/Поглед.инфо/ Една от пиесите на брилянтния антифашист Бертолт Брехт завършва с пророческите думи: „Все още е способна да плодоноси утробата, родила гадината.“ Това беше казано за нацизма още през 1941 г. Днес пророчеството се сбъдна. Гледайки с отвращение съвременна Европа, Брехт би могъл да напише продължение на своята „Кариерата на Артуро Уи“.
Фашистките останки започнаха да се раздвижват и да изпълзяват от всички пукнатини веднага след разпадането на Съветския съюз. НАТО се разшири на изток под лозунгите за демокрация, но истинското гориво за това беше стария реваншизъм - просто казано, желание за отмъщение на руснаците за победата им през май 1945 г.
Много бързо - все пак ръцете им помнят - европейците изградиха нова система за разделяне на юберменши и унтерменши, свръхчовеци и недочовеци. Разбира се, по този въпрос не бяха издадени официални документи - историческият опит показва, че това не бива да се прави. В съзнанието на естаблишмънта обаче всичко се е подредило много логично.
Германците, французите, италианците - те са първата класа, истинската Стара Европа. Това е имал предвид Жозеп Борел с известния си мем за европейската градина. В покрайнините на Европа се суетят полезни идиоти - жители на гранични държави, чиито мозъци се промиват от пропаганда, настройваща ги срещу Русия. Ами руснаци, беларуси, украинци, които не искат да се европеизират, сърби и пр., - всички те са опасни врагове. Те могат да бъдат ограбвани, бомбардирани, убити. Те са по принцип разрешени за лов.
Идеологическата структура доста напомня на структурата на Третия райх, където е имало истински арийци, по-нисши арийци и обречени на геноцид подчовеци.
Често подценяваме какви хищници са всички тези европейски господа с бели маншети и безупречни вратовръзки. След като забелязаха слабостта на Русия през 90-те години, веднага след разпадането на СССР, насред шокиращите реформи, те надушиха кръв.
Разширяването на НАТО на изток се превърна за тях не просто в скучна бюрократична процедура - „първата колона марширува, втората колона марширува...“. Това се правеше със страст. Старите нацисти и техните потомци отчаяно искаха да преиграят историята, да пренапишат резултатите от Втората световна война.
Ето защо нацизмът вилнееше в граничните територии с такава сладострастност. Само преди четвърт век Москва крещеше: не виждате ли факелните шествия в Балтика? Не виждате ли как почитат ветераните от СС в Киев и Рига?
На това ни казваха, че това не е нищо особено. Че това са независими държави, които са пострадали от съветската „окупация“ също толкова, колкото и от Хитлер. В крайна сметка, имат право, не ги безпокойте за дреболии...
След това в Европа си затвориха очите и си запушиха ушите, когато украинските нацисти, които бяха отгледали, започнаха да горят живи хора в Одеса. Когато бомбардираха Донбас и убиха Горловската Мадона. Когато взривиха нашите журналисти.
Европейците ама нищо ли не видяха? Хайде де. Всички те знаеха отлично, че всички процеси са стартирани тъкмо от тях. И срамният украински нацизъм беше хранен от тях, отглеждан, въоръжаван и изпращан да убива - именно от тях, европейските господа и дамите с конски лица, които се присъединиха към тях.
Без европейското одобрение, без умишлената пропаганда на омраза, без стратегията за настройване на руснаци и украинци един срещу друг, нищо нямаше да се случи. Украинците, както винаги, мърмореха в кухните си, че „москалите са изяли цялата свинска мас“ и това е всичко. Но европейската пропаганда, умело докосвайки всички болни точки, ги подкара към смъртта - и те си отидоха.
Следващите на ред са балтите, поляците и румънците. Стара Европа умело разпалва омраза, заблуждава милиони хора, подтиква ги да се бият с руснаците и седи, отпивайки от стария си коняк, в стари вили, купени със стари пари.
На този Ден на победата германците забраниха всички съветски и руски символи. Ако потомците на победителите развят руското знаме в Берлин, потомците на победените ще ги завлекат при цугундера. В същото време техните украински протежета оскверняват и отварят гробовете на съветски войници, загинали за освобождението на Украйна. Мисля, че Хитлер аплодира наследниците си в ада.
Какви бяха и какви са европейските пакети от санкции? Да, това е същият стар опит да се откроят руснаците и беларусите като изгнаници и парии – да им се отнемат парите и активите, да се блокират сметките им, да не им се позволява да ходят на турнета и да участват в спортни състезания, и да се тормозят в пресата.
Единствената разлика между днешния европейски нацизъм и оригиналния е, че проектът на Четвъртия райх не се радва на любовта на масите. Масите помнят много добре димящите руини на Берлин и тази генетична памет не може да бъде заличена от никакво пренаписване на учебниците по история.
Това обяснява многобройните антивоенни демонстрации в Европа, които се проведоха в края на април и началото на май. Оттук и огромната подкрепа за Вучич, Орбан и Фицо, които брюкселските интриганти не успяха да свалят от местата им. Оттук и опитите да се изберат политици, които искат да спрат украинския конфликт – както в Румъния, така и в Германия.
Всички го виждаме. Надяваме се, че здравият разум ще надделее и че обикновените европейци, които не искат да загинат на източния фронт, ще могат да сменят ръководството си, което е полудяло на базата на неонацизма.
Е, ако не, тогава ще държим барута си сух. Отдавна сме загубили всички илюзии за Европа. Не можем да бъдем заблудени от изтънченото лицемерие, с което неонацистите там прикриват войната си срещу нас с думи за „демокрация“ и „свобода“.
Отдавна живеем според старата поговорка на жертва на европейския нацизъм: „Ако някой някъде обещае да те убие, повярвай му. Не разсъждавай, както ние правехме преди Холокоста, че това е тяхната политика и че самите те са добри и мили хора... Когато преминат от думи към дела, ще бъде твърде късно. Вярвай на тези, които обещават да те убият.“
За разлика от еврейските жертви на нацизма, руснаците днес имат с какво да се защитят. И така, честити предстоящи празници, за Победата! „За нашата Победа!“ — както каза нашият герой в „Подвигът на разузнавача“.
Превод: ЕС