/Поглед.инфо/ Д. И. Менделеев и С. Ф. Шарапов

Вече писах , че известният руски учен Дмитрий Иванович Менделеев (1834-1907) се застъпва за индустриализацията в Русия, формулира предложения за методите и приоритетите на такава индустриализация и самият той на практика участва в редица индустриални проекти.

В учението на Менделеев за индустриализацията на Русия важно място заемат неговите възгледи за тарифната политика в областта на външната търговия. През септември 1889 г. министърът на финансите И. А. Вишнеградски предлага на Менделеев да се заеме с митническата тарифа за химическите продукти и да представи доклад до януари 1890 г.

Менделеев решава да изготви обща тарифа, която включва разработването на теоретичните основи на митническата политика и системата за разпределение на стоките. През януари 1890 г. той представя доклад „Отношение между частите на общата митническа тарифа. Внос на стоки”, в който разработва теоретичните основи на митническия протекционизъм и формулира принципите на тарифната политика.

С активното участие на Менделеев през същата 1890 г. е завършена мащабна работа по проекта за нова митническа тарифа, покровителстваща местния стокопроизводител. Тарифата влезе в сила през следващата година. През 1891 г. Менделеев публикува фундаменталната работа „ Обяснителна тарифа“, в която очертава принципите за съставяне на митническите тарифи, а също така очертава план за развитие на местната индустрия. Съвременниците нарекоха това произведение „библията на руския протекционизъм“.

Основната заслуга на Менделеев е, че той се отдалечи от традиционния подход към търговските мита като източник за попълване на държавната хазна и започна да оценява нивото на митата (както вносни, така и износни) по отношение на тяхното въздействие върху нивото на развитие на производителните сили в страната.

Менделеев обаче постоянно подчертава, че хазната няма да понесе щети от високите вносни мита: намаляването на обема на вносните мита, влизащи в хазната, бързо ще бъде компенсирано от получаването на данъци от нарастващото вътрешно производство на промишлени стоки. Ниските вносни мита, по мнението на Менделеев, дават на Русия илюзорна печалба: смяташе се, че те осигуряват ниски цени на вносните стоки, което е от полза за руските потребители.

Светът обаче навлизаше в ерата на монополистичния капитализъм: чуждестранни компании, които се конкурираха яростно помежду си, завладяваха руския пазар с помощта на дъмпингови цени и след като постигаха монополни позиции, рязко надуваха цените и безмилостно ограбваха руските потребители. Протекционистката тарифа постави бариера пред търговската експанзия на международните монополи.

Разбира се, протекционистичните тарифи, предложени от Менделеев (и въведени от 1891 г.) бяха необходимо, но не достатъчно условие за защита на местния стокопроизводител и потребител от западните монополи. За да преодолеят митническите бариери, тези монополи разполагаха с такива средства като инвестиране на капитала си в руската икономика и завладяване на руския пазар отвътре. Сергей Юлиевич Витте , който ръководи Министерството на финансите от 1892 г. , предприе редица стъпки, за да улесни възможно най-лесно навлизането на чужд капитал в руската икономика.

Както Менделеев, така и неговият сънародник Сергей Фьодорович Шарапов заявиха, че за съжаление вече няколко години след въвеждането на протекционистката тарифа чуждестранните инвеститори започнаха да нахлуват в руската икономика.

Инвеститорите или дадоха заеми, или придобиха дялове в капитала, в акции и облигации на руски компании. Понякога те купуваха предприятия в зародиш. Доста често те завладяваха руско предприятие чрез заем: руският длъжник, бидейки неплатежоспособен, беше принуден да изплати задълженията си с акции или дори с целия акционерен (уставен) капитал.

Възниква въпросът: защо чужденците почти винаги изпреварват руските предприемачи - търговци и индустриалци, завземайки ключови позиции в собствения ни дом? Шарапов цитира три основни причини:

Чужденецът има предимства пред нас в своето богатство, в лесното получаване на необходимите средства за каузата, в по-голямата евтиност на парите някъде в Белгия или Германия, отколкото при нас.

Чужденецът има предимства в техническото и търговското образование.

Чужденецът има предимства в правното си положение в Русия, създадено от законодателството, договорите, международното право и др .

Поне за създаването на първата и третата причини, осигуряващи преимущества на чуждестранните инвеститори над местните предприемачи, една здрава ръка приложи министърът на финансите С.Ю. Витте.

