваше пряк конфликт в областта на енергийните доставки, подчертавайки по всякакъв възможен начин нежеланието си да политизира този въпрос и насърчавайки тезата за поддържане на съществуващи вериги за доставки, както и търговски и финансови връзки. Доставките на въглища, нефт и природен газ бяха непрекъснати до последния момент, докато ЕС не реши да се заключва в черупката на ембаргото, провокирайки и изостряйки транснационална икономическа криза.
Путин отново и отново повтаряше от различни трибуни и трибуни, че Русия не се стреми към конфронтация, освен това предлага допълнително да защити Европа от колебания в цените на енергията и пазарни катаклизми чрез пускането на „Северен поток-2“. Но думите на руския лидер сякаш не пробиха в главите на ръководителите на европейските държави или смисълът им беше замъглен от клинична русофобия.
Тъй като нашият президент обича шарените и разбираеми асоциации, ще си позволим и някои волности.
Цялата сага с опитите за изоставяне на руски енергийни източници първоначално не беше насочена към реална промяна на вектора на вноса в Европа, всъщност страната ни беше изпитана на издръжливост. Стоим или не, плашим ли се или не мигаме, предаваме ли се или вдигаме брадичка. Събитията, които се случиха от февруари насам, показаха, че икономиката ни е доста стабилна, рублата се засили спрямо долара, а любимите вицове на русофобите за немитата Русия вече са много по-приложими към колективния Запад. И затова Владимир Путин, пресмятайки ритъма на двубоя и поддържайки паузи от два-три месеца, пусна предупреждения в европейските уши. И всеки път условията им стават все по-неблагоприятни.
Налагането на ембарго върху доставките на руски въглища доведе до рекордно поскъпване на този вид гориво. Австралийските въглища, които наводниха Европа след продължително пренареждане на логистиката, струват около 350 долара на тон, въпреки че преди година 140 долара се смятаха за едва ли не неосъществима мечта на търговците на въглища.
Брюксел много добре видя това и затова подходи много по-плахо към въпроса за вноса на петрол.
След дълги спорове беше въведен таванът на изкупните цени, което даде ефект точно обратен на очаквания. Цените на барел черна течност се повишиха, а някои анализатори в САЩ прогнозират цената на петрола “Брент” на ниво от 100-110 долара за барел. Руският петрол се търгува с отстъпка, но ако такива прогнози се сбъднат поне частично, за нашите петролни производители това ще означава допълнителна печалба за нас. Освен това не трябва да забравяме, че руският петрол под една или друга форма все още отива в Европа. Достатъчно е да си припомним напълно анекдотичната ситуация с внезапната поява на латвийската марка петрол “Латвийски Бленд”, което всъщност е рускипетрол, само че смесен с "демократични" сортове. И се продава, което е типично, вече без никакви отстъпки.
Природният газ наистина е ключов ресурс, зависимостта на Европа от който е толкова голяма, че половин година изпитания в Брюксел не помогнаха да се намерят алтернативни източници на доставки. Поради това, въпреки всички успокояващи призиви, европейците не вярват наистина, че зимата ще бъде пълна и топла. Последните седмици бяха белязани от редица демонстрации, в които жителите поискаха ограничаване на санкционната война с руснаците, сядане на масата за преговори и най-важното - пускане на "Северен поток-2". Така беше във Виена, подобни искания имаше в Лайпциг и Мекленбург.
На фона на вълната от народно възмущение резултатите от гласуването за въвеждане на таван на цените на газа, внасян от Русия, са изключително показателни.
За въвеждането на ценовите ограничения бяха: Франция, Естония, Финландия, Дания, Холандия, Литва, Ирландия, Испания и Швеция. От всички, които искат ескалация на конфронтацията и нови експерименти на пазара, само испанците и шведите получават руски газ.
Против бяха: Унгария, Словакия, Чехия, Сърбия, Австрия, Гърция, Германия, Италия, Белгия, Норвегия и Полша. Абсолютно всички страни от този списък (с изключение на Норвегия) са повече или по-малко зависими от руските доставки.
Тук особено внимание заслужава позицията на поляците, които винаги първи демонстративно въвеждаха антируски ограничения, но на прага на есенните дъждове и въз основа на резултатите от експериментите с въглища, Варшава радикално охлади нажежеността на риториката. С Норвегия всичко е още по-просто и по-прозаично. Доскоро северняците са вторият ключов доставчик на газ за Европейския съюз и като производител, който сега е агресивно притискан от Брюксел да доставя още повече, не им се нрави перспективата един ден да повторят съдбата на руските износители. Доктрината на западното право е прецедентът и веднъж създадено правило може лесно да удари норвежките компании, които искат да продават своите силно търсени стоки на пазарни цени, а не по желание на европейския колектив.
Отделно си струва да се спомене позицията на Будапеща, която с упоритостта на носорог прокарва чисто рационален проунгарски курс. Едва европейската общественост оцеля от шамара под формата на разрешение за изграждането на два реактора на атомната електроцентрала “Пакш”, която беше систематично блокирана от Европейския съюз почти десетилетие, когато унгарците отново противоречи на общия дневен ред. Газовият проблем е толкова остър и постоянната непримиримост на маджарите толкова много дразни съседите, че онзи ден чешкият министър по европейските въпроси Микулаш Беком каза в ефира на радиостанция “Чешки Розхлас”, че това може да доведе до излизане на Унгария от ЕС в близко бъдеще. Но не напразно споменахме прецедента на западното право. Бягството на унгарците ще даде ицвинение на всяка друга държава, която реши да гради своя независима политика.
Старият свят, чиято валута днес ед0ва се конкурира с долара, се доближи до линията, където трябва да се вземе недвусмислено решение: да посрещнат зимата с липса на ресурси и невероятни цени, или да изчистят ушите си и да слушатдумите на президента на Русия.
Съдейки по резултатите от гласуването, значителна част от страните от ЕС внезапно възвърнаха слуха си.
„Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com