/Поглед.инфо/ “Големият брат” те наблюдава, беглецо. Особено когато вече си се върнал. Министерството на цифрата: „Около 80% от руските граждани, които напуснаха страната след началото на специалната операция в Украйна, се върнаха към 15 май, значителна част от завърналите са ИТ специалисти, каза ръководителят на Министерството на цифровото развитие, връзките и масовите комуникации Максут Шадаев. “Това стана ясно от таксуването на СИМ-карти - които първо се преместиха някъде, а след 15 май отново започнаха да работят в Русия”, уточни той..

Шегите настрана, но вече малко сме свикнали с гръмките изказвания на известни личности, които по някаква причина дори теоретично не искаха да търпят премеждия със сънародниците си, на силно тръшване на врати и всякакви ридания. Честно казано, писна ни. Освен това всички тези хора вече ги познаваме както в анфас, така и в профил. Много, твърде много от тях, пропуснаха възможността да замълчат.

Бог да е с тях. Единственото, с което никога няма да се съглася, е тезата за добрите хора: защо са направили такова нещо? Само една претенция : те като знаменитости са модел за подражание. Хора, на които другите се ориентират. Другите, които за разлика от тях те не получават няколко милиона за два часа работа без прах, не се кичат по кориците на списанията и не стоят на опашката с продуцента си, за да получат поредните милиони за филми. В който те, като реални ковачи на истината, ще изразят всичко, което мислят за народа си, за публиката си и за „тази страна”. Всичко.

И така, „моделите за подражание“, плюс жълто-синята пропаганда от всички пукнатини си свършиха работата: същите тези млади хора, които не са известни на масите, но които са познати от своите приятели, познати на познати и своите родители, в началото на кампанията решиха, че не им е тук мястото. Ето всички тези истории: „Един технологичен специалист с момичето си спешно замина за Истанбул“. Или до Ереван. Познавам дори музиканти, които решиха, че Турция вече е тяхната нова родина, защото лидерът на пънк-групата им казал, че ще изнесат концерт в подкрепа на руската армия. Вероятно не са разбрали, че Турция вече има своите четири пънк-банди и нямат нужда от повече. Други жанрове са популярни там. Все пак трябва да се яде? Не, разбира се, и пънкарите могат да нощуват на гарата, това е разбираемо, но това мирише на някакъв сложен инфантилизъм. Разбира се, всички те са млади, но не до такава степен, че да не осъзнават, че стените наистина помагат само вкъщи. И ако сте обикновен човек, без парични резерви Първи канал, тогава всичко е вила.

Отдавна съм забелязал тази несериозност относно живота в чужда страна, много преди специалната операция - някой е втълпил в огромна част от руското общество, че някъде в Европа има обетована земя (въпреки че в библейски смисъл, това изобщо не е Европа). Без реални идеи за разходи - ежедневни, месечни, за документи, за шофьорска книжка и за задължителни застраховки.

Всичко е готино, скъпи мои, докато не си платите данъците за първи път - след това ще погледнете малко по-различно на живота в Райските градини. А, имате богати родители в Русия? Ама и на тях им изключиха картите, не се притеснявайте. И не Путин го направи, от когото решихте да избягате. Сигурно сте чакали този момент през целия си малък живот с данъци от 13 процента вместо четиридесет и пет и сметки за газ от три евро вместо двеста. И със сигурност никога не сте плащали. Мълчат. Казали са им, че там е готино. Сигурно е готино, ако си роден там, ако имаш добро образование, а с него връзки и добра работа. Или можеш да правиш нещо фантастично добре. Например да ремонтираш тоалетни и отпушваш тръби.

В този момент обикновено си спомням отново един музикант (този път не пънкар), който с първата вълна реши да избяга от руския империализъм и милитаризъм. Естествено в Турция. Естествено, той се върна много бързо. Сега готви документи за Лондон. Музикант. В Лондон.

За тези, които не разбират иронията, всяка вечер в Лондон има около двадесет музикални клуба. Три до пет нови групи свирят за една вечер. Общо всеки ден средно осемдесет нови рок групи. Тези осемнадесет и двадесет годишни момчета свирят толкова готино и оригинално, че онзи нещастен творец може направо да се самоубие. Музикант да отиде в Лондон от Москва или Санкт Петербург, е същото като след една година работа в колхозна свинефермада отиде в Испания, за да прави кариера на бикоборец.

Имам пример за програмисти, които са напуснали и все още няма да се върнат. Но тук е разковничето – тех-офисите им се преместиха изцяло с персонала. А самотниците и другите самостоятелно заети програмисти рано или късно осъзнават, че животът не е само в монитора. Очевидно именно този процес е записан от “Големия брат” под формата на Министерството на цифровото развитие - връщане към обичайните кексчета от магазина на ъгъла, който по някаква причина не е превърнат в станция за набор на войници, към майката, която ще винаги ти пере гащите и вади пари от пенсията си.Поколенческата трагедия не се случи, случи се тих фарс

Ако има наистина сериозен разрив на поколенията, то е между млади професионалисти, които искат да работят в собствената си страна, и закоравялото поколение условни „шефове“ и „капитани на производството“, които отговарят само на вик отгоре. Именно тези млади хора дори не погледнаха в посоката на куфара нито веднъж през всичките тези месеци. И ето ги – най-голямата ни надежда.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели