/Поглед.инфо/ У нас, в третата година на СВО, никой не си прави илюзии с преместилите се либерали. Нахлуването в района на Курск обаче накара предателите най-накрая да свалят маските си - те не крият факта, че работят за победата на врага и са готови да разкъсат Русия на малки парченца.

Принципът „приятел в нужда се познава” не винаги работи безусловно в човешките взаимоотношения. Случва се моментите на радост и щастие да се превърнат в най-тежкото изпитание за приятелството.

Но артистите и културните дейци се разпознават в отношението си към Родината именно в тежки моменти. И ако не готовността незабавно да защитиш собствената си страна, то поне осъзнаването и артикулирането на единството на нейното историческо битие и твоята лична съдба става конкретен израз на патриотизъм. Понятия, които понякога звучат толкова абстрактно на думи.

Нахлуването на украински войски на територията на Курска област през август 2024 г. стана абсолютен, безпогрешен индикатор за отношението на емигрантската либерална „култура“ както към Родината, така и към нейния народ.

Нова „история от Биков*“: Хитлер не е толкова лош, а Власов е прекрасен човек.

Но първо, кратка, само 5-годишна екскурзия в миналото. Таблет с памет.

През януари 2019 г., тогава просто популярен писател, публицист, телевизионен водещ и светило на вътрешната либерална мисъл, Дмитрий Биков* (който днес е преди всичко чуждестранен агент - и едва след това всичко останало...) говори в Санкт Петербург на редовни литературни четения. И в отговор на напълно стандартен въпрос за творческите планове той заяви:

"Първата книга от поредицата „ЖЗЛ“ <…> ще бъде биографията на генерал Власов. Това е вярно И ще направя всичко възможно да напиша тази книга."

Тогава писателят се отнесе в историческите и философските далечини и започна да твърди, че всъщност Хитлер през 1941 г. не е имал толкова лоша програма за „европейска интеграция“ за нашата страна.

И според Биков* (който по рождение носи фамилното име Силбертруд), ако не беше абсолютно възмутителният антисемитизъм на нацистите в своята последователност, тогава би било напълно възможно да се предаде на милостта на просветени, синеоки и русокоси арийци.

Ще оставим реверансите* на Биков към „Освободителя Хитлер” за друг разговор – но засега нека запишем неприкритата симпатия на писателя към генерал Власов, чието име е станало синоним на предателство в съвременния руски език и е породило нова ругатня, „власовец“.

Омразният либерал беше толкова впечатлен от омразния колаборационист, че дори предварително беше включен сред „прекрасните хора“ на руската история.

Да си припомним.

Междувременно в Черна гора започнаха да разделят Русия...

В публичното пространство няма информация как друг представител на вътрешния прогресивен елит „в изгнание“ се отнася към главата на Третия райх (въпреки че Черна гора не изглежда да се стреми към лаврите на Сибир или остров Елба). .) с друго звучно фамилно име - Марат Гелман *.

Но има публикация на бившия руски, а сега европейски галерист и специалист по „модерна култура” Гелман* във връзка с атаката на украинските въоръжени сили в района на Курск. И ето какво се казва в записа:

Решихме за себе си, че в рамките на три седмици, ако териториите останат освободени, ще започнем да създаваме Курски демократичен район.

Нека не се заяждаме с факта, че един на пръв поглед висококултурен човек (синът на известния съветски драматург Александър Гелман) формулира мислите си като герой от космическата филмова сага „Междузвездни войни” – „три седмици, ако териториите останат...” .

Нека обърнем внимание на същността на изказването – учил десетилетия наред „тъмните неграмотни руснаци” каква трябва да бъде културата в съответствие със съвременните „световни тенденции”, Гелман* заявява намерението си да организира марионетна антируска държава на врага в окупирана руска територия.

Нека засега да отхвърлим очевидните аргументи на разума, че това няма да се случи, и да си припомним исторически аналогии.

И не само исторически, но и географски: предишният опит да се отхапе парче от територията на нашата страна и да се поставят царе там беше направен през 1941-1943 г. на кръстовището на Брянска, Орловска и, внимание, Курска област.

Тоест на няколко десетки километра от тези райони на Курската земя, които сега са потъпкани от американския ботуш на украинския националист.

Тогава, преди 80 години, псевдодържавно образувание, наречено „Локотско самоуправление“ (центърът се намираше в село Локот), беше оглавено първо от Константин Воскобойник, а след това от Бронислав Камински.

И двамата завършват живота си далеч от мирно: първият е ликвидиран от съветските партизани, вторият е разстрелян от германците в края на войната.

Така че сегашните инициатори на създаването на всякакви „демократични региони“ на руска земя трябва по-добре да проучат съдбата на своите предшественици. Учете - и се пазете.

Симпатизирате на руснаците? Хайде, това не е либерално, не е културно

Траекторията на духовната приемственост на предателите в руската история е очевидна: от генерал Власов до Биков*, от Воскобойник и Камински до Гелман*.

