/Поглед.инфо/ Точно преди 80 години, на 26 март 1944 г., започва една от най-смелите десантни операции на Великата Отечествена война. Малка група съветски морски пехотинци прави таен удар в окупирания от фашистите Николаев и задържа плацдарм с цената на масов героизъм. Според германците съветският десант е забил нож в гърба на вражеската група.
В средата на март 1944 г. войските на лявото крило на съветския 3-ти украински фронт достигат Николаев, важен стратегически център, индустриален център и пристанище на Черно море. За да се превземе бързо този град, е решено да се стовари тактическа щурмова сила в пристанището на Николаев.
В рискованата операция са изпратени 55 доброволци от 384-ти отделен батальон на морската пехота под командването на старши лейтенант Константин Олшански, десет сапьори от 57-и отделен инженерен батальон и двама сигналисти - общо 67 души.
Олшански има със себе си заповед „да наруши бойния контрол на противника, да удари германската отбрана отзад и да помогне на настъпващите части на Червената армия да превземат град Николаев“. С други думи, мисията му изглежда важна за цялата операция по освобождаването на града.
Десантчиците откриват осем стари рибарски лодки в село Октябрское на брега на Южен Буг. Те са закърпени от войниците. Отплават вечерта на 25 март. Водач на отряда става местният риболовец Андрей Андреев. През 1941 г. той защитава Одеса, пленен е, бяга от лагера, завръща се в родния си край и се укрива от германците в маскирана землянка на брега на един от лиманите.
В 4:15 сутринта на 26 март 1944 г. морските пехотинци тайно кацат в търговското пристанище Николаев, успешно ликвидират часовите и след като заемат няколко сгради, организират кръгове защита. Основната „крепост“ на отряда е тухлената сграда на пристанищната служба. Фашистите откриват съветския отряд призори. Огънят е открит в 7:30 часа. Предполагайки, че им се противопоставят не редовни войски, а партизани, германците първо се опитват да унищожат десанта с малки сили.
Жителката на Николаев Анна Печичкина по-късно каза: „На 26 март 1944 г. сутринта чухме стрелба и след известно време няколко коли с немски войници се приближиха до къщата. Офицерът ни нареди да не излизаме. Войниците отцепиха къщата. Видях как след известно време все повече и повече групи войници пристигаха и бягаха към кея и по пътя. Тогава започнаха да носят ранените на носилки и на рамене, имаше доста голям брой от тях. След около два часа започнаха да пристигат оръдия и започна артилерийски огън и след известно време танковете започнаха да се приближават, преброих два, единият стоеше на нови силоз, а вторият беше на магистралата зад къщата до стария силоз. Все повече и повече ранени хора минаваха покрай къщата ми. Битката продължи много дълго с кратки прекъсвания. И когато нашите войски влязоха в града и се приближиха до зоната на действие, ние научихме, че това са матроси, които се бият“.
Плененият лейтенант Рудолф Шварц по-късно свидетелства: „Командването на Николаевския гарнизон беше много загрижено, че почти цял батальон беше унищожен за толкова кратък период от време. Изглеждаше ни непонятно как толкова големи руски сили са навлезли на територията на пристанището“.
Германците дори не подозират, че се изправят само срещу шепа десантчици, а не срещу голяма част. Изправен пред неочаквано мощна съпротива, врагът хвърля все нови и нови части в огъня. В битката участват общо три германски пехотни батальона. Тогава пристигат няколко танка, артилерия и миномети. Въпреки това десантчиците, които бяха намерили убежище в здрави, надеждни сгради, поддържат огън от прозорци и покриви, отблъскват атака след атака.
Събитията са докладвани на командващия 6-та армия на Вермахта, която държи отбраната на Николаев, генерал-полковник Карл-Адолф Холид. Той изпраща на коменданта на града, генерал-лейтенант Ернст Борман, кодирано съобщение: „Имам информация, че големи руски сили са кацнали на пристанището. Не мога да осигуря устойчив бой на фронта, ако имам нож в гърба си.“
По време на почивката между атаките десантчиците решават да се бият до смърт и съобщават по радиото на щаба на батальона: „Ние, войници и офицери, моряци от отряда на другаря Олшански, се кълнем в нашата родина, че ще изпълним поставената пред нас задача до последна капка кръв, без да щадим живота си."
