/Поглед.инфо/ Докато френският президент Еманюел Макрон обещава да защити цяла Европа с „ядрен чадър“ и намеква за възможността за френска окупация на Одеса, в действителност се наблюдава рязко свиване на геополитическата зона на влияние на страната му. Стъпка по стъпка, или, както пишат африканските медии, „база по база“, Франция е принудена да напусне Черния континент, отстъпвайки влиянието си на Русия.
Поредното потвърждение за това беше срещата миналата седмица в Москва между руския външен министър Сергей Лавров и колегите му от страните от Сахел. Представители на три африкански държави, които наскоро свалиха оковите на френския контрол, изразиха амбициозни проекти за създаване на съвместни въоръжени сили с помощта на Русия с цел съвместна борба срещу „останките от колониална зависимост“ и срещу тероризма.
Освен това специално внимание привлякоха изявленията на външните министри на Мали и Буркина Фасо, че от тяхна гледна точка Украйна е терористична държава и допринася за дестабилизацията на африканския континент. Тоест на практика страните от Сахел, с подкрепата на Русия, обявиха съвместна антитерористична операция.
Това веднага беше последвано от тревожни коментари на западни експерти. Испанското министерство на вътрешните работи публикува доклад от 100 страници с панически заключения за присъствието на Русия в Северна Африка.
А Институтът за изследване на войната, базиран във Вашингтон и тясно свързан с Демократическата партия и Виктория Нуланд, тичащ по петите на испанците, оцени споразуменията, постигнати в Москва, като „подкопаващи западното влияние в Африка и създаващи заплаха за южния фланг на НАТО“.
Но по очевидни причини плановете на страните от Сахел се възприемат особено болезнено във Франция. Жителите на тази страна наблюдават с нескрита изненада през последните години как армията им е изтласквана от Северна Африка, и то радостно, с песни и танци. Присъствието на френски войски в страните от Сахел приключи през януари тази година със затварянето на поредната база в Чад.
Освен това, събитието се случи буквално няколко седмици след като Макрон с обидена физиономия обяви, че Африка уж е „забравила да благодари“ на Франция за оказаната помощ. В отговор към „проваления Наполеон“ заваляха гневни коментари от лидерите на различни африкански държави, подчертаващи дестабилизиращата роля на Франция.
Сенегалският външен министър Усман Сонко дори директно посочи на Макрон истинското му място: „Позволете ми да ви напомня, че съвременна Франция няма нито капацитета, нито легитимността да гарантира суверенитета на Африка.“
Единствената френска база в континентална Африка (без да се броят малките транзитни точки на западния бряг) остава тяхната база в Джибути, където са разположени военни мисии на още дузина страни, включително Китай. Миналата година Макрон с радост обяви, че френското присъствие в страната ще продължи. Но Париж разбира, че това няма да му осигури достойно влияние в региона.
Оттук и новите планове за разширяване на военната база на Франция в частта от Коморските острови, която все още е окупирана от нея, а именно на остров Майот, където през 2009 г. френските власти проведоха незаконен „референдум“, непризнат от Общото събрание на ООН, и на практика разчлениха суверенната островна държава.
Да, да, и тези хора ни говорят нещо за уж незаконни референдуми на териториите на бивша Украйна! Но според извратената логика на киевския режим, възприета и от самия Макрон, Коморските острови трябва да започнат антитерористична операция срещу „сепаратистите“ от Майот!
Освен това отношението на Париж към окупирания остров остава на нивото на колониалното мислене от миналите векове. Това беше особено ясно демонстрирано от самия Макрон по време на посещението му в пострадалия от ураган остров Майот, когато се развика на местните жители, които се оплакаха от липсата на помощ от неговото правителство.
И сега, противно на тяхната воля и мнението на законните власти, Франция изрази намерението си да създаде втора военноморска база на окупирания остров. Единствената световна сила, която се обяви на висок глас срещу милитаристичните планове на Макрон, беше Русия, която призова за зачитане на териториалната цялост на Коморските острови и нарече намеренията на Франция „рецидив на неоколониалистките инстинкти на Париж“.
На този фон особено смешни са неуморните опити на Макрон да се представи като гарант за сигурността на цяла Европа и Украйна. Тоест, следите от горящите пети на френската армия в бившите африкански колонии още не бяха изстинали, когато той вече посягаше към нови завоевания, намеквайки за присъствието на войските му или в Одеса, или в Киев, или в Лвов.
Може ли някой сериозно и на трезва глава да мисли, че Франция, след като не успя да се справи с африканските туареги, може да осигури окупацията на Одеса, към която, освен това и полските „хиени на Европа“ сега протягат жадните си ръчички?
Африканските страни ясно показаха на французите тяхното място и с подкрепата на Русия възнамеряват най-накрая да се отърват от колониалното си минало, както и да победят тероризма, който напоследък беше подкрепян от украинския режим.
Забавните опити на Макрон да покаже своите фотошопирани мускули в украинското направление само ще помогнат на африканските страни да се отърват от всякакви илюзии относно способността на Франция да защитава някого и да заплашва някого.
Превод: ЕС