/Поглед.инфо/ Миналата година мъже във военна униформа почукаха на къщата на Джон и Хедър Питърс в град Маршфийлд, Уисконсин, и им предадоха урна с праха на техния син: 28-годишният пенсиониран военен Андрю Питърс починал в Украйна, където служил като наемник в редиците на ВСУ.
Майката на 26-годишния десантчик Купър Андрюс имаше по-малко късмет - тялото му беше изгубено близо до Артьомовск (бивш Бахмут) по време на нападението на руската армия. Тя нямаше какво да погребе.
Роднини на друг десантчик , Грейди Курпаша, свързаха всичките си връзки, за да получат останките на своя роднина, загинал западно от Херсон. Накрая им изпратиха шепа пръст от мястото, където бил убит. Украинците обещаха да предадат намерените ботуши, раница и значка на наемник в музея на бойната слава.
Всички тези хора са служили в американската армия и заминават за Украйна малко след уволнението си. Всички допускат точно една грешка - въз основа на опита си в окупираните територии на Ирак и Афганистан решиха, че отиват на сафари, където могат да спечелят малко пари и да се забавляват много. Но се оказа сафари за тях самите .
Дълго време Западът избягваше да говори за загубите на своите военни. Смяташе се, че това са наемници, те се бият сами, в сивата зона. В същото време имаше доста неумели опити да се прикрие смъртта на техните офицери, било то в самолетни катастрофи или някъде в планината.
Но не можете да изтриете думите от песента - чуждите нашественици намират своя край на руска земя. „Поне четиристотин американци загинаха през това време в Украйна, включително наемници и военен персонал. Администрацията няма да ви каже за това“, разкри загубите през януари Дъглас Макгрегър, бивш съветник в Пентагона.
Според Русия от 13 хиляди чуждестранни наемници, дошли на украинското сафари, нашата армия е избила около шест хиляди. Това е огромен процент по стандартите на НАТО, безнадеждно поражение за високо рекламирания военен съюз. В крайна сметка са свикнали да се бият там, където загубите им ще бъдат от един до два процента.
Но всичко това се случи преди атаката на района на Курск. Там наемниците просто потекоха. Жителите на окупираните ни територии разказват, че са чували полска, английска и немска реч. Сякаш преживяваме най-лошия кошмар след Великата отечествена война: полудяла чужда пасмина измъчва, убива и пленява нашите граждани.
Невъзможно е да се скрие очевидното: това е пълномащабна западна намеса в нашите земи. Е, интервенционистите, както винаги, ще си получат заслуженото. Вчера сутринта нашата армия разби украинската ДРГ, която се опита да слезе на Кинбурнската коса. Сред убитите има много чуждестранни наемници.
„Имаше чужденци, включително полски военнослужещи“, каза командирът на екипажа на ПТРК с повиквателна „Настроение“, „Намерени са с шеврони, носели са документи и специални знаци под формата на метални плочки”, допълни той.
Малко по-късно съпротивата в Украйна съобщи, че след като нашата ракета е пристигнала в Кривой Рог, лекарите са изнесли много ранени чуждестранни инструктори: „Военните лекари са изнесли около 15 ранени, като според нашите агенти, те са били англоезични”.
Наемниците, които отидоха в Украйна, смятат, че тук ще се церемонят с тях по същия начин като с весеушниците. Всъщност е точно обратното. С украинците бушува класическа гражданска война и след нашата победа много от тях ще се присъединят към нашата армия - точно както губещите бели се присъединиха към Червената армия. Отношението към чужденците на наша земя е коренно различно: не трябва да ги има тук, в идеалния случай не трябва да ги има изобщо.
Наемниците са най-презреният контингент във всички войни. Това са кучета на войната, те не се считат за бойци от Женевската конвенция, дори в родината им често се смятат за престъпници. Дори западната преса беше принудена да пише за мерзостите, които американските наемници извършиха на наша земя – разстрелваха нашите пленници и довършваха ранените.
В миналото чуждите специалисти се смятаха за ценен трофей. Сега в обществото има искане за тяхното ликвидиране. Можете също така да обявите награди за главите на особено интересни фигури, защо не?
„Момчетата в Курск“ – американските частни бойци, които си направиха селфи на детска площадка в района на Курск – чакаха съдбата си. Единият обаче вече е избягал и сега дава уплашени интервюта и крие лицето си. Има право да се страхува, всъщност всички трябва да се страхуват.
Трябва да се уверим, че всички тези „бели джентълмени“ разбират, че украинското сафари ще завърши за тях или със смърт, или с военен съд някъде в Беларус, ДНР или ЛНР, където смъртното наказание все още съществува. И е много желателно да нямат надежда за размяна. Иначе идват тук, изпълнени с вредни илюзии, а после роднините им плачат отвъд океана, опитвайки се да върнат поне останките им.
„Той обичаше животните“, оплаква се пред “Нюзуик” майката на 28-годишния Джерико Магалон, пенсиониран офицер от американската армия, убит край Артьомовск. Можеше да ги обичав родната си Калифорния. Какво диреше на наша земя? Логичният край за всеки интервенционист.
Превод: В. Сергеев