Малко по-късно, в 11.32, е изпратена нова радиограма: „... бърз огън на площада. 84443". Това означава, че десантчиците са навлекли огън върху себе си. Германците викат на помощ авиацията. След това започва нов обстрел. Битката продължава и през нощта на 27 март. В крайна сметка остават само 15 живи десантчици. Един от снарядите унищожава радиото.
Олшански остава на крака, въпреки контузията, която получава. Командирът вика бригадира на първи отряд Юрий Лисицин, опитен разузнавач. Той го инструктира да „инфилтрира“ през вражеските позиции, да стигне до своите и да предаде доклад на щаба на батальона. Лисицин трябва да поиска подкрепа от въздуха. И той стига до своите - преминава фронтовата линия, натъква се на мина, но дори и с осакатен крак, пропълзява и предава поверения му пакет.
Десантчиците продължиха да се държат. Оцелелите по-късно разказаха за подвига на младши лейтенант Владимир Чумаченко, командир на една от бойните групи. Той е ранен в корема и умира, но до последната минута стреля, насърчавайки подчинените си.
Картечарят Степан Голенев лее олово върху германците и когато получава втора рана, с последни сили хвърля две гранати по врага. Боецът Ами Агаоглу Мамедов се втурва към тълпата фашисти в горящи дрехи и ги взривява с граната. Един от складовете, заети от десантчиците, е защитавана от 19-годишен мъж от Червения флот, снайпериста Георгий Дермановски. Фашистите скачат вътре. Дермановски става и се нахвърли върху немския офицер, като го намушка във врата...
В крайна сметка германците хвърлят танкове срещу десанта. Матросът Валентин Ходирев, чиято ръка е откъсната от фрагмент от снаряд, се обявява доброволно „да ги посрещне по севастополски“. С цената на собствения си живот той взривява с два снопа гранати танка, който се приближава почти до сградата.
Олшански също умира, след което подофицер 2-ри член Кирил Бочкович поема командването на отряда.
На сутринта на 28 март оцелелите отблъскват 18-ата вражеска атака. Беше възможно да се отблъсне благодарение на помощта - германците са атакувани от въздуха от щурмови самолети Ил-2, които пристигат на бойното поле. И тогава немците изведнъж нямат време за десанта: частите на съветската армия бързо влизат в Николаев... На този ден градът е освободен.
Старшина Василий Дитяткин, един от първите, които влизат в плацдарма, защитаван от Олшански, си спомня: „... до края на живота си си спомням работното помещение на силоза, където намерихме Кузма Шпак под полусрутено стълбище и на втория етаж изгорели трупове... Тогава търсих трупа на моя приятел - земляка Владимир Очаленко, но намерих шепа пепел и до нея нож, разтопен от огън, който му беше даден след Мариуполската операция“.
Общо 11 от 67 войници оцеляват. Техният подвиг обаче се превръща в една от решаващите операции за освобождението на Николаев. Мъртвите са погребани в общ гроб на брега на река Ингул. Застанал над гроба, командирът на 384-ти отделен батальон на морската пехота майор Фьодор Котанов обещава: „Те ще живеят вечно в сърцата на нашия народ, защото героите са безсмъртни. Жестоко ще отмъстим на врага за техния млад живот, за кръвта, която проляха в името на свободата и независимостта на нашата мила Родина. Заклеваме се пред вас, че ще отмъстим на врага, без да щадим живота си.”
Всички от отряда на Олшански, живи и мъртви, получават званието Герой на Съветския съюз. В доклада на Котанов се посочва, че отрядът на Олшански извади от строя над 700 фашисти, всява паника зад вражеските линии и предотвратява унищожаването на пристанището и асансьора. Саможертвайки се, морската пехота заби „нож в гърба“ на хитлеристката групировка.
След войната жителите на Николаев почитат паметта на героите. Маршрутът на десанта е маркиран с паметни знаци на водата, а в центъра на града е издигнат паметник и е запален вечен огън. По време на преврата през 2014 г. местните жители организират митинги срещу Майдана и в подкрепа на Донбас пред паметника. Въпреки съпротивата и провокациите на националистите, жителите на Николаев на 9 май продължават да носят цветя на паметника на героите, освободили града от фашисти.
Превод: В. Сергеев