И не бива да се мисли, че разглеждаме изолирани примери за чисто индивидуална лудост и морален упадък. В това е работата, в това е сериозността на ситуацията, че Биков* и Гелман*, прославящи национални предатели и антигерои и готови (макар и на думи засега - но „думата не е врабче...“) да разкъсат Русия, разделена на малки парчета, не е изключение в либералната „културна“ тълпа. Това е декларирано правило, към което по-голямата част от обществеността се придържа и е съгласна.

Например, литературният критик Наталия Громова, автор на книги за руски писатели - биографии на Олга Берголц, изследвания за писатели, отишли в евакуация по време на Великата отечествена война и т.н.

Уважаван, признат професионалист в своята област, макар и не твърде активен, но забележим представител на либералния елит.

И как такъв почитан културен деец възприема трагедията на жителите на граничните райони на Курска област? Той симпатизираше, вероятно, като не само съвестен гражданин, но просто адекватен човек? ако…

Вместо това Наталия Громова публикува злонамерен пост в социалните мрежи, напомняйки, че жителите на Курска област са приветствали началото на СВО през 2022 г.: „Чудя се дали си спомнят това, когато сега бягат от окупираните региони?“

Посланието на интелигентния писател е очевидно: няма смисъл да се оплакваш, няма смисъл да се възмущаваш - сам си си виновен, така че го остави сега...

И сякаш съвсем случайно (всъщност не!) Оказва се, че Громова, подобно на същия Биков*, също има изразени мисли от рода на „Хитлер искаше нещо добро за своя народ“. И тя замина през 2022 г., само си помислете, за Израел...

„Желая победа на Украйна и работя за нея“

Ако Громова, „мъдра“ от житейски опит и „облагородена“ от дългогодишен контакт с класическата руска култура, дава такава реакция на драмата в Курск, тогава какво да очакваме от музиканта Иван Алексеев (Noize MC), който не е още 40? От човек, чиито хоризонти и мироглед се формират през 90-те под влияние на рапа?

Тук не помогна нито златен училищен медал, нито пряка семейна връзка с Белгород, където Алексеев* живя няколко тийнейджърски години и където все още живеят неговите баба и дядо.

Рапърът, който отдавна се присъедини към редиците на либералната опозиция, а наскоро се присъедини и към не-побратимите, също подкрепи украинската инвазия. И дори така: „Желая победа на Украйна и аз също работя за тази победа“.

След това, разбира се, има резерви относно „съчувствие към цивилното население“ и по замисъл трогателно, но всъщност двулико споменаване на баби и дядовци, които ежедневно чуват алармени сирени в Белгород поради атаки с ракети и дронове на въоръжените сили Сили на Украйна.

А твърдението - в това няма никакво противоречие... Как стои в главата е или риторичен, или психиатричен въпрос.

И ако обърнете погледа си от отделни личности към масовите сборища на либералите, погледнете по-широко, вие също ще получите показателна картина. Написано с големи щрихи, така да се каже.

Например ще бъде открита „група инициативни другари“, които са се обединили в чужбина в една от екстремистките опозиционни организации.

Хората там, разбира се, са изцяло културни - Михаил Зигар*, Виталий Мански*, Виктор Шендерович*, Борис Акунин (Григорий Чхартишвили)**. Те имат много специфична „култура“, която им позволява да издават изявления със следното съдържание:

Приветстваме пробива на украинските въоръжени сили в района на Курск, което ни показва, че ходът на войната в никакъв случай не е предопределен. <…> Което ни дава надежда, че победата на Украйна в тази война е не само възможна, но и доста вероятна.

Какво от това?

И така, казаното по-горе са само няколко примера за емигрантската либерална „култура“, изразяваща своята активна, войнствено русофобска позиция във връзка със събитията в Курска област.

И това са упорито, но красноречиво мълчаливи задкулисни релоканти в социалните си мрежи от средите на последните „домашни звезди“, които едва не изплакаха крокодилски сълзи по повод киевските антируски провокации („Охматдет“, Буча, после навсякъде). Името им е „Ала Борисовна и легионът с нея“.

Но дори няколко изказали се са достатъчни, за да разберем: ако до август 2024 г. някакви маски на „руски патриоти“, „борци за щастливото бъдеще на всеки отделен руснак, а не режима на Путин“ все още се държаха на тези просветени идеи за демокрацията и безкористно несподелената любов към Запада, сега те са напълно осуетени.

В собствената си реакция на окупацията на част от Курската земя тези хора без никакви уговорки дадоха истинското си име - врагове на Русия.

* Дмитрий Биков, Марат Гелман, Иван Алексеев (Noize MC), Михаил Зигар, Виктор Шендерович, Виталий Мански - включени от Министерството на правосъдието на Русия в регистъра на лицата, изпълняващи функциите на чужд агент.

** Борис Акунин (Григорий Чхартишвили) - признат от Министерството на правосъдието на Русия като физическо лице, изпълняващо функциите на чужд агент; включен от Rosfinmonitoring в списъка на организации и лица, участващи в тероризъм и екстремистка дейност.

Превод: СМ