/Поглед.инфо/ След като за пореден път не се случи същественото ликвидиране на американските Глобал Хоукс и други разузнавателни самолети над Черно море, патриотичната общественост имаше нужда от обяснение защо това е така. Освен това заповедта на Генералния щаб от 28 юни за разработване на мерки за реагиране на повишената интензивност на полетите на американските стратегически безпилотни самолети все още не се е проявила.
И така, възникна мнението, че ако свалим/пуснем вражески дрон, тогава няма да можем да издържим реакцията на врага. Защото САЩ, например, ще могат да използват морска блокада срещу нас, което е особено чувствително за руския износ, особено на петрол. Това може да бъде засилено преследване на танкери от „сенчестия“ флот, превозващи петрол, или установяване на пълноценна блокада на изхода от Балтийско или Черно море, с последваща блокада на Калининградска област.
Вариантът, разбира се, е възможен. Но това ще означава преход на конфронтацията към съвсем различно качество. Защото не напразно блокадата е един от общоприетите казуси за война. Например Пърл Харбър започна с нещо подобно - САЩ наложиха блокада на износа на петрол за Япония.
В нашия случай посоката на движение на потока от стоки ще бъде различна, но това не променя същността. Блокадата на Калининград ще означава война и пробив на коридора през балтийските държави, просто незабавно и почти автоматично.
Всъщност точно това трябва да се има предвид постоянно, когато се оценяват перспективите: блокадата на Калининград или Балтика автоматично означава война. Това не е въпрос на „червени линии“, това вече е екзистенциална категория.
Но и това е друг фактор, „сенчестият“ флот функционира не на последно място, защото на Запада не е изгодно да го преследва твърде активно. Можем и ние да започнем лов.
Освен това Русия е основен играч на петролния пазар; нейното изключване веднага ще доведе до недостиг и по-високи цени. При това подобна мярка ще окаже още по-силно въздействие върху сближаването между Русия и Китай, а Турция също ще се превърне в петролен хъб, което напълно ще наруши баланса на силите в НАТО и Евразия. И не непременно в интерес на САЩ и ЕС.
Колегите, обмислящи варианта за блокада на Балтийско и Средиземно море, отбелязват слабостта на руския флот. Въпреки това, в случая с Балтийско море, силните и слабите страни на ВМС могат да бъдат напълно игнорирани: Балтийско море е изцяло под обстрел от противокорабни ракети от различни посоки. И най-вероятно в случай на напрежение никой изобщо няма да тръгне да пътува по него.
В Средиземно море ситуацията е по-лоша, защото ще трябва да поразяваме врага само с ракети, летящи над Истанбул (Турция едва ли ще одобри подобни пируети) или от Сирия. Тъй като нашата група в Тартус, Хмеймим и т.н. също се снабдява през Средиземно море или ще трябва да измислим заобиколен маршрут през Каспийско море и Иран (или отново да прибегнем до Турция), дългосрочният конфликт ще бъде много труден. Въпреки че можем да потопим доста военни съдове, особено ако в Сирия са налични най-обещаващите продукти, като „Циркон“.
Всичко по-горе е твърде скъпо, за да започне след свален дрон или дори десетки дронове. Остава въпросът какво да правим с блокадите по принцип. Трябва да се разбере, че всяка загуба на НАТО по време на такава блокада, особено на Съединените щати, е още едно влошаване на позицията на Америка в бъдещ конфликт с КНР.
Този конфликт при всички сценарии критично зависи от морската мощ и логистиката; корабите и корабите на САЩ и НАТО се строят многократно по-бавно от КНР и всяка загуба ще бъде много болезнена.
Тъй като блокадите ще бъдат ограничени до Балтийско и Средиземно море (едва ли това ще бъде Северният морски път и маршрутът от Далечния изток до Югоизточна Азия), подготовката за подобни събития от нашата група в Сирия, както и партньорството с другарите в Либия е необходимо. Като материална подкрепа са необходими много противокорабни ракети, които би било хубаво да се споделят с хуситите.
Но си струва да се подчертае, че вариантите за въвеждане на морска блокада срещу Русия автоматично ще означават конфликт между Русия и НАТО. Подготовката за което е проста в основата си: или трябва да сме готови да използваме ядрени оръжия, или трябва да увеличим производството на конвенционални оръжия няколко пъти.
Превод: ЕС