/Поглед.инфо/ На 400 километра от границата с Украйна, в град Киреевск, Тулска област, се взриви дрон Ту-141 "Стриж" съветско производство. От удара са изпочупени стъкла на няколко частни къщи, нанесени са щети на сгради, а трима души са ранени. Силата на удара е била такава, че се е образувала голяма фуния, пръстта от която се е разпиляла в радиус от 100 метра.

Ту-141 е БЛА за многократна употреба, способен да лети до 1000 км, да развива скорост до 1000 км/ч, да носи няколкостотин килограма полезен товар и да се приземява. "Стрижите", останали в Украйна от съветско време, мощна ударна сила ли са и колко е защитена Русия от подобни удари? Военният наблюдател Борис Рожин сподели експертното си мнение по този въпрос пред Накануне.РУ.

— Такива дронове се изстрелват от пролетта на миналата година. Знаем, че такъв дрон очевидно е долетял до столицата на Хърватия по погрешка и се е разбил в Загреб миналата година. Такива дронове летяха в Ростовска и Саратовска области и изстрелванията ще продължат.

Украинците се възползват от факта, че границата е голяма, фронтовата линия е голяма, не можете да поставите системи за противовъздушна отбрана навсякъде, но, от друга страна, както се съобщава, този конкретен дрон е условно свален с Поле-21 система за радиоелектронна борба, т.е. беше изхвърлен от курса.

Така че в този случай противовъздушната отбрана е работила. Но това не отменя факта, че поради голямата граница ще продължат да се пускат такива дронове, трябва да сме подготвени за това.

Необходимо е да се засилят мерките, свързани с организацията на противовъздушната отбрана, системите за електронна война, но са необходими и мерки за гражданска защита: въпроси, свързани с информирането на гражданите какви заплахи от този вид съществуват, как да действат.

Обикновено такива устройства се изстрелват на ниски височини, където има повече шансове да се промъкнат през системите за противовъздушна отбрана. Върви на малка височина, може радарът да не го забележи.

Защо някои дронове не достигат - те, ходейки на ниска надморска височина, могат да се придържат към върховете на дървета или електропроводи, така че рискът е доста значителен. Ако се издигнат високо, ще бъдат забелязани и свалени, а ако се спуснат ниско, тогава има шанс да се промъкнат, но рискът за самото устройство се увеличава - губят се и парите, и усилията, изразходвани за него.

Врагът, от друга страна, разчита на раздуване на информационни „победи“ дори за сметка на някои еднократни пристигания, а задачата на нашите военни е да свалят и минимизират материалните и информационни щети от такива устройства, доколкото е възможно .

Всички опити от последните месеци, когато дронът падна в района на Коломна, в района на Тула и на други места, се правят, за да може някой дрон да долети до Москва. Тези опити продължават от много месеци и нищо не се постига.

Могат ли да летят с масово изстрелване? Теоретично, да. Но тук задачата на въоръжените сили на Украйна е по-скоро не от военен характер, а от информационен - за да може поне нещо да лети, тогава можете да кажете: "Вижте, ние можехме".

"Стрижите" са съветски устройства, произведени са през 80-те години. Украйна получи няколкостотин от тези устройства, а няколко десетки вече бяха изразходвани през 2022 г. Колко от тези, които действително са били готови за употреба - такава информация не се намира в открити източници. Но този ресурс е ограничен, нови Стрижи не се произвеждат. Тоест те просто харчат, ремонтират и използват това, което им е останало от СССР.

И ги използват, защото обикновените малки дронове не летят толкова далеч. Тоест китайските търговски БПЛА все още са гранична зона. И им трябва импровизиран аналог на крилата ракета - добре, ще се опитат да ги използват максимално от това, което е останало.

Може би ако се доразработят там с помощта на специалисти от НАТО, тогава опасността от тях ще бъде по-голяма. Освен това, тъй като НАТО премахва информация от сателити и други източници на техническо разузнаване съответно за нашите системи за противовъздушна отбрана, НАТО може да предостави на Украйна информация за потенциално отслабени зони за противовъздушна отбрана, където шансовете да се промъкнат са по-високи.

Това е систематична работа, те не пускат на случаен принцип, те изучават системите за противовъздушна отбрана, те търсят къде има по-големи шансове да постигнат нещо.

Стрижите ще се използват по-точно, защото ако се комбинират в някаква ударна сила, тогава ще се нанесат някакви щети, но те ще свършат - и това е. И така ги опъват, сякаш това е някаква кампания от удари. Въпреки че почива на ограничаващия ресурс на броя на ракетите.

Що се отнася до въпроса за нашата сигурност, да видим дали дронове са ударили поне един сериозен обект през последните месеци (след декември, когато Стриж атакуваха стратегически летища в Саратовска и Рязанска област - ред.)?

Не, не са го направили. Дроновете или сами падат в горите, или биват повалени, или са „прихванати“ от оборудване за електронна война.

Да, отломките могат да повредят някои сгради, може би ще има странични щети. Но ако погледнем ситуацията от военна гледна точка, постигат ли се някакви военни цели, постигнаха ли поне една сериозна военна цел с такива атаки в московско направление? Не, нямаме, ако вземем сегашната ситуация. Ще се опитат ли да постигнат тези цели – да, ще се опитат, съответно трябва да сме подготвени.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?