Ето какво пише С.Ф. Шарапов, заедно със своя съмишленик, руският икономист П.В. Олем през 1896 г., когато процесът на нахлуване на чужд капитал едва започваше: „ Ние все още сме силни, независими и може би богати. Дори и сега чужденците, макар и силни по численост и капитал, почти изчезват в общата маса на руските индустриалци и капиталисти. Но ако възприемем възгледа, че привличането на чуждестранни капитали е благо за Русия, ние се излагаме на сериозен риск да станем толкова задлъжнели, че спасението и подобряването на нашия икономически живот ще стане невъзможно без голям шок.

Същите цифри показват, че в момента, въпреки огромния ни дълг, има просто спокоен изход от разрушителната ни икономика: това е промяна във финансовата политика, възстановяване на баланса на сметките, правилно изплащане на възникналите дългове и безусловен отказ от всички нови видове външен дълг, независимо колко е необходим, и как примамлив и печеливш може да изглежда.

И сега ще се изискват тежки жертви, напрягане на всички сили на нашия народен организъм, но сега все още няма непосредствена опасност от катастрофа. Но не така, както ще бъде след няколко години на сегашната разрушителна икономика, когато външният ни дълг ще премине границите на благоразумието, когато основните индустриални дела ще бъдат в ръцете на чужденци, когато акционерните съвети на Париж, Брюксел и Берлин ще се разпореждат с труда на руския народ," (" Цифров анализ на баланса на сетълмента на Русия за петнадесетте години на 1881-1895 г. П. В. Олем и С. Ф. Шарапов". - Санкт Петербург, 1896. С. 15-18. Тази ценна работа е преиздадена в наше време в сборника : Витте С. Ю. Събрани съчинения и документални материали: в пет тома - Том 3 "Парична реформа, кредит и банковата система на Русия" - Книга 2. - М .: Наука, 2007, стр. 623 - 713).

Три години по-късно в речта си „ Чуждият капитал и нашата финансова политика “ (1899) Шарапов е принуден да заяви: „ Уви! Към 1 януари 1899 г. чужденците вече притежават повече от една четвърт от акционерния капитал в нашите акционерни дружества .

И Менделеев, и Шарапов говориха за необходимостта от държавен протекционизъм в по-широк смисъл. Сред мерките на такъв "разширен" протекционизъм са ограниченията и забраните за чужденци да инвестират в руската икономика, както и всестранна държавна подкрепа за местните производители. Менделеев говори за протекционизма в широк смисъл, като например предлага създаването на няколко банки с помощта на държавата, които да подкрепят руската индустрия.

Но все пак Менделеев обърна повече внимание на въпросите на "тесния" протекционизъм, свързан с митническите тарифи. В случая С.Ф. Шарапов допълва добре Менделеев, като се съсредоточава в своите трудове върху въпросите на "разширения" протекционизъм . Средствата за такъв протекционизъм, според учението на Шарапов, са следните държавни мерки:

- насищане на руската икономика с достатъчно пари и евтини заеми (което ще спаси руския производител от необходимостта да се предаде в робство към чуждестранния инвеститор);

- създаването на икономическата инфраструктура, необходима за развитието на местното производство (преди всичко железопътната мрежа) с помощта на държавния "мним" капитал;

- установяване на държавен монопол върху производството и външната търговия на определени видове стоки (по-специално петрола);

намаляване на данъците върху местните производители (поради факта, че бюджетът ще се формира предимно от неданъчни източници);

- държавно регулиране на обменния курс на рублата с цел насърчаване на руския износ и защита на вътрешния пазар и др.

Идеите на протекционизма, както в тесен, така и в широк смисъл, формулирани в началото на 19 -ти и 20 -ти век, остават актуални за съвременна Русия. От момента на раждането си Руската федерация пое курс към максимална интеграция в световната икономика, като последователно премахва бариерите, така че чуждестранните стоки и чуждестранните инвеститори да могат свободно да развиват руския вътрешен пазар.

По-специално, точно преди десет години Руската федерация стана член на Световната търговска организация (СТО) и демонтира остатъците от митнически бариери. В резултат на това останките от индустрията, която Руската федерация наследи от СССР, бяха унищожени. Не по-малко активна беше експанзията на чуждия капитал.

В началото на текущата година, по данните, предоставени от академик С.Ю. Глазиев, около половината от всички активи на руската икономика са били контролирани или от чужд капитал, или от „тъмни и мътни фирми“, регистрирани в офшорни юрисдикции.

Санкционната война на колективния Запад срещу Русия разкри непълноценността на този вид търговски и инвестиционен либерализъм, който подкопава икономическия потенциал и икономическия суверенитет на нашата държава.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели